На урок по лазерна хирургия

Янка Петкова | 19 септември 2019 в 17:00 | 751 |0

В МБАЛ „Надежда“ очевидно не са фаталисти, защото са насрочили първия ден на училището си по лазерна хирургия за петък – 13 септември. Всъщност става дума за международния уъркшоп "Миома и репродуктивна хирургия".
За да съм малко по-подготвена „за час“, Дани от пиар отдела ме води при д-р Цветков – модератор на събитието.
Хващаме го в “6 без 5“, но за една минута успява да обясни какво ще гледам и което е по-важно – не е трудно да го разбера.

- И в двата случая става дума за миома. Миомата е доброкачествено образувание, което се формира в матката. В зависимост от това колко дълбоко е проникнало има различна класификация, специално в хистероскопиите се работят миоми, които са разположени по-повърхностно към кухината на матката и много често са причина за стерилитет при жените или за неправилни маточни кръвотечения, обикновено извън менструацията или с обилна менструация.

Д-р Цветков

Д-р Цветков, какво представлява хистероскопията?

Буквално означава „гледам матката“. Тя се раздува с вода при повишено налягане, тъй като кухината й е малка. С една много тънка камера се оглежда кухината, вижда се дали има някаква патология, миоми, сраствания, много неща се виждат вътре, включително и на шийката и каквото има може да се отстрани.

Отстранява се с различни инструменти, с диаметър 3-4 милиметра. Когато образуванията са по-малки, го правим без упойка. Вече имаме над 600 такива операции, продължават около 10-15 минути. Когато миомата е по-голяма, е нужно повече време, прави се с упойка, за 30-40 минути.

Има ли някакъв дискомфорт при тези манипулации?

Единственият дискомфорт за пациентката, когато няма упойка, е усещането за тежест от раздуването на матката, като при една малко по-болезнена менструация. Понякога при преминаването през шийката има болка, но тя е по-скоро като при поставяне на спирала.

Какъв е възстановителният период?

Един месец е напълно достатъчен, за да се възстанови жената. Реално, още на следващия ден след операцията може да работи, но чисто медицински, за да се възстанови лигавицата на матката, е нужен около месец.

Оставяме д-р Цветков да се подготвя и отиваме към залата, в която ще гледаме миомектомия, хирургия на живо. Настанявам се до д-р Станева, която ще адаптира информацията за случващото се към непрофесионалните ми представи. В залата има лекари от 9 държави.

Операторът - проф. Серхио Хаимович вече е „в ефир“. Първата пациентка е подготвена. А д-р Станева обяснява какво се случва:

„Камерата минава през влагалището, през цервикалния канал, прави се оглед, влиза се в кухината на матката, професорът оглежда миомата, преценява какъв тип е и как ще подходи.“

проф. Хаимович

Междувременно проф. Хаимович пояснява, че ще работи с лазер. Ще реже и коагулира едновременно. Като казвам ще „реже“ имам предвид една по-скоро дискретна процедура с лазерен нож, който прилича на много дълга и малко по-дебела игла с прозрачен край, който прецизно изрязва миомната тъкан и едновременно с това като че ли залепва кръвоносните съдове, за да не кървят.

Професорът казва, че в този случай операцията може да бъде направена и в кабинета, без упойка. Може да се приложи локална анестезия при по-тежки случаи. Пациентката е с местна упойка и в съзнание.

„Някой чуди ли се как ще извадя миомата?“ – подхвърля проф. Хаимович към аудиторията. Аз се чудя, но д-р Станева ми обяснява, че точно този оператор има различни методи на работа, както разбирам склонен е да импровизира и в крайна сметка няма да извади миомата, която е отстранил, защото тя се „стопява“ или в някои от случаите може да бъде изхвърлена от матката по-късно.

„Ако си представите, че дължината на матката е 7-8 см, кухината 3-4 см, инструментите са с дължина е 7-8 милиметра, образуванието, което изглежда голямо не е, камерата дава увеличен образ.“, обяснява лекарката.

Близкият план наистина създава друга представа за образуванието, но пък улеснява оператора, предоставяйки му видимост в кухината на матката, която не би могъл да има, ако работи с конвенционални методи. Докато слушам обясненията, проф. Хаимович приключва. От началото на интервенцията са изминали около 15 минути.

В другата операционна е готов вторият екип. Оператор е още едно светило в този вид хирургия - проф. Атилио ди Спиецио Сардо, очевидно перфектно сработен с екипа на нашата болница.

проф. Сардо

Пациентката е на 44 г. с опит за бременност. Жената е под упойка. Миомата е около 2,5 см. Случаят е по-специфичен, защото образуванието е разположено на дъното на матката и предизвикателството е по-голямо заради нетипичната позиция.

Проф. Сардо работи с инструмент, чийто край прилича на пръстен. Подходът му е различен. Миомата се раздробява на малки парченца, които падат в маточната кухина и след това се изваждат, защото в този случай тъканта не бива да остава вътре.

Разбирам от д-р Станева, че този подход изисква повече опит. Проф. Сардо обяснява, че „дупката“, която се образува при отстраняването на миомата от дъното на матката, ще се затвори след 2-3 менструални цикъла. Така след около 30 минути приключва и втората операция.

- Как ти се стори? – ме пита на излизане Дани.

Казвам, че съм малко разочарована. Матката не оправда очакванията ми, по-красива си я представях някак. Добре че е вътрешен орган. И розово-бялата миома ми се стори твърде невинна. От друга страна, имах възможност да надникна във вътрешния живот на една прецизно изградена от природата система, което се оказа изключително интересно.

Не се оправдаха очакванията ми и за самите процедури – настроила се бях за нещо по-драматично – тъмна операционна с насочени в центъра прожектори, скалпели, суетене, кръв, „сестра, губим пациентката“, малко сърдечен масаж, малко електрошок, малко интубиране... игли, конци, шиене, съспенс... За какво ги гледаме тия филми?!

В тази операционна първо беше много светло и спокойно, въпреки живото предаване. Второ, не видях нито един инструмент, който да прилича на хирургичен. Трето, бързо свърши.

Като цяло петък 13 се оказа един щастлив ден за две пациентки, които се разделиха с миомите си по възможно най-щадящия начин.

Преглеждайте се, момичета, особено вие около 50-те. Проф. Сардо каза, че около 70% процента от жените на тази възраст имат миома, в повечето случаи без никакви симптоми. Дори да сте от тези 70%, медицината има елегантно решение. Не е страшно. Видях с очите си.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !