Проф. Венцислав Цветков: За децата с вродена глухота кохлеарните импланти са шанс да проговорят нормално

В България всичко е по-особено и по-различно

Янка Петкова
29 юли 2019 в 10:30 | 2147 |0

За децата с вродена глухота кохлеарните импланти са единствената възможност да проговорят навреме и да водят пълноценен живот в бъдеще. Операциите за поставяне на тези импланти у нас са рутинна практика от 20 години. Годишно новооткритите случаи на глухота са около 100, но във ВМА и останалите центрове по кохлеарна имплантация се обхващат едва 1/3 от нуждаещите се.

Причината според специалистите е в липсата на информираност сред родители и пациенти за съществуването на успешна практика у нас. За методиката на тази операция и проблемите, с които се сблъскват лекарите и пациентите, разговаряме с проф. Венцислав Цветков, началник на УНГ клиниката във ВМА.

Проф. Цветков, тази година е юбилейна за поставянето на първия кохлеарен имплант. Чествате 15 години от първата операция извършена при вас. Какво беше началото?

Като всяко ново нещо, беше доста трудно и спорно като методика за лечение или за подпомагане на хората, които не чуват. Естествено, тъй като на практика това е електроника, или грубо казано електронно ухо, в началото не беше толкова съвършена като сега и имаше доста спорни моменти. Самата операция се водеше с изключителна степен на трудност и опасност, защото на практика това си е неврохирургична операция. С течение на времето, електронните устройства се усъвършенстваха. Усъвършенстваха се и хирургичните практики. За нас това вече е една абсолютно рутинна операция. Дори вчера направихме една на детенце, на годинка. Ако не е превръзката на ухото не може да се познае, че е оперирано.

Колко деца годишно оперирате и обхващате ли всички, които имат нужда от тази операция? Налага ли се да чакат?

Ние сме свикнали да казваме, че в България всичко е по-особено и по-различно. Май наистина е така. В случая с кохлеарните импланти, ние изпитваме най-голяма трудност информацията да стигне до пациента. Има закъснение и липса на желаещи да се оперират. В нормалните страни в ЕС такова нещо няма. Там наистина се чака. Защото всички, които имат нужда заради намаление на слуха или пълна глухота, независимо дали дали са новородени, бебета или хора на по 50-60 години, се записват и чакат, и това до голяма степен им решава проблема. Листа на чакащи за кохлеарна имплантация почти нямаме. С идването на пациентите при нас, в рамките на 10-20 дена, ги оперираме.

Имаме около 100 нуждаещи се на година, от които оперираме не повече от 20-30, говоря за новооткрити. С другите центрове обхващаме под 1/3 от новооткритите, без да броим хората, които отдавна имат това увреждане.

Искате да кажете, че всъщност информацията за тази възможност не стига до пациента?

Основният проблем е, че не достига и на второ място не достига в достъпен, убедителен вид. Не се разяснява, че са изключително малко рисковете, че НЗОК заплаща импланта. Децата идват при нас на по 3, 4, 5 години, което е много сериозно закъснение.

Има ли симптоми, по които родителите трябва да се ориентират? Кога най-рано трябва да се диагностицира тази глухота, ако е вродена?

В по-големите родилни домове вече има скрининг на новородените и при съмнение има критерии, по които неонатолозите се ориентират. В някои страни от ЕС този скрининг е задължителен. Прави се много лесно, в спящо състояние на детето, с едно устройство, което се слага в ушенцето и се измерва. Към 6-ия месец се правят т. нар. авокирани потенциали, отново в спящо състояние, когато вече по-точно се установява има ли слухова загуба и в какъв обем е тя. Тогава се взема евентуалното решение за необходимостта от кохлеарна имплантация. Около 1 година е най-доброто време за операция, защото тогава детето се развива физиологично, развива се говорът му, и след интервенцията не може да се познае, че е имало такъв проблем. Всяко забавяне след 2-та годинка води до забавяне в развитието на говора.

Дори да не е направен такъв тест, всеки родител, когато вижда, че детето му не се събужда при силен шум, не реагира на повикване, трябва да си зададе въпроса дали няма проблем. Винаги може да бъде направено изследване. Не сме върнали никого, изследването на слуха е безплатно. Дори да е само съмнение. Идват интелигентни семейства, с деца на по 4-5 години, които нито говорят, нито се обръщат при повикване, което е абсолютна индикация за някакъв проблем.

При по-възрастни пациенти – на 15, 30, 50, 70 години, които по някаква причина са загубили слуха си, било заради вирусна инфекция, травми или друго, една такава имплантация ги връща в нормалния, социален живот.

Както разбирам, кохлеарният имплант всъщност е система, защото се състои от няколко части.

Да, състои се от две части. Едната част е тази, която се имплантира с операция. Тя се вгражда в костта зад ухото и електродите, които предават звуковите вълни като електрически импулс, се навиват във вътрешното ухо, в кохлеята, т. е. тази част не се вижда. Разрезът зараства и ухото, и тъпанчето се възстановяват все едно не е имало операция.
Втората част е процесорът, който се носи зад ухото, но може и като диадема или очила. Той прилича на конвенционалните слухови апарати. Този процесор улавя звуковите вълни и ги предава на системата вътре в ухото. Мозъкът определя говора, шумовете, звуците, както ги възприемаме с биологичното ухо.

Знам че при вас са оперирани най-малките пациенти.

