Кардиолози: Стигаме до парадокса да чакаме пациентът да се влоши, за да му се помогне

Специалисти предлагат да се създаде регистър на пациентите със сърдечна недостатъчност и центрове, в които да се проследяват

OFFNews
22 юни 2020 в 14:29 | 6704 |0

„Стигаме до парадокса да чакаме пациентът да се влоши, за да му се помогне“, споделиха специалисти по време на експертна виртуална среща, която обедини общопрактикуващи лекари и кардиолози от София по темата: „Пътят на пациента със сърдечна недостатъчност – проблеми и решения“. Срещата е част от пилотен проект на Института по здравно образование с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България.

Целта е сърдечната недостатъчност да се позиционира като ключов здравен приоритет и да се търсят възможности и решения за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението.

За да получи модерно лечение, покрито от НЗОК, пациентът трябва да е в напреднал стадий на заболяването, констатираха участниците в срещата. Тогава уврежданията са трайни и необратими, а модерната терапия би ги забавила и по-рано, но пациентът трябва или сам да си плати лекарството, или да чака да се влоши, за да отговори на критериите на НЗОК. 

21 766 са пациентите със сърдечна недостатъчност в София и областта. По-голямата част от тях се проследяват при своите лични лекари. 90% от болните със сърдечна недостатъчност са над 60 години. Жените са повече от мъжете – 12 176 на 9590. През 2019 г. Софийски болници отчитат 18 711 случая на приети пациенти със сърдечна недостатъчност. 

Близо 89 000 са хоспитализациите с това заболяване през миналата година в страната, което е струвало 324 млн. лв. от бюджета на НЗОК. Данните са предоставени от НЗОК на Института за здравно образование и се отнасят за всички области на страната. Най-много хоспитализации са отчетени в болниците в София и Пловдив, а най-малко – в областите Добрич, Видин и Търговище.

Сърдечната недостатъчност (СН) е епидемично разрастващо се заболяване, което ще бъде бичът на следващото десетилетие, предупреждават специалистите. Кризата с коронавируса се отрази негативно на обичайния ритъм на прегледи и консултации, нямаше възможност състоянието на пациентите да бъде оценено пълноценно и сега виждаме резултата – те пълнят болниците. Медиците настояват за регистър и специализирани центрове, които да ги наблюдават. Според тях ще помогне много и електронното досие.

Важно е пациентът сам да следи състоянието си

„Амбулаторни центрове, специализирани в лечението на СН, съществуват в редица развити държави. Там се провежда структурирано проследяване на пациентите, много често от медицинска сестра, и по-рядко се налага да бъдат консултирани от лекар. Много е важно адекватното обучение както на пациентите, така и на техните близки. Пациентът трябва да разбере колко е важно сам да следи състоянието си, и кои са съществените показатели, на които да обръща внимание“, сподели проф. Елина Трендафилова, началник-отделение за интензивно лечение на сърдечно-съдови заболявания в Националната кардиологична болница.

Епидемия от панически атаки по време на COVID-19

Подобен център съществува във ВМА, даде пример доц. Пламен Петровски, началник клиника по функционална диагностика на сърдечно-съдови заболявания във ВМА. „80% от пациентите, които минават през структурата, са пациенти със СН. Те се водят на строг отчет и по време на коронавируса, поне с 2/3 от тях сме осъществявали регулярни телефонни контакти. Нещо, което ми направи впечатление е, че имаше епидемия върху епидемията от панически атаки и страхово-тревожни състояния, които често се бъркаха с влошаване на СН“, сподели той.

Дигитализация на здравеопазването

„От ковид-епидемията може да се извлекат и ползи, и поуки. Една от тях е дигитализацията на здравеопазването, за която имаме уверението, че ще бъде въведена много скоро. Това е електронното здравно досие - всеки лекар да има достъп до досието на конкретния пациент, да види от какво, кога се е лекувал и как се е движил във времето“, коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС и общопрактикуващ лекар в 17 ДКЦ София.

Опасностите през летните месеци

През летните месеци пациентите често спират или намаляват дозите, в които приемат предписаните медикаменти, което води до влошаване на оплакванията им. Те трябва да се придържат към дадените препоръки за лечение и съвети относно начина на хранене и физическата активност.

При появата на следните симптоми: кашлица, подуване на стъпалата, задух, намалена диуреза (по-малко отделена урина) трябва незабавно да се обърнат към своя лекар. Добре е освен от общопрактикуващ лекар, да бъдат проследявали и от „личен“ кардиолог, когото да изберат за дълъг период от време, а не да посещават различни специалисти.

Прогнози за заболяването

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и лицата, отговорни за предоставянето на здравни грижи и определянето на политиката, е как да се удължат годините на живот в запазено здраве.

Нужна е по-добра информираност на пациентите и техните близки за сърдечната недостатъчност и живота с нея. Инвестициите в нови здравни технологии, които доказано намаляват смъртността и удължават преживяемостта, водят до подобряване както на здравните, така и на демографските показатели в национален план. Болните със сърдечна недостатъчност се диспансеризират при личен лекар или кардиолог. 

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !