Доц. Станимир Сираков: В болницата няма ''първа'' и ''втора'' линия

OFFNews
21 април 2020 в 12:45 | 2083 |0

Едва ли доц. Сираков е предполагал колко актуални ще се окажат думите му, че няма "първа" и "втора" линия в болниците. Дни след разговора ни, в Хематологичното отделение на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ трима от пациентите се оказаха с положителни проби. Към това да добавим и нарастващия брой медицински специалисти, които са заразени с COVID-19 в страната. По-голяма част от тях не работят в специализираните за коронавирус отделения. Фронтът е един, независимо от административните формулировки.

От какво умират в крайна сметка хората – от коронавируса или от тежките болести, които съпътстват живота им? Как се работи и как се плаща в условията на коронавирус – затова поговорихме с ръководителя на Референтния център по мозъчно-съдови заболявания и сектор „Интервенционална рентгенология“, в притихналата и странно безлюдна университетска болница.

Доц. Сираков, как се работи на втора линия, там където не се лекува коронавирус?

За нас няма две линии. Пациентът, който дойде с мозъчно-съдова патология, ако е кървял, ние по-късно разбираме дали е болен от COVID-19. Така че за нас "първа линия" е много образно казано. Ние лекуваме пациент в спешно състояние, от заболяване, което с много голяма вероятност ще доведе до летален изход или ще го инвалидизира тежко. Това, дали е болен от коронавирус или не, няма да ни възпре от лечението.

Какви трудности ви създава тази ситуация?

През първата седмица или 10 дни имахме административно нареждане да правим само спешни случаи, нищо планово. Но в нашата сфера плановото също е нещо относително. Мозъчно-съдовите заболявания, с които най-често се занимавам – мозъчните аневризми, предизвикват кръвоизливи и има (според характеристиката и локализацията им) някаква вероятност да изкървят.

В Германия и Франция, ако открият случайно мозъчна аневризма, няма да ви пуснат да напуснете болницата. Ще ви третират преди да е станала белята. Защото там лекарят носи отговорност. Ако пациентът излезе от болницата, изкърви пред автобусната спирка, лекарят носи отговорност, защото не е предприел нещо. В България, ако намерим случайно аневризма, сядаме с пациента и водим разговор от типа на – „Такъв и такъв е шансът да изкърви, ако не правите нищо. Кога ще се случи това не знаем. Може да си изживеете живота без проблем, може да изкърви другата седмица.“

Води се разговор и пациентът трябва да направи избор, който да носи споделена отговорност. Тези аневризми у нас се наричат планови. Така че имахме един период от около 10-15 дни, в които ги забавихме. Пациенти, които вече са решили да се оперират, ги отложихме с 10-ина дни.

Какво правихте в този период – създадохте организация така че да е по-безопасно и за вас, защото казахте, че има риск този, който постъпи с други оплаквания, междувременно да е инфектиран?

В този период не спряхме приема на изкървилите аневризми. Така че всеки, който дойдеше, можеше да бъде носител на коронавируса. Ние го приемахме и изследвахме за коронавирус, но резултатът в някои случаи излизаше по време на интервенцията или малко след нея. Мисля, че всеки, който се е посветил на медицината, в подобен случай ще си свърши работата, поне при нас е така, а дали има вирус… това е все едно да не лекуваме пациентите с Хепатит С или със СПИН.

Какво мислите за този драматичен спор дали пациентът е починал от коронавирус или от множеството си тежки придружаващи заболявания? Как гледате на статистиката за смъртните случаи от епидемията?

Не искам да не влизам в графата „експерти“, защото чухме адски много "експерти" в областта на инфекциозните болести, аз не съм такъв, но ми харесва какво каза преди 2-3 седмици министърът на здравеопазването в Италия: „Трябва да преосмислим бройката, която сме посочили за загинали пациенти от коронавирус, защото като погледнем статистиката на придружаващите заболявания, 92% от тях щяха да загинат със или без коронавирус.“

Реално в 10-12% от пациентите, коронавирусът е предразположил така полето на организма за развитие на някаква допълнителна инфекция, че той наистина е реалният причинител пациентът да загине по-рано, отколкото му е писано, дори да има придружаващи заболявания. В 92% казва италианският здравен министър придружаващите заболявания са толкова тежки или в толкова напреднал стадий, че също би имало летален изход.

Мозъчно-съдовите заболявания са втората причина за смъртност у нас, след онкологичните. Така че, ако ние спасяваме тези пациенти, ще намалим много процента смъртност спрямо коронавируса в България. Спешните пациенти при нас категорично не могат да чакат, а останалите трябва да се оперират при първа възможност.

Имал ли сте досега пациент, който е дошъл при вас за друго лечение и се е оказал с коронавирус?

Имахме параклиника за двама пациенти със спешни аневризми, те дойдоха с температура, много съмнителни за инфекцията, лекувахме и двамата в спешен порядък и двамата се оказаха отрицателни за COVID-19.

Как се действа в такъв случай? Първо правите проба, за да знаете дали пациентът не е положителен или? Имате ли протокол за действие в такива ситуации?

Имаме протокол. Първо тестваме пациента с бърз тест и ако състоянието му е спешно, оперираме независимо от резултата. За нас наличието на вируса не е аргумент, много други заболявания са заразни. Ако тестът е положителен го настаняваме в специално обособена за целта част от болницата за пациенти с коронавирус. Целта е да няма риск за останалите болни. Слава, Богу, досега не ни се е налагало да настаняваме никого там.

Забелязвате ли някаква разлика в поведението на пациентите под влияние на тревожността, което се е създала заради коронавируса?

Пациентите, които идват при нас, са със толкова сериозни заболявания, че по принцип са потиснати. Не е дошъл пациент с мозъчна аневризма, който да е казал – аз ще изчакам. Поне при мен не е дошъл, не мога да направя разликата.

Как протича един работен ден при вас?

Редуцирано определено. Патологията, която ние третираме в 50% са мозъчно-съдови заболявания. Правихме много емболизации (запушване на крайните съдове) на чернодробни тумори, на бъбречни тумори, на простата, на миомни възли, тези пациенти сега ги няма. Това са палиативни решения, които дават много добри резултати при пациенти, които са неподходящи за хирургия. Гарстроентерологията работи със силно намалени обороти, така че от тази гледна точка ни е намалена работата. Тези 10% процента от нашите пациенти сега липсват. Мозъчно-съдовата дейност си върви със същото темпо.

Според Вас добър вариант ли е всички болници да лекуват коронавирус?

Не може да се каже със сигурност, че в една болница няма да има коронавирус, така че е добре да има определени звена за това. Така или иначе, ако един пациент е тежко заразен ние го отделяме от всички други. Според мен е добра идея. Неизбежно е да има навсякъде. Заболяването е силно заразно, не протича толкова тежко в много голяма част от случаите, но е заразно.

Има ли нещо в стратегията на щаба, което на Вас като специалист Ви се струва неправилно?

Да кажем, че не съм капацитет да ги коментирам. Там са събрани хора, които гледат на едно много по-високо ниво, по различен начин, картината. Ние си гледаме тясно специално, от нашата губерния. Техните решения обхващат доста повече критерии и характеристики. Не бих си позволил да коментирам дали се справят или не, времето ще покаже.

Как се отразява на болниците липсата на пациенти, планови операции? Факт ли са тези 85%, които министерството гарантира, че ще бъдат изплатени при силно намалелия поток от лекуващи се?

Видях текста за 85% процента, парите не съм ги видял. Чух мнение на колеги, които питат защо в администрацията продължават да получават пари на 100%, защо държавни служители получават пълните си заплати, а за медиците са 85%. Как сметнаха, че 15% трябва да отпаднат, на каква база?

Вие нямате версия за това как са намалени точно с толкова?

Не, но ми „хареса“, че трябва да са намалени. Всички други, които работят или не, получават 100%, а в болничните заведения възнагражденията са с 15% по-малко. Може би пазят в резерв тия 15%. Наистина има клиники, които са затворени и не приемат. Те също трябва да формират някаква заплата, но защо заплатата е орязана с 15% спрямо заработката за мен е необяснимо. А и в болницата не знаем кога ще реално ще дойдат тези пари. Нищо не е ясно.

Вие имате ли отделение за коронавирус?

Имаме реанимация, в която има респираторни апарати. Имаме и готовност, ако се появят такива пациенти, къде точно ще бъдат настанени.

Ако се наложи интензивно лечение на някои от тях, ще успеете ли да се справите?

Горе има 16 респираторни апарата, ако не бъркам бройката и 14 от тях са заети с неврохирургични болни. Каква е презумпцията, че трябва да откачим някой от тях, за да сложим пациент с COVID?

Давате ли специални препоръки на пациентите? Пациент, който е опериран заради аневризма, не е ли логично да остане под карантина, въпреки че няма никакви симптоми на вирусното заболяване, не е ли рисков?

Лично ние не препоръчваме нищо. Ако всичко с нашето лечение е наред, тези пациенти се връщат към нормалния си начин на живот между 7 и 10 ден. Дали ще се разболее от COVID, с третирана или без третирана аневризма, разлика няма. Дали пациентът ще се зарази с коронавирус след операцията е абсолютно същото като при останалите. Ако всичко мине нормално, изпишем пациента без усложнения, той се върне вкъщи и на 5-ия ден се зарази с коронавирус, ще е абсолютно същото, независимо дали е бил третиран или не. По-добрият вариант е, че поне аневризмата му е третирана и има едно рисково заболяване по-малко, което може да го убие или инвалидизира.

Да попитам и Вас какво мислите за начина, по който трябва да се тестува населението. Привърженик ли сте на масовото тестуване на този етап?

Масовото тестуване с бързи тестове има смисъл след пика на епидемията, за да определим колко са преминали инфекцията. Но няма как да се изследват всички. Има много асимптомни пациенти, които обикалят и разнасят вируса. В това съм напълно убеден.

Доц. д-р Станимир Сираков е завършил медицина в МУ, София, придобива специалност по Образна диагностика. Доцент е към Катедрата по образна диагностика на МУ, София. Ръководи Референтния център по мозъчно-съдови заболявания и сектор „Интервенционална рентгенология“ в отделението по образна диагностика към УМБАЛ "Св. Иван Рилски". Председател е на Българското дружество по интервенционална рентгенология. Има специализации в Сърбия и Франция.

Въвежда в България ендоваскуларното лечение на артериовенозни малформации. Той е и първият български рентгенолог с диплома от European Boаrd of Neurointervention (EBNI) – Европейския борд по нервоинтервенции, която му дава право да практикува като невро-рентгенолог в цяла Европа.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !