МЗ се самосезира и в рамките на дни установи, че медикаментите с голяма разлика в цените, на които се купуват от частните и от държавните и общински болници, са 4. Това съобщи Кирил Ананиев по време на изслушването на управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев от Комисията по здравеопазване в парламента.

Изслушването беше предизвикано след като д-р Дечев цитира шокиращи разлики в сумите, които НЗОК плаща на държавните и частните болници за един и същ медикамент с активна съставка пеметрекс.

Здравният министър съобщи, че в МЗ са успели да направят проверка дали само при това лекарство има такива разлики или и други медикаменти попадат в същата хипотеза.

Изискана е информация от 39 лечебни заведения в страната, прилагащи лекарствени продукти за лечение на онкологични и онкохематологични заболявания, които се заплащат от НЗОК извън цената на клиничните пътеки (КП). От тях 11 са частна собственост, а останалите 26 са с държавно, общинско или смесено участие. Получени са справки от 27 от болници, от които 11 частни, и е установено, че има отклонения от цената, на която болниците закупуват лекарствата.

4 са продуктите, при които разликите са значителни

На първо място е пеметрексът. В Позитивния лекарствен списък има 7 лекарствени продукта на 5 производителя за опаковки от 500 мг. Максимално допустимата цена е 1063,03 лв., а най-ниската е 117,28 лв.. За опаковка от 1000 мг най-високата допустима цена е 2126,6 лв., а най-ниската е 206,67 лв.

Второто лекарство е флударабин - в списъка има един лекарствен продукт от един производител. Максималната му цена е 121,48 лв., а най-ниската цена - 47,81 лв.

Третото лекарство е ерлодилиб. Има 12 лекарствени продукти на 6 производители с цени на опаковката за 100 мг 1290,77 лв. и за 150 мг 1936,16 лв. Почти всички частни болници са използвали оригиналния продукт и са заплащали (всъщност заплащала е Касата) максимално допустимата цена.

Четвъртият медикамент е еверолимус - има 4 лекарствени продукти от 10 мг, които са на 4 производители. Почти всички частни лечебни заведения са закупували оригиналния продукт на максимално допустимата цена 3767,20 лв. Четири частни лечебни заведения са предпочели генерични (неоригинални) продукти и отново са ги купували максималната цена от 3767,20 лв. Същите генерични продукти са били закупени от държавни болници на 50% по-ниска цена.

Как се стигна до самосезирането на МЗ и какъв е конкретният случай, цитиран от д-р Дечо Дечев?

По време на изслушването в Комисията по здравеопазване управителят на НЗОК обясни за пореден път как е била установена разликата от 700% в цените, на които купуват лекарството пеметрекс частните и държавните болници:

"Договорът, който е сключен с производителя на това лекарство, касае 2019 г. Ако за 2019 г. той надвиши оборота си спрямо 2018 г., ще трябва да върне това превишение. Затова той казва: "След като аз не съм получил парите, които сте платили вие, защо трябва да ви ги връщам още един път?". Оттам тръгна разговорът и информацията, че де факто той е продавал на ниски цени, а някой след него е продавал на високи. Ние получаваме фактура от болницата, с нея имаме договор. Болницата получава медикамента от търговец на едро, който фактурира лекарствата, а търговецът на едро получава продукт от производителя. Това е веригата."

Според д-р Дечев това нерационално харчене на обществени средства се създава заради проблем в кръг от болници, които са извън закона за обществените поръчки. "Там, където има повече от един производител в съответно международно непатентно наименование (определен вид медикамент), винаги има разлики в цените", каза д-р Дечев в отговор на въпрос на председателя на здравната комисия Даниела Дариткова дали е констатирал подобни случаи и с други медикаменти.

На въпроса защо не е сезирал органите, които биха могли да направят проверки по-рано, управителят на Касата обясни, че продажбата на цени до референтните (максимално допустими) в Позитивния лекарствен списък е напълно законова практика.

"Аз не мога да сезирам някой затова, че не е нарушен законът. Обявявам тази законова практика чрез медиите, защото смятам, че най-бързото решаване на даден проблем е, когато се мине по този път, а не по другия, за който казахте вие", заяви Дечев по повод репликата на Дариткова, че е избрал да съобщи тези факти чрез медиите, а не по законовия ред. 

Според него ефектът от приетия през 2016 г. текст, който разделя  лечебните заведения на две групи: такива, които трябва да провеждат процедурите, и такива, които не трябва да ги провеждат, е че се създава напълно законна практика за нерационално използване на обществен ресурс - като се изплащат максимално допустими суми за продукт на частните болници. 

За възраженията от частни болници, които обмислят да подадат съдебен иск

По повод постъпилите в НЗОК възражения от две частни болници, в които се твърди, че купуват на по-високи цени, защото това гарантира по-добро качество на продукта, Дечев коментира:

"И петте регистрирани производители присъстват с продукт с едно и също активно вещество, което е в една и съща форма, една и съща концентрация, всичко е абсолютно еднакво, абсолютно съвпадение в  показания и  противопоказания. От болниците твърдят, че това е продукт, който е едва ли не е с изтекъл срок на годност и лошо качество. За тяхно съжаление се оказва, че този, който определят като най-качествен и затова е с по-висока цена, се продава на най-ниската цена на други болници. Най-ниската постигната цена е 117 лв. и е в резултат на обявена обществена поръчка от държавни лечебни заведения. В същото време от определени частни болници се отчита максимално възможната цена от 1063 лв."

Какво знаят и какво не присъствалите на изслушването

"Искрено се учудвам, че поне присъстващите на тази маса не знаят, че практиката да не се провежда обществена поръчка винаги води до по-високи цени за всичко. Независимо дали се касае за медицинско изделие, лекарство или апаратура.

Правото на избор от кого да си купиш - при положение, че това, което купуваш някой ще ти плати напълно - винаги води до апетити да се купува на максимално висока цена.

И Брюксел пита

Еврокомисията пита защо частните болници закупуват лекарства без обществена поръчка, стана ясно след края на заседанието на парламентарната комисия.

В момента ЕК очаква отговори на въпросите, които е поставила. В нашата област има два - за обществените поръчки и частните болници. Знаете, че вчера подготвих текст до финансовото министерство, което е вносител на законопроекта в МС. И второто е свързано с чл. 266, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина - това са така наречените редки болести, за които няма алтернативно лечение и те да минават по линия на Закона за обществените поръчки. Това са спешни случаи, при които трябва веднага да се реагира, коментира Ананиев.

Здравният министър обяви също така, че е пуснал писмо до данъчната администрация, Изпълнителната агенция по лекарствата и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата да бъде извършена комплексна проверка.

Министерството е подготвило и предложения за законови промени, според които всички болници - държавни, общински и частни, трябва да прилагат закона за обществените поръчки.

Още по темата

15/01/2020

Общество

Частни болници източват НЗОК със свои фирми за търговия с лекарства

15/01/2020

Общество

Частни болници източват НЗОК със свои фирми за търговия с лекарства

15/01/2020

Политика

Властта ще задължи частните болници да купуват лекарства с търгове

14/01/2020

Здраве

МЗ не знаело, че частните болници получават 7 пъти повече от държавните за едно и също лекарство