Говорните нарушения при дегенеративните заболявания на главния мозък се различават в зависимост от това на какъв език говори болният. До този извод са стигнали учени, които се изследвали англичани и италианци със специфична деменция. Резултатите от проучванията им са публикувани в научното списание Neurology, цитирано от ТАСС.

Дълго време учените смятаха, че дегенеративните заболявания на главния мозък, заради които пациентите често страдат от нарушения на речта, протичат еднакво при всички, независимо от това на какъв език говорят. Наскоро проведени изследвания дават повод да се съмняваме в това.

За да проверят истинността на твърдението, екип учени от няколко държави с ръководител Мария Луиза Горно-Темпини от Калифорнийския университет в Сан Франциско изследвали 20 англоезични доброволци с първична прогресивна афазия (АРР). При това прогресиращо нарушение болният все по-трудно произнася думите.

Едновременно с тях специалисти от Института Сан Рафаело в Италия подбрали също толкова италианоезични пациенти със сходни симптоми на АРР.

"Искахме да проучим пациентите с първична прогресивна афазия, за да разберем наистина ли при хората от различните езикови групи болестта се проявява по различен начин и какво значение има това при избора на подходяща терапия за основното дегенеративно заболяване", обяснява ученият Елиза Кану.

Тестовете за умствени способности и магнитно-резонансната томография показали, че когнитивните функции и дегенерацията на мозъка в двете групи са еднакви. Но когато учените започнали да сравняват резултатите от лингвистичните тестове, открили основната разлика между тях.

Англоезичните болни, страдащи от АРР, изпитвали по-големи затруднения при произнасянето на думите. Пациентите говорели по-малко от обикновено, като че ли спестявайки думите.

При италианоезичните със същите разстройства имало по-малко трудности в произношението, но те формулирали мисълта си с по-кратки и прости изречения.

"Смятаме, че в първия случай причината за специфичните говорни нарушения е в разположението на гласните в английския език, отбелязва Горно-Темпини. Пациентите с деградиращи речеви навици все по-трудно произнасят сложните думи с времето.

Обратно, в италианския език има много „лесни“ думи, които не са трудни за произнасяне, но граматиката е по-сложна, което води до други проблеми при тези пациенти с този вид деменция.

"Клиничните критерии за диагностика на разстройствата, които влияят както на поведението на пациентите, така и на речта им, се основават предимно на изследвания сред англоезичната популация. Това може да доведе до грешна диагноза, тъй като пациентите, говорещи на други езици, с други културни корени, могат да проявят патологичните симптоми на болестта по различен начин", казва Горно-Темпини.

При класифицирането на едно или друго невродегенеративно заболяване в бъдеще, е важно да се обръща внимание на лингвистичните и културни различия на пациентите. Това ще подпомогне не само правилната диагностика, но и избора на адекватно лечение, твърдят авторите на изследването.