Проф. д-р Борислав Георгиев: Профилактиката за здраво сърце трябва да започне още от детска възраст

Зарина Василева | 29 септември 2019 в 10:10 | 2441 |0

29 септември е обявен за Световен ден на сърцето и се отбелязва в цял свят по инициатива на Световната кардиологична асоциация. В интервю за OFFNews, един от най-добрите кардиолози у нас, проф. Борислав Георгиев (Национална кардиологична болница), пояснява какво представлява профилактиката за здраво сърце и какви правила трябва да спазват хората със сърдечносъдови заболявания. 

Проф. Георгиев, наред с присъдените научни степени и признатото Ви авторство на „15-то Откритие на Република България", Вие спечелихте и една също толкова важна титла от Вашите пациенти, а именно Най-добър лекар. Трудно ли се печели пациентското доверие и какво означава за Вас това признание?

Посветил съм целия си живот на медицината и по-конкретно в две направления. Едното е свързано с лечебно-диагностичната работа, а другото - с преподавателската. Моята страст е медицината и не мога да изоставя клиничната работа за сметка на научната и преподавателската. Голямото ми желание винаги е било да помагам на пациентите, като първата ми и основна цел е да не навредя. Затова и не се стремя да въвеждам свръхнови подходи в терапията, които още на експериментален етап. Пациентът трябва да получи най-доброто. А най-доброто се получава, когато лекарят непрекъснато следи новостите и чете. Аз не само чета и следя, но и пиша. Издаваме много книги, основни документи, анализи и всичко, свързано с клиничната практика. И от тази гледна точка, винаги ми е било много приятно, когато пациент, когото съм прегледал и на когото е назначена терапия се появи след 5-6 години и ми каже, че се е чувствал много добре през това време.

Как бихте коментирали случаите с излишни манипулации и честа смяна на терапия?

На много места лекарите се стремят пациентите да ходят веднъж на 3 месеца. Смяната на терапия неиндицирано е лоша практика. Но няма коректив, инстанция, която да може да каже това не е правилно. Мой основен принцип е, че ако пациентът се чувства добре и контролираме всичките му здравни параметри, терапията не трябва да се сменя. Нашата основна цел е да подобрим качеството на живот и да го удължим. Да намалим инфарктите и инсултите с адекватно лечение, безопасни методи и профилактика.

В болницата, в която работя екипът е много голям и проблемните случаи винаги се обсъждат. Има научна и медицинска конкуренция в добрия смисъл на думата, да се предложи най-доброто, а не най-модерното, защото то невинаги е най-добро или да се направи нещо само, защото ние сме решили, че е правилно. Когато има коректив, това е истинското обучение. Обучаваме младите колеги, не като им казваме какво трябва да се направи, а ги оставяме сами да стигнат до този извод и да видят резултатите от правилното лечение. Ние ежедневно правим уникални процедури и чудеса, но не обичаме да се показваме. Медицината не трябва да се рекламира.

Знае ли българинът как да пази сърцето си и какво място заема България в лечението и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания?

В контекста на профилактиката не сме никак добре, защото дълги години тя се неглижира. Профилактиката е един много добър подход в медицината, но с дългосрочен ефект. В България се рекламират подходи, които са спасили един човек, а не се говори за профилактиката, която ще спаси десетки. Не бива да се прави това, което пациентът иска на всяка цена, а това, от което той има реална необходимост.

Българинът е само теоретически запознат с профилактиката. Знае, че има високо кръвно и то трябва да се контролира, знае, че има холестерол, който също трябва да се контролира, но не знае до какви стойности, с какво и как.

Профилактиката не е само хранене и физическа активност. Тя е и контрол на артериалното налягане. То трябва да е в границите на нормата. Последните тенденции при младите хора са границите да са 130, 120/80.

Зачестяват ли и „подмладяват“ ли се инфарктите и инсултите?

Това е една грешна стратегия, че се подмладяват инфарктите, защото населението застарява, съответно по-голям е делът на хората с инфаркти, които са в по-напреднала възраст. Наистина има едно относително подмладяване, защото и по-млади започват да страдат от инфаркт. Това са хора, които не са си направили профилактика. Ако се направи анализ на тези млади хора ще се установи, че те имат неоткрит диабет, висок холестерол, неконтролирана хипертония. Подмладява се дотолкова, колкото храненето, обездвижването, стреса имат отношение към по-младите да се развие по-рано атеросклероза.

Необходимо е още от училище да се възпитава личната отговорност към здравето. Отново анализи сочат, че хора с висше образование имат по-добро отношение към здравето си, отколкото останалите. Колкото повече един човек се обучава, че сам трябва да се грижи за своето здраве, толкова повече той ще се вглежда и ще може рано да установят някои болести, а не да се появи при нас в най-късните фази на болестта, когато вече не можем да помогнем, а можем само леко да удължим живота. Например, в случай на фамилна дислипидемия, лечението започне много рано, още на 20-годишна възраст, и то ще отсрочи много инфаркта. Ако тази дислипидимия не се лекува, инфрактът ще настъпи на около 40-годишна възраст. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-рано ще има ефект и ще се удължи живота.

Сърдечносъдовата болест се увеличава много в онези държави, в които има висок дял на затлъстяване, висок дял на диабет. Държави, които имат неправилно хранене, нямат физическа активност. Но в България инфарктите и инсултите се появяват предимно в напреднала възраст.

Какви правила трябва да спазват пациентите, след прекаран инфаркт, за да имат дълъг и качествен живот?

Сърдечносъдовите заболявания не са инфекциозни заболявания, които се излекуват веднъж и след това не се нуждаят от терапия. Всички болести се нуждаят от лечение до края на живота. Много често пациенти ми задават въпроса: Тези статини докога ще ги пия? Ще ги пие до края на живота. Както един хипертоник си взима лекарствата до живот и си следи кръвното.

Има ли неоптимален прием на медикаменти по време на профилактиката и лечението и по каква причина?

Проблемът за комбинираната терапия го дискутираме от 1994г. От последната една година се препоръчва при хапчетата за кръвно няколко медикамента да са обединени в една таблетка. Така пациентът има усещането, че пие по-малко лекарства. Два медикамента в една таблетка има и за холестерола. Ако пациент, вместо 6 хапчета на ден, изпие 2, има по-голяма вероятност да се придържа към терапията, защото всеки човек, който започва да пие много хапчета, бавно и постепенно ги намалява сам и накрая идва при нас с усложнения. Пациентите трябва да спазват медикаментозния режим, който е назначен от лекар и трябва да знае какви стойности трябва да постигне на кръвно, холестерол и т.н.

Тютюнопушенето и алкохолът са всепризнати врагове на здравото сърце. Но какво е влиянието на храненето? Не се ли подценява неговата роля още от ранна детска възраст?

Имаме голям проблем с храненето. България е страна, която произвежда много хубави храни, много хубави плодове и зеленчуци, а се консумират храни, които водят до затлъстяване. Профилактиката трябва да започне от детска възраст със здравословно хранене и физическа активност.

Детето трябва да се научи да не яде солено и мазно, сандвичи, фаст фууд. За да се избегне затлъстяването, което повишава риска от ранен диабет и ранна изява на атеросклероза. Младите хора също трябва да бъдат много добре информирани.
Една от големите вреди в нашето хранене е солта. Храната не трябва да се осолява обилно, да не се досоляват ястията, сиренето да се обезсолява и пр. Солта не бива да се използва за промяна на вкуса, за тази цел има подправки. Опитът ми показва, че за около една година могат да се променят хранителните навици. Напълно безсолното хранене също е вредно, но в хляба, колбасите и останалите храни има сол, която е напълно достатъчна да покрие нуждите на организма. Солта лесно се ограничава, ако човек има желание и постепенно променя навиците си. Алкохолът обаче предизвиква привикване. Ако човек пие една чаша вино, това не е опасно и той не е алкохолик. Ако приема по-големи количества и е привикнал, той вече е пристрастен.

Същото се отнася и за тютюнопушенето. Много са направленията, в които то предизвиква привикване, затова и подходите за спирането му са различни. Големи европейски анализи показват, че от всички пушещи болни със сърдечносъдови заболявания, само 20 % остават непушачи. Наред с методите за намаляване пристрастеността към никотина, известни досега, има и нов подходи - негорящи цигари. Резултатите показват, че при преминаване от горящи към негорящи цигари, много от хората спират да пушат. Най-големият проблем на тютюнопушенето е димът. Той не само вреди на пациента, но и на околната среда.