Най-малкият.

На колко беше най-малкият?

На 9-10 месеца.

Какво представлява операцията като продължителност, период на възстановяване. Има ли болка, неразположения?

Това е операция с много голяма степен на сложност, но тя е сложна на лекаря, който я изпълнява. В началото, една такава операция продължаваше по 4-5 часа и повече, сега вече е значително по-кратка, все пак сме извършили над 200 такива интервенции. Досега нямаме неуспешна операция или сериозен проблем, който да е възникнал след нея. Това показва, че тези операции са доста добре усвоени от екипа ни.

Правят се с обща анестезия, но пациентите, по-големите, са споделяли, че нямат почти никаква болка. Възстановяването е бързо. Ние дори децата изписваме на третия ден.

Малките деца понасят операцията по-леко. По-лесно се работи и от хирургична гледна точка. Това си има редица обяснения, но така или иначе възрастта не е критерий, заради който да се отлага, дори обратното. Имахме 68-годишна пациентка, от Австрия, която се оперира при нас.

Предполагам, че в Австрия операцията е по-скъпа.

В предишната година-две имаше едно залитане, някои по-активни родители оперираха децата си в чужбина и доколкото знам фондът им отпускаше около 12 000 евро само за операцията.

Тук има един друг момент. Ние не сме се отказали и нямаме несполучлива операция, но доскоро тя струваше 1000 лв. по клинична пътека. От миналата година е малко под 3000 лв., което отново не е достатъчно, но пак е крачка напред. Пътеката е недофинансирана. Себестойността на тази операция е много по-голяма, да не говоря за труда, който се влага.

Май не съм чувала клинична пътека да е достатъчно добре финансирана...

Според мен това е най-големият проблем на нашето здравеопазване – клиничните пътеки и начините на финансиране по тях. От една страна, пътеката не е остойностена реално, а от друга се финансират определени пътеки, за сметка на други.

Има надежда, нали се обсъжда демонополизирането й в момента?

Надявам се, че това не е популизъм като в предишни години. Нека не изчезва НЗОК, но да стане това, което са обещавали редица политици, да има алтернативни варианти.

Проф. Цветков, как е в момента - касата ли заплаща имплантите на търговците?

Тези отношения са между търговеца и здравната каса и нас не ни касаят. Браво, че се заплащат вече. Стойността на един такъв имплант е 36 000 лв., без значение дали се поставя на дете или на възрастен пациент. Може би цената ще пада с времето, защото започват да излизат и други фирми.

Но въпреки това, болниците в този случай работят на загуба, защото ако не се дофинансира пътеката, не е рентабилно. Ние го караме по-скоро на бащински чувства – хайде, давайте да ги имплантираме, защото са деца, нали... В нормалния свят няма такова нещо.

Ние слагаме импланти на най-високо ниво, в това отношение не изоставаме. Работим с трите водещи фирми.
Това са апарати, които работят с батерии.

Когато става дума за малко дете, предполагам често се налага да се сменят. Знаете ли как стои въпросът със закупуването им?

Батериите са евтини, но са консуматив, който е необходим непрекъснато. Касата и социалните малко си прехвърлят топката. Знам, че социалните заплащат някаква част от тези консумативи, но това също трябва да се урегулира.

Подобна е ситуацията и за другите ушни операции. Хората се нуждаят от редица слухоподобряващи операции, при които се слагат т. нар. протези. Ние сме, може би, единствената държава в ЕС, в която тези протези се заплащат от пациента.

Работи ли се с оперираните деца след като се постави кохлеарният имплант?

След като заздравее оперативната рана, в рамките на 7-10 дни, и мине възстановителният период от около 30 дни, или към 40-ия ден след операцията, се прави включване на импланта. Той е имплантиран, но е неактивен. За да стане активен, трябва да се включи процесорът, външната част, за която говорихме, и той да подаде импулси.

Вътрешната част предава тия импулси на вътрешното ухо и мозъка. Това започва да се случва към 40-ия ден и се правят настройки. Възрастните пациенти много интересно го описват. Те бързо възстановяват навиците си, защото вече са говорили, мозъкът им си възстановява тези импулси.

В началото е както когато се настройва оркестър – чуват се най-различни звуци, които постепенно мозъкът разпознава, определя, и в рамките на много кратък период вече почти няма разлика от начина на чуване с биологичното ухо и с електронното.

При децата процесът е малко по-бавен. Те никога не са говорили и малко прилича на изучаването на чужд език. Те работят с говорни рехабилитатори, които ги учат да говорят, да възприемат, да комуникират. Започват с „мама“, „тате“, „баба“...

Тук също има един проблем – тези речеви рехабилитатори са едни самаряни, чийто труд е изключително важен, но неоценен. Хората с импланти се увеличават и нуждата от тези специалисти ще става все по-голяма. Това ще стане много сериозен проблем.

Налага ли се да се сменя някоя част при децата с порастването?

Имплантираната в ухото част няма елементи, които се изхабяват. Ако няма травма или нещо подобно, няма смисъл да се сменя. Има ситуации, при които се налага да се смени вътрешната част и ние сме го правили. Сравнително лесно е. Процесорът (външната част) може да се сменя с нещо, което е по-ново, с повече възможности. Има такива например, които са водоустойчиви. Мисля, че пациентите имат право да го сменят на 5 години, като сумата се поема от здравната каса.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !