Проф. д-р Красимир Антонов: Проблемът не е да излекуваме болните с хепатит С, а да ги открием

Янка Петкова | 16 юли 2019 в 18:17 | 1583 |0

Преди по-малко от месец приключи кампанията за безплатно изследване за хепатит С в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. За резултатите от нея и предизвикателствата пред българските хепатолози в навечерието на Световния ден за борба с хепатита – 28 юли - разговаряме с проф. Красимир Антонов.

Проф. Антонов, какви са изводите Ви от кампанията?

Кампанията показа, че процентът на инфектиране е по-голям, отколкото очаквахме - около 5%, въпреки че в изследване за страната, което сме правили, е в рамките на 1,5%. Това никак не ме радва.

Вярно е, че този скрининг все пак е в болница, която е известна като център за лечение на вирусни хепатити, и е логично хората, които идват, да са пренасочени предварително. Така че това обяснява малко по-високия процент на болните, които ние засичаме като позитивни за хепатит С. Естествено, тези болни ще бъдат изследвани дали реално имат инфекция, но така или иначе това е цифрата. Около 4 до 5 % от изследваните при нас се оказват позитивни за хепатит С.

Когато говорите за рискови групи, Вие поставяте акцента върху хората над 54-годишна възраст. Това потвърди ли се и в тази кампания?

Да, това се потвърждава. В света, в рисковите групи са предимно хората, които използват или са използвали венозни наркотици, които практикуват необезопасен секс, хора, които са претърпели операции, при които се е налагало да се използват кръв или кръвни продукти, затворници – по-специфични групи. Но това, което установяваме за България е, че все още голям процент, над 70 % от нашите болни, са хора над 54-годишна възраст, които са имали в миналото някаква кръвна манипулация или операция.

При нас, все още, броят на пациентите, които идват от истинските рискови групи - затворници, наркомани - е по-нисък, в сравнение с тези, които идват от общата популация. А точно тази популация ние не изследваме. И тези кампании ни помагат да го направим. Затова много бихме искали в Националната програма за превенция и контрол на тези заболявания да влезе възможността за скрининг на населението над 54-годишна възраст, за да можем да „хванем“ точно тази популация, от която са реално пациентите ни. 

Изследването за хепатит С не е включено в годишния профилактичен пакет, който се изплаща от НЗОК.

Това, което знаем, е че при личните лекари не е включено, но при специалистите е включено. По преценка на съответния специалист, може да се пусне изследване за хепатит С. Идеята е тези изследвания да влязат в задължителния пакет за профилактика, който личните лекари трябва да осъществяват за всеки здравноосигурен гражданин.

Казвате, че това е заболяване, което протича безсимптомно и е възможно в продължение на 30 години човек да не разбере, че има този вирус.

Точно такива са нашите пациенти. Това са възрастни хора, които нямат никаква представа кога са се инфектирали и когато ги върнем назад във времето, си спомнят за някакви оперативни или други интервенции, свързани с кръвоизливи и съответната медицинска грижа.

Ние все още казваме, че тези вируси са "тихи убийци", защото когато дойде при нас пациентът, на 67-70 години, обикновено вече имаме напреднала чернодробна болест или чернодробна цироза. Това означава вече много увреден черен дроб. Дори да успеем, с новите мощни лекарства, да изчистим вируса, остава проблемът цироза.

Не всички пациенти с цироза преживяват. Има такива, които въпреки че нямаха вече вирус, починаха няколко месеца или години по-късно. Битката е по-рано да хванем и тази група, за да можем да елиминираме инфекцията, докато болестта е в начална фаза. Тогава, в рамките на половин-една година, черният дроб се възстановява и всичко се връща в изходна позиция – здрав черен дроб – здрав пациент.

Твърди се, че безинтерфероновата терапия има почти 100 % успеваемост. Така ли е?

По данни на фармацевтичните компании е над 95 %. Това, което със сигурност мога да кажа по данни на НЗОК, е че при българските пациенти има успеваемост 99,4 %. Почти 100 %. Което означава, че при програмите, които има касата, при критериите, които е заложила, ние постигаме изключително висока ефективност на терапията. Средствата действително, почти 100%, отиват директно за здраве.

Казвате, че целта на СЗО е към 2030 г. това заболяване да бъде елиминирано. Колко сме близо до тази цел у нас?

На практика в България все още не можем да влезем в т. нар. пътека, която показва, че ние работим в правилното темпо.

При такава успеваемост?

Броят на пациентите все още е нисък. От 670-700 човека годишно, които са лекувани с безинтерферонова терапия в началото, през 2017 "скочиха" до 1320, през 2018 г. тяхната бройка е малко по-малка - 1128. Тази година темпото за набиране на пациенти не е по-различно от миналата, т.е. едва ли ще са повече от 1300. А според данни на представителното проучване „Поларис“, ние трябва да лекуваме около 2000-3000 човека годишно, за да влезем в режима за постигане на 90% диагностика на хепатит С и 80 % излекуване - това са целите на СЗО за 2030 година. Ние сме извън този график.

Значи проблемът не е да ги излекувате, а да ги откриете?

Точно така. Лечението е налице, средствата, които се отделят, са налице, НЗОК по никакъв начин не е поставяла въпроса за намаляване на програмата за лечение, има пълно разбиране от нейна страна, но броят на пациентите, които се откриват и се лекуват, все още не е този, който трябва да бъде.

Как може да се организира един такъв национален скрининг?

