Резултати от изследването на група специалисти по геронтопсихиатрия и неврология, показват връзката между необщителността и деменцията. Изводите на учените са публикувани в American Journal of Geriatric Psychiatry.

Специалистите са анализирали данните на 217 мъже и жени на възраст от 63 до 89 години. В началото на изследването, нивото на умствените способности при всички е било в норма. В тъканите на главния мозък, при някои от тях, са били регистрирани натрупвания на протеина бета амилоид, който се смята за един от маркерите при Болест на Алцхаймер.

При старта на проучването и три години по-късно, всички участници са преминали не само стандартното тестване на когнитивните способности, но са отговаряли и на въпроси за социалната си активност (колко често прекарват времето си с приятели, със семейството, били ли са доброволци в различни събития и т. н.).

Анализът показал, че при участниците, в чийто главен мозък вече са започнали патологични изменения, желанието за общуване и състоянието на интелекта са свързани. При възрастните хора с висока концентрация на бета амилоид в тъканите на мозъка и с липса на социални контакти, три години по-късно, се наблюдавало значително по-сериозно намаляване на когнитивните способности, за разлика от хората, които въпреки измененията в мозъка си, са били по-общителни.

„Съдейки по резултатите, можем да заключим, че желанието да общуваш с другите и когнитивната функция са взаимно свързани и угасват заедно – отбелязва авторът на изследването Нанси Донован – Това означава, че по нивото на социална активност на възрастния човек може да се определи дали се намира в зоната на риск от деменция.“