Болница "Токуда" осъди Здравната каса за рекордните над 3 млн. лева за неплатена надлимитна дейност през 2015 г.

Решението е на Софийския градски съд. 

На болницата е присъдено обезщетение в размер на 2 576 330,00 лв. – възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ и 671178,04 лв. - лихви за забава, 362 289,60 лв. – цена на вложени медицински изделия и 95 062,32 лв. – лихви за забава. Освен присъдените лихви до датата на подаване на иска, Касата ще плати и натрупаните лихви до датата на окончателното изплащане. НЗОК е осъдена също да заплати и 148 154,36 лв. за разноски в производството пред Софийски градски съд, съобщи Центърът за защита правата в здравеопазването.

НЗОК се е противопоставила на иска на лечебното заведение с аргументите, че по договор е длъжна да плаща до определени лимити и че болницата не е предоставила в посочените в договора срокове фактура и спецификация за надлимитната дейност.  

„Самият договор изключва от приложното си поле заплащане на надлимитна дейност. Съгласуваната воля (договора) може да бъде игнорирана само при установено противоречие на утвърден от правния ред по-висш интерес. Възниква въпросът дали разпределения според правилата планиран ресурс определя границата на отговорност на НЗОК, при заплащане на медицински дейности, предоставени по отношение на задължително здравноосигурени лица? С чл. 5 т. 5 от Закона за здравното осигуряване е прогласен принцип на равенство за здравноосигурените лица при ползването на медицинска помощ. Това ще рече, че при възникнала необходимост всяко задължително здравноосигурено лице е в правото си да се ползва от определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Ето защо правилото първият по време е по-силен по право, в контекста на задължителното здравно осигуряване е неприложимо", пише в мотивите си СГС.

"Законът за бюджета на НЗОК за 2015 г. изрично овластява Надзорния съвет та НЗОК да използва преизпълнението в приходната част на бюджета от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи - § 1 от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗБНЗОК за 2015 г. Ето защо настоящият състав на съда не споделя тезата, че разходната част на приетия бюджет определя лимит на отговорността на НЗОК към изпълнителите на болнична помощ", допълват оттам.

Съдът допълва, че достъпът до здравна помощ на здравноосигурените е гарантиран, въпреки че те не участват в договора, няма причина те да бъдат лишавани от това да се възползват от здравна помощ, макар че тази необходимост се е появила след изчерпване на целево предписаните средства. 

Съдът подчертава още правото на избор на пациентите в коя болница да се лекуват и задължението на лечебното заведение да го приеме.

"При положение че законът освобождава осигуреното лице от задължението да заплаща за здравни дейности, включени в гарантирания от НЗОК медицински пакет, а изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да приеме потърсилото го лице, осъществената дейност не почива на свободната преценка на изпълнителя на медицинска помощ. Меродавна се явява нуждата на здравноосигуреното лице. Следователно, както законът, така и договорът между страните еднозначно отдават приоритет на интересите на здравноосигурените лица спрямо утвърдения финансов план. Ето защо дори да се приеме, че ищецът е пренебрегнал реално съществуваща възможност за планов прием, това неизпълнение не е в състояние да го лиши от договореното възнаграждение за удовлетворения интерес на ползващите се от договора трети лица", посочва СГС. 

До делата срещу НЗОК се стихна, след като през януари миналата година Върховният административен съд окончателно обяви за нищожно решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, с което бяха определени лимитите на лечебните заведения.

По данни на Центъра за защита правата в здравеопзването заради ограничението на касата от въвеждането му досега не са изплатени над 50 млн. лв. на различни лечебни заведения в страната.