Това изисква система от мерки. Ако се направи на цялото население, излиза ужасно скъпо. Нито една държава в света не си го е позволила, но може да се направи на очакваните рискови групи. Това са затворниците, хората с промискуитетно поведение, бившите и настоящи венозни наркомани, хемофилиците, болните на хемодиализа, там където рискът от инфектиране е много по-голям. Тези групи са известни.

Проблемът, който възниква е, че 40 % от хората, които използват венозни наркотици, не са здравноосигурени. Ние ги установяваме, но системата не може да ги включи в терапията. Това е много сериозен проблем. Да не говорим, че при затворниците има около 40 % носителство на хепатит С, изключително висок процент. За тази група също не бих казал, че има някаква стройна програма за лечение.

Идеята на националната програма е точно тези рискови групи да са таргета, към който ние добавяме и общото население над определена възраст, там където очакваме, че ще открием висок процент инфектирани с хепатит С – хората над 54-годишна възраст.

Скъпа ли е безинтерефроновата терапия?

В началото, преди 4-5 години, това лечение беше ужасно скъпо - 110 хиляди долара на пациент. Сега терапията, ако човек отиде да си купи медикаментите от аптека, е около 75-90 хиляди лв. НЗОК, благодарение на механизмите, с които разполага за договаряне със съответните компании, е постигнала изключително ниски цени. Затова мога да кажа, че ние лекуваме в пъти по-евтино, отколкото ако човек трябва да си купи медикаментите. Имаме изключителен прогрес и НЗОК има голяма заслуга затова, че терапията е финансово поносима. Това, което аз знам, е че около 22-24 млн. лв. годишно се заделят от НЗОК за лечение на хепатит В и С.

Тази сума може ли да обхване всички пациенти, които се нуждаят от лечението?

Ние лекуваме всички пациенти, които диагностицираме, но те са малко. Разполагаме с потенциала да лекуваме повече хора, но трябва да ги намерим и това е проблемът в момента.

От това, което съм чувала като лични истории, оставам с впечатление, че болните от хепатит С се дискриминират. С какви проблеми се сблъскват тези хора?

Това, което споделят хората, е истина. Стигмата, че имат хепатит е страшна. За съжаление, са по-пресирани от обществото от пациентите с ХИВ. Имам ежедневни оплаквания. Дискриминирани са дори от лекари. Затова информираността на населението трябва да е ежедневна грижа.

Бях останал с впечатлението, че едва ли не всичко се знае, но реалният живот показва, че не е така. Има страшно голямо неразбиране на проблематиката не само сред населението, но и сред лекарите. Всеки божи ден аз се сблъсквам с този проблем. Стигмата стои.

Застрашава ли ни всъщност съжителството с болен от хепатит С?

Рискът е само когато има контакт „кръв с кръв“ т. е. „рана с рана“, което в реалния живот е изключително рядко. Може да се случи например, ако съпругът има хепатит С, бръсне се и се порязва, а съпругата му реши да използва след това неговата самобръсначка. Говорим за нарушение на елементарни хигиенни навици. Но не е възможно с нормален човешки контакт, включително и при нормален полов акт, това инфектиране да се случи.

Вирусът е изключително неустойчив и опасността е налице само когато се наруши целостта на кожата или на лигавицата. Ние многократно сме изследвали и никога не сме открили в семейство, в което единият има хепатит С, друг също да има. Това е изключително рядко. При фрапиращи хигиенни нарушения.

Ако майката е носител на вируса, предава ли го на детето с раждането?

Предава го само в случаите, когато нивото на вируса е много високо. Но и тогава вероятността е не повече от 5%. Дори в екстремни ситуации. Част от хората имат генетична транспозиция да унищожават вируса. Това се знае, дължи се на специален ген, благодарение на който организмът може да се справи сам с инфекцията.

Намалява ли смъртността сред болните от хепатит С?

Статистиката не е в полза на намаляването, защото все още броят на лекуваните пациенти е по-малък, от този който ние искаме. На практика ефектът на намаляване на смъртността ще се появи след известен период от време. В момента спад има може би само във Франция, Ирландия, Грузия. Там, където има цялостна програма, има намаляване на заболеваемостта. В Америка това се очаква след 2 години.

Значи в Грузия са успели да обхванат заразените?

Там цялата държава е ангажирана и има добри спонсори. Ние нямаме такива.

Разбрах, че започвате кампания „Да открием останалите 69 хиляди“? Защо 69 хиляди?

Тази цифра изникна от новите данни, които ние получаваме от клиницистите. При население от 8 млн. заразените са около 150 хиляди, а сега сме под 7 млн. и процентът дава по-малка бройка. Освен това някои скринингови програми, на отделните болници, показват ниска честота. Имаме данни от по-нови скрининги, които макар да не са презентативни за страната, показват, че вероятно броят на българските пациенти инфектирани с хепатит С е по-малък, но реално никой не знае колко точно е тази бройка.

Проф. д-р Красимир Антонов, дмн, е сред най-изтъкнатите хепатолози в България. Специалностите Вътрешни болести и Гастроентерология и диететика придобива през 1995 г. и 2000 г. През 2000 г. защитава дисертация на тема "Хроничен делта хепатит" и придобива образователна и научна степен доктор. Председател е на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; член на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), с международни специализации в Атина, Копенхаген, Лисабон, Неапол, Прага. Проф. Антонов е началник на отделение "Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация" към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ "Св. Иван Рилски", София.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !