Вирусът винаги е в клетка или в капчица, в слюнка, затова маската е важна. Най-малко защитават маските от плат. Повече предпазват хирургическите, а тези, които са с филтър, имат най-голяма защита, обясни директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев на брифинга на оперативния щаб.

Да говориш, че не предпазват маските, е безотговорно. 200-годишен опит отива на кино, защото някой казал, че не предпазват маските, коментира той и добави, че от телевизията научил, че у нас се прави ваксина срещу коронавирус. 

Той обясни, че въвеждането на една ваксина в практиката е дълъг процес. 

Има няколко принципа на СЗО, които трябва да се спазят. Ваксината трябва да е безвредна и с минимални странични ефекти. Тества се първо върху здрави доброволци, след това - на доброволци, които ще са готови да се ваксинират и след това да се заразят, за да се види протективният ефект. Всичко това коства месеци, каза проф. Кантарджиев.

По думите му ваксина е била тествана още през февруари във Великобритания върху лабораторни животни.

"Така беше направено в Китай, работят в Русия, в САЩ, където науката е най-развита, отдавна има такова нещо. Но при изпитания на ваксина, за да минеш от животно на човек, са нужни месеци, за да видиш страничните ефекти и късните странични ефекти. Представете си, че след 7 месеца, след такава ваксина, всички започнат да правят малигнен диабет", каза той.

За новия коронавирус

Хубавото на този вирус е, че не мутира много бързо и вероятно ваксината ще има добър ефект. Не е като грипната ваксина да трябва при нов грип да се ваксинираш отново, обясни микробиологът.

Този коронавирус мутира, след като премине през няколкостотин хиляди хора. От човек на човек се селектира мутация, която променя две аминокиселини в неговата белтъчна част, и то тези аминокиселини, които определят как се свързва с клетките на гостоприемника. В това няма нищо фатално. Преди два месеца го казах, но когато го кажеш на хора, които не са уплашени, не те слушат, коментира проф. Кантарджиев.

Всеки вирус, който идва от животно на човек, се адаптира, минавайки през хората, в две направления – първо, за да се предава по-лесно, един болен може да зарази повече хора, и второ, предавайки се от човек на човек, вирусът става по-безопасен, инфекцията не е така тежка в началото и не води толкова често до смърт, колкото в началото, каза проф. Кантарджиев.

По думите му вирусът се развива само в жив организъм и прави всичко възможно да се адаптира. По неживи повърхности вирусът не живее, а преживява. Не се размножава, но остава в капчиците и частиците. Обича ниската температура и влагата.