По данни на СЗО около 10 хиляди органа годишно се купуват по незаконен начин. 10% от тях са резултат от трафик на хора, това съобщи по БНР Ася Паскалева от България център по биоетика.

По думите й у нас проблемът не е толкова сериозен, но това е вид престъпление, което много трудно се доказва и е невъзможно да се определи реалният му размер.

Коментарът на Ася Паскалева е отзвук от оповестената неотдавна информация, че български гражданин е бил задържан в Турция за участие в канал за нелегални трансплантации на бъбреци.

Тя посочи стъпките, по които се върви при един такъв трафик. Рецепиентите, които се нуждаят от трансплантация, са лесна мишена на посредници за такива операции, които от своя страна се свърват с отчаяни хора, готови да продадат бъбрека си за определена сума. Стойността на орган от жив донор по думите на Паскалева обикновено се движи около 1000 евро. На клиниките, които извършват трансплантацията, органът се продава за 25-40 хиляди евро, според страната, в която се извършва трансплантацията.

Най-често това се практикува в Турция и Пакистан. 

„Потенциалните медицински усложнения са огромни, рискът за хората също е много голям", казва Ася Паскалева.

Тя подчертава, че тези практики се ограничават от законодателството, но проблемът е, че то не се спазва. Проблем е, че такива престъпления обхващат няколко страни и трудно могат да бъдат проследени. Според нея трябва да се подсигури защита на жертвите, защото те нямат смелостта на говорят, заради страх за свободата си.

По-рано проф. Емил Паскалев, началник Клиника по нефрология и трансплантация в УМБАЛ "Александровска" заяви, че нелегално трансплантираните пациенти са високорискови, тъй като заради неточности в медицинската документация много трудно може да бъде осъществявано последващото им лечение. Според него проблемите с донорството у нас принуждават пациентите да търсят решение на проблема си навън.

По думите му това е процес, който изисква дълго време да се работи и да се популяризира, но у нас вече има напредък. През последните месеци донорството се случва една идея по-често от преди, но наистина трябва да бъде доста повече, отколкото е сега.

Той уточни, че каналът за трафик на органи е само с живи донори, тъй като в Турция не се правят трупни трансплантации на чужди граждани.