Много млади хора, в желанието си за бързи резултати, прибягват до крайни диети, силно изтощение във фитнеса, съмнителни добавки и енергийни напитки. Как този ритъм се отразява на младото сърце?

Фитнесът не е физическа активност. Физическата активност е колоезденето, кросът, ходенето в природата. Всеки човек трябва да се движи интензивно поне 30 минути на ден. Не фитнесът е този, който ще натовари организма.

Всеки смъртен случай при тежко натоварване, означава, че този човек не знае здравословния си статус. Един човек не трябва да изтича 40 км изведнъж. Той може бавно и постепенно за една година да стигне до тази дистанция.

Крайностите в храненето – от обилно хранене с много калории до пълен глад също вредят на сърцето. Някои хора смятат, че като пият лекарства или добавки за отслабване и могат да си позволят да се хранят безразборно. Типичен пример е човек с висок холестерол, който приема медикамент за холестерол и продължава да приема високохолесторолови храни. Няма как да има добър резултат. Хората трябва да са отговорни и съпричастни към здравето си.

На прага на есенно-зимния период, какви са Вашите препоръки към пациентите със здравословни проблеми? Студът провокира ли нестабилност при пациенти с коронарна болест?

Има много доказателства, че при преминаването от топло към студено може да повиши честотата на острите коронарни симптоми. Това обаче е много валидно за случаите, когато има инфекциозен компонент. При грипна епидемия и пневмонии е най-висока смъртността при хората със сърдечносъдови заболявания. Всички пациенти с вродени сърдечни малформации, със сърдечна недостатъчност, след прекаран инфаркт се препоръчва ваксинация. Грипната ваксина е изключително важна. Тя няма да намали 100% болестността от грип, но тя ще направи грипната инфекция по-лека при някои хора, а други няма да се разболеят въобще.

През този преходен период, най-важното е хипертониците да следят кръвното налягане и ако то започне да се повишава, защото през лятото се понижава, да се увеличи дозата на медикаментите им. И да се ваксинират.
За целта да се обърнат към общопрактикуващите лекари. Общопрактикуващият лекар трябва да е приятелят, до който пациентите да се допитват. И не само възрастните, но и младите.

Две трябва да бъдат направленията ни – старческата възраст, защото за нея малко се говори, а тя се увеличава и второто е профилактиката на младите.

Проф. д-р Борислав Георгиев е роден през 1961 г. в София. Завършва през 1979 г. средно образование в „9 Френска езикова гимназия“, София и от 1982 до 1988 г. следва медицина в Медицинска Академия, София.

След завършване на висше образование е лекар в общинска болница в гр. Белене и от 1990 г. е асистент по кардиология в Национална кардиологична болница. През 1993 г. получава специалност по вътрепни болести, а през 1996 г. – кардиология. Специализира в клиника по кардиология в гр. Билефелд, Германия при проф Х. Кун.

През 2012 г. зашитава дисертационен труд за придобиване на научна и образователна степен „Доктор“ на тема „Познаване на конвенционалните рискови фактори за сърдечно-съдова болест и тяхното лечение и контрол в реалния живот според международните препоръки”.

От 2012 до 2018 г. е доцент към клиниката по кардиология, а от май 2018 – професор.

През 1998 г. е признат за автор на „15-то Откритие на Република България” (Патентно ведомство на Р България, приоритет 04.06.92, Официален бюлетин 12/1997).

Д-р Георгиев има голям брой научни публикации, сред които 1 монография в съавторство, 75 глави от монографии (12 в издания на английски език и 63 в издания на български език), написал е глави от студентски учебници и е редактор на 13 книги и монографии (1 на английски език и 12 на български език), автор е на 436 статии, от които през последните 5 години 125 бр. на български език и 9 в списания с импакт фактор. Изнесъл е над 90 лекции и доклади на научни форуми првз последните 5 години.

Има над 147 участия в научни конференции предимно в чужбина с научни съобщения и техни резюмета са публикувани в престижни международни списания.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !