През далечната 1992 година последователите на дарк уейв течението "Нова генерация" се сбогуват с легендата Димитър Воев. След смъртта му, музикантите от групата се разпиляват и всеки поема по своя път. Това прави и вокалистката Алина Трингова, която стегна куфарите и се отправи към Монреал, Канада. Там тя се занимава с алтернативни музикални проекти.  20-та годишнина от смъртта на Воев обаче я кара да си спомни за него и да сподели пред OFFRoadRadio и пред Румен Янев за първите срещи, преживяванията и случките с Митко.

Алина, ти и Митко имате един период, който е много важен за развитието на групата. Ти го познаваш много отблизо. Кажи ми, той е интровертен по характер, по-затворен в себе си?

Относително, както и поезията му е относително дарк и всъщност не е. Това е продължение на много години мислене по въпроса, наблюдаване. Не беше интроверт.

Кажи ми, какво мислиш ти за него и разказвай за Митко такъв какъвто го познаваш?

Начинът, по който се срещнахме, беше просто някаква магия.

Къде и кога се видяхте за първи път?

На "Попа". Но истински се срещнахме в някакъв друг момент, в който беше просто някаква магия. Магическо нещо стана и усетихме някаква връзка. Просто нямаше нужда да говорим, телепатично се разбирахме. Оттам нататък просто се започна едно... сякаш даде смисъл на живота ми и ако него го няма, няма смисъл, по съвсем друг начин да усещам живота.

Има ли разлика във възрастта между вас двамата?

Почти никаква, няколко месеца. Аз чух за него за това, че не е достатъчно уважаван като поет.

Не е достатъчно познаван...

Това е нормално, защото бе като черен Борис Виан. За мен той е нещо подобно, като явление в България. Ние никога не сме имали такъв поет, като него преди това. Имали сме супер поети, но такъв вид не - както Борис Виан е бил явление за Франция, да речем. И са в много подобно настроение, макар че дори Борис Виан е къде-къде по дарк. Димитър е слънце в сравнение с него в някакви моменти.

Чух за това, че евентуално е хубаво Митко да бъде в училищата и да се изучава като поет, но това се случва обикновено по-късно на поетите. 20 години са рано. Обикновено отиват в училищата по-късно.

Рано ли е според теб? 20 години стигат?

Стигат, но така или иначе обикновено стигат след повече.

Добре, ти когато го видя къде беше магията? В неговата поезия, в неговите думи, в неговия поглед?

Той просто имаше някакво... аз не бях виждала такова същество като него. Просто излъчването му беше като не от този свят.

Обсебваше?

Не обсебващо, може би в момента да е бил интровертен по някаква причина.

Така ли излъчваше или той просто отсъстваше?

Не беше от там. Аз такова нещо не съм виждала, такова същество. Не е човек, а същество. Просто беше като.., точно като някакъв ангел.

А как стигнахте до музиката и съвместните си музикални проекти?

Аз, тъй като бях играла в театър, бях на сцена, те решиха, че съм подходяща. Бяха ме чули да пея и Кристиян и Митко решиха, че съм подходяща да заместя Киро.

Това прозвуча много цветно. Ако се чуя някога с Киро, ще му го кажа.

Той може би знае.

Песента "Само двама" има много силно излъчване и беше приета много добре от публиката. Вие, като че ли я пеехте за себе си имам чувството?

Ами тя беше написана първоначално май между Васо и Митко, но в един момент стана прекалено много за нас двамата. После започна да става за всеки други двама, които оставаха сами. Но определено, след като беше написана с Васо и аз толкова силно усещане имах към тая песен, че стана наша, между мен и Митко най-вече в един момент.

Много силен творчески заряд са носили тези комбинации: Воев-Кристиян, Воев-Васо Гюров, Васо Гюров-Кристиян. Тримата въобще са... в тоя триъгълник са се раждали доста неща.

Воев най-силна връзка има и най-голяма слабост му е Васо, Киро и последният е Мишо Пешев. Те са му голяма слабост. И аз не говоря в минало време за него, уважавам този човек.

Аля, защо си вдигнахте куфарчетата и отидохте в Канада?

Аз се обърках, защото ме травматизира напускането на половината банда. Много хора напуснаха и аз се обърках просто и малко погрешно попаднах тук. Точно, когато реших да се връщам, и то при Митко най-вече, той почина. В Швеция.

От Емо Братанов разбрах, че в един момент в Канада си получила едно предложение за музика за филм. Разви ли се това?

Записах за доста филми. За 5-6 години това беше някъде между другото и скоро пак записах за някакъв филм. Не, не се разви пък и аз нямам особен интерес, защото с правата имах проблеми. Аз пиша вокали и фактически композирам. Те не ме пишат. Те ме пишат само като вокалистка, не вземам права.

Ти няма ли да измиеш това черно от бузите си?

Ами така попадна. Аз дори бях в България, докато песента попадна в този, който по случайност направил първия "Zombie movie" и аз въобще дори не съм си дала съгласието тази песен да отиде там. Той я е направил преди много години, по случайност, като експеримент и то става някакво легендарно. Той става всъщност легенда като този, който е направил първите зомби. Той направи наскоро, преди няколко години, един много интересен филм на тази вълна за зомби, който всъщност беше много социален.

Аля, вие още тогава дарк ли си бяхте или поигравахте?

Не мисля, че сме играли.

Овътре идваше, така ли?

Всичко беше пълна откровеност.

Сериозно? Ти жена-вамп ли си?

От къде да знам аз.

Как откъде да знаеш? Крайно време е да се опознаеш.

Надявам се, че не съм вампир.

Но не си пробвала? 

Не помня.

А имаш ли някаква склонност към такива жанрове, интересни ли са ти?

Не, аз се страхувах да отида да видя този филм, тъй като не знаех, че този режисьор всъщност социално ги обръща нещата. Ако имаш търпение да изгледаш филма и да издържиш зомбитата, виждаш, че всъщност става за съвсем друго нещо дума. Става дума за обществото в момента.

Да, да, да. Става въпрос за едни добри хора вегетарианци. Представям си.

Много интелигентен, ако можех да му кажа името. Сигурно може би го знаеш.

Исках да спомена нещо, което ми се случи, което до ден-днешен ме удивлява. Когато поживях в Ню Йорк, живях заедно с един журналист - Ники Кръстев, който работеше в Ню Йорк. Тъй като той беше учил в Нюйоркския университет, по някаква случайност попаднах в кабинета на професора по славянска литература. Страхотно симпатичен човек, просто невероятна личност - американец, нюйоркчанин, професор по славянска литература. Влизам в офиса му и виждам колекция на чехи и така нататъка и виждам Христо Ботев, Иван Вазов, Христо Смирненски и просто се облещих.

Стана ти хубаво, приятно ти стана? Познават ни.

Не можех да повярвам, че виждам в нюйоркски университет Христо Ботев, Иван Вазов и Христо Смирненски. Този човек се оказа, че знае старобългарски, руски, чешки и така нататък, професор по славянска литература.

И знае кой е Воев?

Не.

А ти обясни ли му кой е Воев, защото това също е важно - да се използват контактите в такива ситуации?

Е, аз моментално му казах: Искам да ви дам тука колекцията, поезията на Димитър Воев.

Много хубаво си направила.

Много мечтаех някой да ми направи редакция. Аз имах и превод - мой и на български, а той може да чете на български отгоре на всичкото. Моментално си дадох заявката. Той каза, че в моментга превежда някакъв чех, който бил починал и го поотложи. Но в момента, в който имаше време да обърне внимание на поезията на Димитър Воев, той започна да ми пише писма и да ми казва: "Аз съм влюбен в този човек". Беше просто възхитен.

Въобще не се учудвам. Още повече, че стара истина е че поетичното величие на нациите не се мери според тяхната територия. Както се казва, в Люксембург може да има много по-велики поети, отколкото в безкрайните степи на Казахстан, примерно. Аля, какво правиш ти в момента в Монреал? С какво се занимаваш, как се прехранваш? Правиш ли изкуство?

Последно записвах преди месеци за някакъв филм, някакъв поетичен, новела. Това беше последното, което съм правила.

Имаш си агент, който се грижи за теб, така ли?

Аз живея с един басист, с който от много време правим музика, но не сме издали, тъй като нещо друго се случва.

Ех, тези басисти. Но пък за любов стават определено, сигурен съм. Където и да се огледам, все някоя живее с някой басист, обикновено.

Певците обичат басисти.

Трингова, канят те в България!

На мен много ми се иска! Аз на 10-годишнината ревах, че не съм в България.

Ами ела на 20-тата, тъкмо ще се видим! Ела за 20-годишнината, ела, тук премиера на филм ще направим, ще си спомним за Митко, ще направим концерти прекрасни!

Аз доста концерти направих, ама..! На всяка годишнина се разстройвам, че не мога да бъда там.

Хората не са те забравили, искат те и имат нужда от теб! Аля, радвам се, че това предаване ни даде повод да установим контакт. Освен да ти пусна "Само двама", какво друго мога да направя и да те прегърна през 7 часа разстояние!

Благодаря, целувки на всички!

Цялото предаване, посветено на Димитър Воев, можете да чуете ТУК.