Проф. д-р Мартин Шилингер е специалист по вътрешна медицина, кардиология и ангиология във Wiener Privatklinik, Виена, Австрия. Той е автор и съавтор на над 200 научни доклада, включително и на многобройни статии в известни международни списания. През 2010 година проф. Шилингер става един от 50-те най-известни специалисти в своята област.

Медицинската и научна специализация на проф. д-р Мартин Шилингер е диагностицирането и лечението на нарушения в кръвообращението идващи от сърце, мозък или крайници, както и свързаните рисковите фактори (хипертония, диабет, кръвни липиди), с фокус върху минимално инвазивното лечение на тези заболявания.

Какви храни е добре да приемат и съответно да избягват хората с високо кръвно налягане или висок холестерол?

Идеалният баланс при храната е 50% протеин главно от зеленчуци, 30% въглехидрати и 20% мазнини с високо съдържание на ненаситени мастни киселини. За съжаление, по-голяма част от обществото приемът на въглехидрати се вдига на 80% поради прекомерното приемане на сладкиши, картофи (често пържени), хляб, ориз и нудли. В идеалния вариант тези неща би трябвало да бъдат заменени със зеленчуци и салати. Животинският протеин е добре да бъде от бяло месо като пилешкото и рибата. Приемът на червени меса и особено на свинско, еленско или агнешко трябва да бъде сведено до минимум.

Колко са вредни белият хляб и сладкото за хората с кардиоваскуларен риск?

Белият хляб (като въглехидрат) и сладкото (като захари и наситени мастни киселни) са основния двигател на кръвните липиди, високото кръвно налягане и наднорменото тегло. Следователно, особено при пациентите с висок риск, приемът на тези храни трябва да се ограничи до минимум.

До колко е препоръчителен приемът на Омега-3 капсули, които се продават в търговските мрежи. Не е ли по-добре да ги избягваме и да приемаме Омега-3 чрез храната?

Омега-3 капсулите са генерално без никакъв доказан здравен ефект и при това положение могат да бъдат пропуснати. Омега-3 има в рибата, както и в някои ядки, затова най-добре да се приема, чрез тези храни.

Как може да бъде определен риска от развитие на кардиоваскуларни заболявания при младите хора?

Предвиждането на бъдещи кардиоваскуларни инциденти при хората все още е трудна задача. Лекарите могат да използват различни инструменти, за да определят индивидуалния риск от сърдечен удар. Първо, различни точкови системи като например Framingham Score или PROCAM score могат да бъдат приложени. Тези точкови системи калкулират риска от кардиоваскуларно събитие през следващите десет години, използвайки измерване на традиционни рискови фактори като кръвно налягане, тютюнопушене, кръвна захар, нива на холестерола, семейна история и телесно тегло.

Тези точки определят процента на риск от развитие на кардиоваскуларни заболявания за следващите десет години и условно се разделят на три групи: по-малко от 10% риск (група с нисък риск), 10-20% (група със среден риск) и над 20% - високо рискова група. Второ, освен точкуването на рисковите фактори, лекарите могат да направят някои излседвания на сърцето и артериите като MR и CT скенери и ядрено медицински тестове, с които да оценят до колко едно заболяване е напреднало. Тези тестове могат да открият атеросклероза при пациенти и особено при млади пациети за идентифициране на високо рискови фактори. Трето, има значителен брой генетични тестове и панели, които са на разположение за стратификация на риска при пациентите, но тези тестове за момента не са особено надеждни. В клиничната практика ние използваме комбинация от първото и второто, за да определим риска при млади пациенти.

Какви са нормалните нива на кръвното налягане и при какви стойности трябва да се притесняваме? Променят ли се тези стойности с възрастта?

Най-добрите показатели на кръвното налягане са 120/80, нормално кръвно налягане е до 130/85, високо кръвно налягане е до 140/90, а над тези показатели вече имаме хипертония. Хипертонията има две нива : Ниво 1 е до 160/100, ниво 2 е до 180/110. Пациентите с кръвно налягане над 140/90 трябва да вземат мерки, стойности от над 180 при горната граница могат да бъдат особено опасни и трябва да бъдат лекувани незабавно при повечето пациенти. При много възрастните пациенти приемливи са стойности, които не надвишават 160 на горната граница.