Ревматолог: Дълготрайната болка в гърба при покой е основен симптом на Болестта на Бехтерев

OFFNews
02 май 2020 в 12:24 | 4027 |0

На 2 май се отбелязва Световния ден за борба с Болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит). Това е автоимунно, хронично, възпалително заболяване, което може да засегне всички стави в тялото. Възпалителните процеси са съпроводени с различна по сила хронична физическа болка. При неадекватно лечение или след дългогодишно съществуване на заболяването се стига до вкостяване и обездвижване на засегнатите стави и инвалидизация. Болестта на Бехтерев е най-честото възпалително заболяване на гръбнака по света. В България от него са засегнати около 30 000 човека. Какви грижи и лечение изискват пациентите с това заболяване разказва ревматологът доц. Мариана Иванова.

Доц. Иванова, какво заболяване е Болестта на Бехтерев?

Анкилозиращият спондилит (Болест на Бехтерев) е хронично ревматично заболяване, с възпалителна болка в гърба (с продължителност над 3 месеца и възраст при началото на симптомите под 45г.) и данни от рентгенографското изследване на сакроилиачните стави (ставите между опашната и тазовите кости) за възпалителни структурни увреждания. При болестта на Бехтерев могат да бъдат изявени също извън-мускулоскелетни прояви ˗ увеит (очно засягане), възпалително чревно заболяване (хроничен улцерозен колит и болест на Крон) и псориазис (кожно заболяване).

Колко често се среща у нас?

Анкилозиращият спондилит е най-честото възпалително заболяване на гръбнака по света. Честотата му варира между 0.1% - 1.6%, до 2% за някои етнически групи. За България липсват наскоро проведени висококачествени епидемиологични проучвания, но се счита, че около 30 000 души страдат от заболяването.

Как се диагностицира?

Диагнозата се базира на клиничните характеристики на болестта и обичайно се подкрепя от доказателства за възпалителни увреждания на сакроилиачните стави, които се изобразяват при рентгенографско изследване. Тъй като тези възпалителни промени се развиват бавно, не са представени при ранното заболяване. На практика могат да минат няколко години преди те да станат откриваеми чрез рентгенографското изследване. Със съвременните достижения на техниката, в частност магнитно-резонансната томография, стана възможно откриването им в най-ранните фази на заболяването.

Как се развива с времето? Известно е, че то прогресира през годините.

Това е хронично-прогресиращо и потенциално инвалидизиращо заболяване, с непредсказуем клиничен ход и тежки последици както за болните, така и за обществото. С течение на времето могат да настъпят деформации на гръбнака, които силно нарушават физическата функция на болните, тяхната работоспособност, справянето им с ежедневните дейности и в най-тежките случаи нарушават възможността им за самообслужване. Някои дългосрочни проучвания показват, че деформациите на гръбнака и инвалидизиране се развиват при голям дял от болните през първото десетилетие от началото на симптомите.

Споменава се, че Болестта на Бехтерев може да се прояви още в детска възраст. Кои са факторите за появата й? Наследствеността ли е основният?

Болестта може да дебютира още в детска възраст. У възрастни лица се изявява обичайно в млада възраст, второто или третото десетилетие от живота (късно юношество и ранна зряла възраст), преди 45-годишна възраст. Счита се, че факторите и механизмите за появата ѝ все още не са напълно проучени. За възникването ѝ от значение е взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда (микробиом, инфекции, лекарства и експозиция на токсини). Наследствеността е силно изразена - над 90% от риска за развитие на заболяването е генетично предопределен. Счита се, че унаследяването е полигенно (обуславя се от множество гени), с най-голям принос на т. нар. HLA-B27 антиген. Наличието на болен родственик е важен рисков фактор за възникване на болестта.

Има ли специфични симптоми, твърди се, че дори стойката на хората с това заболяване е характерна и издава здравният им проблем?

Дълготрайната болка в гърба при покой, включително нощем се счита за основен симптом. Болката се подобрява до голяма степен при двигателна активност. Тя е придружена от гръбначната скованост, като най-затруднено е раздвижването сутрин. Ограничава се подвижността на гръбнака в началото от самото възпаление, а впоследствие и от формирането на костни мостове между прешленните тела и пълното “вкостяване” на гръбнака в напредналите стадии.

Нарушава се възможността за осъществяване на различни функции и дейности от ежедневието. Функционалните затруднения значително се увеличават при паралелното засягане на ставите на горните и долните крайници. Умората също е съществен симптом в клиничната картина на болестните прояви. В напредналите стадии настъпват промени в конфигурацията на гръбнака и в телостоежа, стойката, което може да създаде освен функционални и психологически проблеми у болните.

Специалистите казват, че при тази болест гръбначният стълб се оформя като "бамбукова пръчка" – какво означава това, какви промени настъпват?

Промените в гръбнака тип “бамбукова пръчка”, които се визуализират рентгенографски, са белег на напреднало заболяване и съответстват на пълното “вкостяване” на гръбнака. Те са отражение на подчертаната тенденция към ново костно образуване по гръбнака при заболяването (освен възпалението) и на образуването на костни мостове между съседните прешлени.

Известно е, че хората с това заболяване изпитват много силни болни, ограничена подвижност – вероятно това са само част от страданията, които понасят тези пациенти, кои са другите?

