Някои мутации ни помагат да се борим със смъртоносни инфекции, но ни правят склонни към други възпалителни и автоимунни заболявания. Учени са изследвали популации с европейски и африкански произход, за да изяснят, защо човечеството непрекъснато е съпроводено от болести, пише Medical Xpress.

Негативните промени в имунната система на всяка популация са открити сравнително скоро. Сега, когато живеем значително по-дълго, се наблюдават инфекции, от които са страдали и прадедите ни.

"В миналото продължителността на живот е била значително по-ниска, затова някои автоимунни заболявания, които могат да се появят на по-късен етап в живота, не са били толкова актуални", разказва авторът на изследването Хорхе Домингес-Андрес.

Имунолозите и биолозите са събрали данни от генетични, имунологични, микробиологични и вирусологични изследвания и успели да определят как се е променила ДНК на хората в различните общности. Анализите установяват, че в момента, в който те придобиват имунитет срещу някаква болест, животът им се усложнява развитието на друго заболяване.

Потомците на евразийската раса с остатъци от ДНК на неандерталците имат устойчивост към стафилолокови инфекции и СПИН, но са уязвими към алергия, астма и сенна хрема.

Маларията, от която африканското население е страдало години наред, след еволюционните процеси намалява, заради мутация на ДНК, която го прави устойчиво на тая инфекция. Едновременно с това обаче, африканците стават склонни към развитие на диабет, сърдечно-съдови заболявания в по-късна възраст.

"Съществува баланс. Хората еволюират и постоянно се защитават от болестите. Но не можем да спрем да боледуваме, защото това което печелим от една страна, ни прави уязвими от друга, коментира Доминге-Андерс.