Немалка част от исканията на медицинските сестри са изпълнени, а по други се работи и в момента, съобщиха от МЗ в отговор на обявения от здравните специалисти безсрочен протест.

Министерството на здравеопазването е в постоянен диалог с представителите на протестиращите медицински сестри. Последната среща на министър Ананиев с тях беше през изминалата седмица, се казва още в съобщението. 

В преобладаващия брой държавни болници възнагражденията вече са с 15-20% по-високи. Промяната в сектор „Здравеопазване“ ясно се вижда и от публичните данни на Националния статистически институт, според който през януари 2019 г. средната брутна месечна заплата е била 1201 лв., а през месец декември същата година вече е 1393 лв. Това е ръст от близо 200 лв. в рамките на една календарна година, твърдят от здравното ведомство.

С влизането в сила на действащия в момента Национален рамков договор 2020-2022 са създадени допълнителни предпоставки за увеличаване възнагражденията на медицинските специалисти у нас.

По настояване на здравния министър в Националния рамков договор беше включен и нарочен текст, който касае всички лечебни заведения без оглед на собствеността - до 50% от приходите на лечебните заведения от клиничните пътеки са предназначени за заплати.

По отношение на искането за 7-часов работен ден на реанимационните сестри Министерството на здравеопазването е изпратило писмо до Министерството на труда и социалната политика и предложението вече е включено в проекта на наредба, която ще бъде публикувана за обществено обсъждане до дни.

Медицинските сестри поискаха публичност на вътрешните правила за разпределение на работните заплати в болниците. По тази причина МЗ задължи ръководствата на лечебните заведения да предоставят съответните вътрешни правила както на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, така и на НЗОК. Право да се запознае с вътрешните правила на дадена болница има и всеки неин служител. Няма как лечебните заведения да нямат вътрешни правила, тъй като те вече са задължителен елемент за сключването на договор с НЗОК.

Относно искането за защитена професия - този въпрос, както и заплащането на нощния труд и преминаването в горна категория труд, изискват сериозни финансови разчети, за да се преценят обективно възможностите на държавния бюджет, коментират от МЗ.