Доц. Красимир Минкин: Отстраняването на 'лошия мозък' може да спре епилептичните пристъпи

Янка Петкова
11 февруари 2020 в 13:11 | 2316 |0

Близо 70 000 са хората с епилепсия у нас. 15 000 от тях не се повлияват от медикаментозно лечение. Това ги обрича на чести пристъпи, които не само влошават качеството им на живот, но и сериозно увреждат мозъка им. Дори в този случай съвременната медицина има решение, известно като "хирургия на епилепсията". Този вид хирургия се практикува успешно от десетина година у нас в единствения засега Център по епилептична хирургия в УМБАЛ "Св. Иван Рилски". Какви са възможностите ѝ научаваме от неврохирурга доц. д-р Красимир Минкин. 

Хирургия на епилепсията – в какво се изразява тази интервенция, доц. Минкин?

В хирургията на епилепсията основното, което искаме да направим, е да открием откъде тръгват епилептичните пристъпи, от коя част на мозъка, тъй като той е доста обширна структура или грубо казано е около 1,5 л. Обикновено няколко милилитра, които не работят както трябва, могат да "подпалят" всичко останало. Целта на хирургията на епилепсията е да открие къде се намират тези няколко милилитра и да ги премахне.

Интервенциите, които провеждаме, могат да бъдат разделени най-общо на две групи: по-ефективните, които извършваме в 90% от случаите, когато отстраняваме т. нар. “лош мозък” и интервенции с използване на мозъчна стимулация, които имат по-ограничен ефект и обикновено не се стига до излекуване, а до подобрение. Първият вид интервенции приличат на операциите при пациентите с тумори. В тези случаи отстраняваме патологичен мозък, който произвежда пристъпи и няма полезна функция. При втория вид хирургия на епилепсията се опитваме с електроди и пейсмейкъри да променим функционирането на целия мозък, когато променените зони са много или мозъкът е засегнат дифузно.

Трудно ли се открива този „лош мозък“, който бихте могли да отстраните?

Това е най-трудната част от нашата работа. Водеща роля в това търсене има доц. Димова, която е специалист епилептолог и с която заедно основахме Центъра за хирургия за епилепсия. При една немалка част от пациентите магнитният резонанс е нормален, което прави откриването трудно. Виждаме нормална тъкан. В тези случаи е уместно да се прави продължително ЕЕГ, допълнителни изследвания, които са скъпоструващи, но напълно се покриват в България, и след като направим всичко това обикновено се насочваме към една определена област на мозъка. Тя може да изглежда нормално, но да не функционира в норма. Трудно се открива, невинаги е възможно, както в България, така и по света. Има и случаи на генетични епилепсии, където промените са много малки, но във всички зони и тогава нямаме опция да премахнем дадена зона.

Кои пациенти с епилепсия са подходящи за тази интервенция?

Едно от най-важните условия е пациентът да е резистентен на лечение с медикаменти, тъй като ако епилепсията лесно може да бъде контролирана с медикаменти и няма пристъпи, можем да си спестим хирургията. Все пак е мозъчна интервенция, макар и много нискорискова, под 1%. Около 80% от пациентите с епилепсия се влияят от лекарства и не са показани за хирургия. При останалите 20%, които не се влияят от медикаментите, търсим къде е тази зона и ако я намерим може да говорим за хирургия на епилепсията. Това са т. нар. фармакорезистентни пациенти, които не се повлияват от лекарства и безкрайния опит с медикаменти е безсмислен.

Какъв е ефектът от този тип операции?

Хирургия на епилепсията съществува по света от около 70 години. В България от около десетина, в съвременния си вид, иначе в историята са правени опити, но без да е създаден център, който да въвежда всички нови методи. Ефектът от хирургията се изразява в спиране на пристъпите. Това е основната ни цел. Успяваме да я постигнем в около 70% от случаите. При около 20% намаляваме пристъпите, без да ги спрем, и в около 10% пристъпите продължават както преди. Не се наблюдават случаи на влошаване. Можем да оценим хирургията като успешна при 90% от пациентите, които оперираме. Така е у нас. Така е и във водещите центрове по света. Затова смятам, че сме сред водещите центрове в Европа.

При кои пациенти има по-голям шанс за излекуване - децата или възрастните?

Важно е да се реагира по-рано, когато се появи епилепсията. Наистина повечето епилепсии се появяват в детска възраст и когато пациентите са оперирани вече възрастни, ефектът е по-малък, т. е. тези 70% контрол спадат на около 60%. Колкото по-малко е траяла епилепсията, толкова по-малък е рискът да се появят допълнителни огнища – да има допълнителни количества мозъчна тъкан, която произвежда пристъпи. Затова и успехите в детска възраст са по-големи, отколкото при големите. Но за ефекта върху пристъпите трябва да отчетем и друго: много важно е пациентът да израсне без епилепсия, защото пристъпите по време на детството го стигматизират, пречат на образованието, пречат и на работата, и на създаването на семейство, и освен това увреждат мозъка. Те са като електрошок, който има отдалечени ефекти върху мисленето на пациента. Така че успеваемостта е по-голяма в детска възраст. Около 50% от пациентите, които оперираме, са деца. При възрастните пълното спиране на пристъпите е около 60% и в 30% от случаите има голямо намаление.

Казахте, че работата и лечението на един такъв пациент може да продължи с години, какво струва на болния това?

Нищо. Покрива се напълно от НЗОК. Няма никакви значителни допълнителни плащания, както и за изследванията, които провеждаме. Благодарение на усилията, които положихме в продължение на години, успяхме да постигнем пълна реимбурсация.

На фона на тези 70 000 епилептици, броят на операциите все пак е малък. Това на страх от пациентите ли се дължи, липса на информация или... ?

Трябва да отбележим, че в България броят на пациентите с фармакорезистентна епилепсия е около 15 000. Сравнително малкият брой оперирани пациенти се дължи на различни фактори. Единият е липса на информация, което с времето намалява. Второто е страхът от хирургична интервенция, който е обясним и важи за всяка хирургична интервенция. Третото е, че за да оперираме 270 пациенти сме изследвали около 1300, тъй като не всички са подходящи за операция.

Възможно ли е да има рецидиви след операцията?

Да, както след медикаментозно лечение – първоначално пристъпите спират, след това се появяват отново. Така може и след хирургия да се появи друго огнище. Възможно е, но не е правило. Основната ни цел е значително да подобрим състоянието на хората. Обикновено става дума за пациенти, които имат пристъпи многократно седмично и след това получават пристъп след някоя година, но това не променя коренно живота им. Те си остават пациенти без пристъпи.

Казвате, че при някои напълно спират пристъпите. Проследявате ли ги във времето?

Много често. Първоначално се виждаме на всеки два-три месеца, след това всяка година. Връзката ни с пациента с епилепсия е много силна, поради значителния период на подготовка за хирургия и значителната инвалидизация преди това, заради пристъпите. Ние сме почти непрекъснато в контакт.

Най-малкият и най-възрастният пациент, който сте оперирал?

Най-малкият е на около годинка, най-възрастният на около 60 г. Обикновено най-малките са с тежка епилепсия и при тях резултатите са много добри.

Какво постигнахте при детето на 1 годинка?

Пълен контрол на епилепсията. Няма пристъпи след интервенцията.

Доц. д-р Красимир Минкин дм е завършил МУ София, специализира неврохирургия в УМБАЛ „Александровска“. Специализира хирургия на епилепсията и функционална неврохирургия в Клиниката по Неврохирургия на болница “Св. Анна”, в Париж, а по-късно и функционална и стереотаксична неврохирургия в болница “Ла Тимон”, Марсилия. Подготовката му в областта на функционалната неврохирургия и невро-онкология е допълнена от значителен брой чуждестранни курсове. Ръководеният от него екип осъществява първата имплантация на система за дълбока мозъчна стимулация при дете с дистония, а през 2013 г. – първата имплантация на дълбоки електроди за Паркинсонова болест. Понастоящем доц. Минкин е началник на Центъра по епилептична хирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Няма коментари към тази новина !