Проф. Емил Паскалев: В условията на пандемия ние приемахме пациенти, трансплантирани в Турция

OFFNews
27 май 2020 в 11:17 | 2478 |0

Два месеца, в условията на извънредно положение, трансплантациите у нас бяха спрени. Оказва се обаче, че в съседни нам страни тази дейност не е била преустановена, нещо повече - не е сигурно дали е била по правилата. Междувременно вече е одобрен протокол за трансплантиране в ситуация на COVID-19 у нас и тази дейност може да бъде възстановена. Помага или пречи протоколът, какви са проблемите на трансплантационните центрове у нас, защо присаждането на бъбрек е по-добър вариант от диализата и как да пазим бъбречното си здраве, коментира проф. д-р Емил Паскалев, д.м.н. от УМБАЛ „Александровска“.

Критиците на щаба казват, че по време на извънредното положение са работили няколко болници, останалите са бездействали. Бездействахте ли и Вие, проф. Паскалев?

Не, напротив. Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница е единствената, която работи с бъбречно трансплантирани – наблюдение и лечение на специфични усложнения. Ние не сме спирали да работим. Клиниката е намалявала своята интензивност на натоварване, но бъбречно трансплантираните, независимо дали има COVID-19 или холера, трябва да се наблюдават и да се лекуват. Това не може да спре. Ние сме подготвени, с ред изисквания, със съответните предпазни мерки, да го правим.

Голяма част от дейността можем да извършваме дистанционно. Ако пациентът си каже оплакванията, което най-често става по телефона, по-рядко по имейл, ние можем да се ориентираме каква е ситуацията и да се обърнем към колегите по райони, защото в големите областни болници винаги има нефролози.

Нефролозите у нас са целокупно общество в едно дружество и много добре се познаваме, контактуваме и работим професионално дистанционно. По време на извънредното положение те много ни помагаха, защото трансплантираните пациенти могат да отидат при тях за една уроинфекция, която не е сложна. Лечението става по район, с нашата помощ, разбира се, включително и за някои по-сериозни неща като вирусни инфекции, които не са причинени от коронавируса, както и за други по-леки състояния. Когато са много специфични, имунологични отклонения, във връзка с трансплантациите, ние ги взимаме при нас, но при много строги мерки. Настаняваме ги по един в стая. 

Проблем е, че тези пациенти получават протоколи за лекарствата си. Протоколите са за 6 месеца и се обновяват. Касата реши, че ще ги удължи като време, но ги удължи само за един месец, а епидемията продължава и в днешния момент. Така че имаше такива, на които трябваше да се пишат протоколи, което не може да стане на друго място. Няма как да останат без лекарства. Много е трудно, защото тези болни трябва да бъдат максимално пощадени от контакти, за да не се заразят.

Персоналът беше редуциран така, че заради малкия брой пациенти да има по един-двама лекари. На практика идваше един лекар, който е дежурен и аз всеки ден, за да има контрол, защото това са случаи, които имат някакви проблеми. Така постигнахме два ефекта - да не се прекъсне наблюдението на нито един от тях и да не се допусне да не се лекуват за допълнителни усложнения.

Тези пациенти, които подлежат на периодичен контрол, който е най-рядко на три месеца, но понякога и на три седмици, можеха да правят на места лабораторните изследвания. Когато ги получат ни ги изпращат по имейл. Всяка сутрин ние получаваме такива резултати, анализираме ги и вземаме решение какво е необходимо допълнително да изискаме като изследвания или ги насочваме към колегите нефролози.

Клиниката на практика беше достатъчно много натоварена, но не с COVID-19. Ежедневната ни дейност продължаваше непроменена, само че се осъществяваше по друг начин. Адаптираме се според ситуацията. Досега няма нито един пациент, на който да сме открили ковид-инфекция.

За тази година има две бъбречни трансплантации в регистъра на ИА Медицински надзор, при вас ли бяха, проф. Паскалев?

Да, но те са извършени преди 13 март.

Това са прясно трансплантирани, някакви по-специални грижи изискваха ли?

Особено много. Особено в обстановка на епидемия. Първо, те се проследяват ежеседмично с лабораторни изследвания и при тях визуалният контакт е задължителен. Защото може да нямат оплаквания, но лабораторните изследвания да подсказват, че предстои нещо и ние можем да реагираме най-добре, когато имаме контакт с тях. Затова такива пациенти ги преглеждахме на място. Това няма как да се наруши. Освен тези трансплантации имаме и други новотрансплантирани пациенти, чиито трансплантации се осъществяваха извън България и те идваха при нас.

Вие ги наблюдавате?

Няма как по друг начин. През целия период на ковид-ограниченията ние ги наблюдавахме. Те идваха трансплантирани от центрове извън България, няма как да ги оставим.

Значи центрове извън страната, в условия на пандемия, са продължавали да трансплантират?

Специално в Турция. Но за ЕС нещата не са така. ЕС спря да се занимава с трансплантации в тази ситуация. Показателно е какво се случи в САЩ например. Там продължиха да трансплантират през близо половината от времето на пандемията. Има публикация, че от тези трансплантации, които са направили, 51,8% са или неуспешни, или с усложнения. Затова след четири седмици спряха трансплантациите принудително.

Тази прекалена самоувереност вероятно им изигра лоша шега, защото САЩ във всичко закъсняха?

Да, точно така. Това, официално, много бързо ни беше съобщено от Европейската асоциация по нефрология и трансплантация. Нефрологичната общност е много добре организирана.

В периода на извънредно положение при нас пристигаха трансплантирани в чужбина. Тези случаи повишаваха вниманието ни, защото имаха проблеми, които са не само медицински. Идваха пациенти, които нямат достатъчно медицинска информация. На всички тях трябваше да се направят потоколи за имуносупресивно лечение, което е абсолютно задължително, за да се подържа трансплантираният орган.

Това пак нелегални случаи ли са? Защото, ако се трансплантират хора в условията на пандемия, значи нелегалните канали са продължавали да работят?

Тези хора идват с епикризи, в които е написана само оперативната интервенция, но на нас ни трябва нефрологичната страна, където е описано какво е лечението, какви са лабораторните изследвания, каква е функцията на бъбрека. Това ни липсва. Благодарение на големия си опит с такива случаи, когато дойде такъв пациент, веднага назначаваме всички изследвания и го държим при нас, докато разберем какво е състоянието му.

Това допълнително усложнява работата ни, пациентите трябва изчакват резултатите и да спазват много стриктно противоепидемичните мерки. Още повече, че някои, които идваха от чужбина не знаеха, че ние сме в извънредно положение. Не знам дали в Турция има някакви ограничителни мерки, но техни пациенти идваха през цялото време.

Една от първите мерки, които отпусна Турция, беше свързана точно със здравния туризъм – на пациенти, които се лекуват в турски болници беше позволено да пътуват, въпреки ограниченията.

Въпреки разкритията за нелегални трансплантации на бъбрек в Турция и работата на нашите разследващи органи, потокът не спря. Ние получаваме епикризи, които са непълни и предупреждаваме пациентите да си изискват документацията. Много често те ни казват, че нямат информация за донора си. Има случаи, в които е написан някакъв донор в хирургичната епикриза, а в документа, който ни представят впоследствие, фигурира съвсем друго име. В един от документите беше написано лице, които ние познаваме и не може да бъде донор по чисто медицински характеристики.

Явно е, че написаното не е истина. А самите пациенти казват, че донорът е техен близък роднина. Това са „вариации” на донорство. На кого да вярваме? В крайна сметка ние проследяваме и лекуваме тези хора и поемаме всички резултати. Ние сме само потърпевши в резултат на нарушени правила на добра клинична практика. Няма как да ги оставим, но работим в пълна неяснота. Започваме наново и изследваме почти всичко. Само че, като не знаем кой е донорът, не можем да изследваме и него, а има негови показатели, които следим. Нещата остават на 50% непознати затова и грешките не са изключени.

Това не натоварва ли нашата здравна система?

Натоварва я финансово в пъти. Този пациент става много по-скъп в сравнение с друг, който е трансплантиран при нас.

Протоколът за трансплантации в условията на COVID-19 вече е одобрен. Как го преценявате като специалист – ще усложни или просто ще отложи във времето трансплантациите? Помага ли ви?

Ще дам конкретен пример. Донорът е трупен. Той се заразява в деня, в който става трупен донор. За дълго време инфекцията няма да се прояви, тя ще се индикира след няколко дни, седмици. Когато се прояви, имуносупресията ще забърза проявите на инфекцията и ако такъв случай дойде, ситуацията става много лоша. Този случай може да бъде един на милион трансплантации.

Продължава на 2 стр.

Страница на статията : 010203
Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !