От ноември 2022 г. предписването на антибиотици ще става само с електронна рецепта. Това беше постановено с изменение и допълнение на Наредба №4 от 4.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти рецептите. Тази група медикаменти е единствената, при които хартиена рецепта няма да се издава.

Промяната е отразена в чл. 70. (Нов – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 18.12.2020 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 47 от 2021 г., в сила от 4.06.2021 г., изм., бр. 53 от 2022 г., в сила от 1.11.2022 г.) Предписването на лекарствен продукт, с изключение на лекарствените продукти по глава трета, раздели II, III и V, се извършва с електронно предписание. Когато лицето по чл. 4 се намира извън лечебното заведение, предписването на лекарствен продукт по чл. 6 може да се извършва на хартиен носител.

(2) Предписването на лекарствени продукти, класифицирани във фармакологична група "Антибактериални лекарствени продукти за системна употреба" (всички антибиотици), съгласно анатомо-терапевтично-химичната класификация в съответствие с изискванията на Световната здравна организация се извършва само с електронно предписание.

Изискването на СЗО е част от мерките за ограничаване на антимикробната (антибиотичната) резистентност. По данни на организацията към 2050 г. 10 млн. души годишно ще загиват от полирезистентни бактерии - бактерии, които не са чувствителни към познатите ни антибиотици и не могат да бъдат унищожени от тях.

"Само е-рецепти за антибиотиците е наложителна, макар и закъсняла мярка"

Според магистър фармацевтът Симеон Георгиев, с когото OFFNews разговаря, издаването на рецепти за антибиотици само в електронен вариант е абсолютно наложителна, макар и закъсняла мярка, тъй като в годините на пандемия безразборното им предписване и прием при самолечение са придобили "чудовищни размери".

"Представяха ни се рецепти по вайбър, в някои имаше предписани по три антибиотика за прием едновременно, при това в двойна на препоръчаната от производителя доза. Това трябва да спре. С електронните рецепти ще има контрол върху назначаването им, тъй като лесно ще може да се провери в системата кой е издал рецептата - казва той. - Често хората, които идваха в аптеката, ни питаха какво да пият, тъй като нямаха достъп до медицинска грижа. Както знаем, в най-сериозните вълни на пандемията, на пациенти с положителна проба не се извършваше физически преглед и бяха консултирани по телефона. Предписването на антибиотици, особено през втората и третата вълна на COVID-19, придоби чудовищни размери. Друг проблем беше, че хартиените рецепти често бяха написани нечетливо, с грешки в адреси и кодове, без данни за лекаря, а всяка грешка е за наша сметка."

Според Георгиев с въвеждането на е-рецепта всички медицински специалисти ще имат достъп до база данни с лекарствените продукти (вкл. антибиотиците), които даден пациент е приемал. По този начин ще може да се прави адекватна и информирана преценка за по-точно предписване, отпускане и прецизиране на всяка следваща терапия. Това включва и съобразяването за недопускане на нежелани лекарствени взаимодействия при пациенти, които приемат повече от един медикамент.

"Хартиената рецепта е документ, който се губи във времето и не оставя информация за предписаната терапия в електронното пациентско досие. Преминаването към изцяло електронни рецепти е неизбежен процес", казва Георгиев в становище до министъра на здравеопазването.

Повече по темата можете да прочетете тук.

"Антибиотиците трябва да бъдат изведени като стратегически медикамент, подобно на лекарствата за онкоболни, да има много строги правила за употребата им."

Антибиотична резистентност се появява там, където антибиотиците са безсилни да унищожат бактериите, причинили инфекция. А не могат да ги унищожат, защото микроорганизмите са си изградили защита срещу тях. Това се случва, когато тези медикаменти се изписват безконтролно, обясни за OFFNews д-р Александър Колевски, началник на Централна лаборатория по микробиология в УМБАЛ „Александровска“. 

По думите на д-р Колевски нивата на антибиотична резистентност в световен мащаб, а и у нас, са много високи. Според него лекарите са подходили "много арогантно" към това, че има препарат, с който да се лекуват бактериални инфекции, но никой в продължение на години не е съобразил, че бактериите се размножават много бързо и много бързо изграждат механизми за защита.

Това беше доста високомерно пренебрегвано у нас в продължение на години. В началото на 90-те започна да се говори за този проблем, защото бактериите са способни да изградят резистентност в рамките на една година към съответен антибиотик, а за производството на един антибиотик са необходими средно между 8 и 15 години, обясни микробиоологът.

По думите му безконтролната, неправилната употреба на антибиотици, в неправилен дозов режим, водят до  изграждане на резистентност от бактериите и към момента в България съществуват полирезистентни щамове. 

Според д-р Колевски не дистанционното лечение е влошило нещата, тъй като подобна практика се прилага в условията на масово заразяване.

"Лекар, на когото в пик на вълната са се обадили 100-тина пациенти, как може да посети всички? За преценка на специалиста се гледат изследвания, рентгенови снимки, болният си следи състоянието, изпращат се температурни криви. Но е истина, че покрай COVID-19 се употребиха огромни количества антибиотици. Те трябва да се изписват само, когато има данни за наслагване на бактериална инфекция, казва лекарят и уточнява, че много често пациентите сами започват да пият антибиотик, защото са чули, че помага."

Предписването на антибиотик с е-рецепта също изисква физически преглед и може да се извършва единствено в кабинета на лекаря, където той има достъп до електронната система.