Да, така е. Прогресирането на заболяването обичайно настъпва през икономически активните години и може да повлияе по-голямата част от живота на болните, както и много сфери от човешкия живот. Клиничните симптоми могат да окажат въздействие върху съня, настроението, мотивацията и способността за справяне с ежедневните активности. Голяма част от болните имат влошено самочувствие и стимул за пълноценен живот. Едно от големите опасения на страдащите от болестта е загубата на независимостта им и възникването на нужда от чужда помощ. Повлиява се връзката на болните със семейството и приятелите, ограничава се социалния им живот. Състоянието често е причина за напрежение в семейството. Всичко това свидетелства за значителния отпечатък, който болестта дава върху стила и качеството на живот на пациентите.

Кои органи и системи уврежда, вярно ли е, че поразява сърцето? Какви други болести предизвиква това заболяване?

Както споменах, най-чести, освен гръбначното и ставното ангажиране от болестта, са очното засягане, възпалителното чревно заболяване и псориазиса. Сърдечното и белодробното засягане са редки и късни прояви на анкилозиращия спондилит. Могат да настъпят някои неврологични усложнения, дължащи се на настъпили структурни промени в гръбнака, както и увреждания в бъбречната функция, като рядко усложнение. Страдащите от болестта са с повишена склонност към гръбначни фрактури, които могат да бъдат причинени от пътни злополуки и други травми.

Възможно ли е да се спре този процес и пациентите да имат добро качество на живот?

Една от основните цели на лечението е забавянето на прогресиращите структурни увреждания и съвременните медикаментозни средства, прилагани като дълготрайно лечение дават обнадеждаващи резултати в това отношение. От съществена важност е и нефармакологичното лечение. Болните трябва да бъдат насърчавани редовно да правят упражнения и да спрат тютюнопушенето.

Кои са съвременните методи на лечение, колко е напреднала медицината в овладяването на болестта?

Оптималното лечение на болните с Бехтерев изисква комбинация от нефармакологични и фармакологични методи на лечение. Стремежът е към най-добрата грижа и трябва да се основава на споделени решения между пациента и ревматолога. Обичайно е свързано с високи индивидуални, медицински и социални разходи, управлението на всеки един от които би трябвало да се прецизира от лекуващия ревматолог.

Лечението на всеки пациент е индивидуално, съобразно клиничните прояви, резултатите от лабораторните тестове и образните изследвания, съпътстващите заболявания и психосоциални фактори. То трябва да се ръководи от специалиста ревматолог, който наблюдава конкретния пациент. Следва да подчертая, че терапевтичните възможности при заболяването през последните години бързо нараснаха и ще се увеличават в бъдеще.

Като вариант за немедикаментозна профилактика са споменават физическите упражнения, масажите, дори спирането на тютюнопушенето. Защо тютюнопушенето? Има ли и други вредни навици, които утежняват състоянието?

Отново обръщам внимание на важността на обучението на болните за заболяването, лечебната физкултура, физикалната терапия и рехабилитация, пациентските групи и групите за взаимопомощ. Полезни са системните упражнения в дома, но физиотерапията под контрола на специалист физиотерапевт е доказала по-голяма ефективност. Груповите упражнения също създават по-добра мотивация за болните. Отказът от тютюнопушене има благоприятни последици за здравето на всеки индивид, но той е от особена интерес за болните с анкилозиращ спондилит, тъй като съществува установена връзка между тютюнопушенето и активността на заболяването, възпалението и образуването на костни формирования по гръбнака.

Какви други форми за поддържане в кондиция на пациентите могат да се прилагат, освен лечението и рехабилитацията?

При тези болни трябва да се избягва продължителната принудителна поза и неблагоприятните метеорологични фактори. По време на работа следва през интервали периодично да стават, да се раздвижват, с цел преодоляване на сковаността и запазване на подвижността. Понякога се налага да подбират подходяща по-висока възглавница при лежане, особено когато са настъпили напреднали деформации на гръбнака.

Ефективна ли е санаториалната терапия – минералните бани, процедурите, които се предлагат на такива места?

Цялостното лечение на болестта трябва задължително да включва физикална терапия, включително санаториално лечение, но процедурите за всеки конкретен пациент и лечебната физкултура трябва да бъдат назначавани от специалист физиотерапевт след комплексна оценка на състоянието му, съпътстващи заболявания и други фактори.

Обгрижени ли са пациентите с това заболяване у нас – какво поема НЗОК от лечението им, все пак те са хронично болни?

Лечението у нас е насочено към “най-добрата грижа” за тези пациенти и това е водещият принцип при вземането на решение за терапия. Някои от медикаментите са евтини, други са много скъпи. От друга страна от значение е финансовата тежест за обществото поради загуба на трудоспособност и инвалидизация на болните, ако не се лекуват адекватно. Два класа скъпоструващи биологични агенти са реимбурсирани от НЗОК с ниво на заплащане в приложение 1 от 75%.

Полезният съвет към хората, които страдат от болестта, който можете да дадете?

Да спазват стриктно препоръките на лекуващия ревматолог, който трябва да е основен координатор на лечебната програма и при нужда да назначава консултации с други специалисти.

Доц. д-р Мариана Иванова, ревматолог в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Тя е единственият български специалист, който е член на ASAS (Международна група от експерти в областта на спондилоартритите), която се занимава с изучаването на аксиалния и периферния спондилоартрит, с крайна цел подобряване на изхода от тези заболявания.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !