Едно вето, моля, или как се кадрува в службите

Юлиан Христов 07 октомври 2015 в 08:59 11325 2

Едно вето, моля или как се кадрува в службите

Снимка БГНЕС, архив

Разделението на властите често преминава в „единоначалие“, особено когато става въпрос за кадруване и най-вече за кадруване в службите за сигурност.

Случаят с оставането на Йордан Бакалов на всяка цена начело на военното разузнаване сам по себе си не е интересен заради личността на Бакалов или за професионализма му. Той обаче повтаря други две емблематични назначения в службите, в които властта показа завидни умения за жонглиране с нормативни документи, само и само, за да тикне свой човек в тях.

На всяка цена се случи назначаването на Ангел Антонов за началник на Националната служба за охрана (НСО). От цивилен той за часове той претърпя „генералска“ метаморфоза по текстове от закона, които са действащи само във военно време.

„Състоянието на война“ обаче имаше обратен ефект и по-скоро „успа“ властта. Може би заради близостта му с друг генерал и по това време бивш премиер. Близо четири месеца Антонов оглавяваше НСО в разрез с други разпоредби от закона - това че военен не може да заема длъжност, за която се изисква звание, по-ниско от неговото. Макар и закъсняла, реакцията на президента беше да напасне в последствие указа си за военните звания, в който изискването „генерал-майор“ да бъде шеф на НСО се промени с едно звание по-нагоре и вече отговаряше на „генерал-лейтенантския“ пагон на Антонов.

Случаят повтаря с обратен знак назначението на предходния началник на НСО - Тодор Коджейков, който е и бивш гард на Бойко Борисов. Тогава указът на президента от 2012 година за военните звания беше променен, така че да пасне на кандидата за поста. Изискване шефът на НСО да бъде "генерал-майор" доведе до напускането на действащия по това време началник на службата Димитър Димитров. По това време той е със звание "генерал-лейтенант" - една степен по-високо от заложеното в новите изисквания, което го прави несъвместим с поста. Затова той подаде оставка. Коджейков, като бригаден генерал, вече можеше съвсем спокойно да заеме мястото. 

По-очевидна обаче е аналогията с друга ситуация, която взриви обществото. Може би малцина помнят, че назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС мина през законови промени. И то отново на текстове, които бяха напаснати на профила му. В стария текст на Закона за ДАНС изискването беше бъдещият шеф на агенцията да има 10-годишен стаж в службите за сигурност. И тъй като Пеевски нямаше такъв, в спешен порядък парламентът прие промени, които отговаряха на бъдещия кандидат за поста: шефът на ДАНС вече можеше да притежава не по-малко от 8-годишен юридически стаж.

Това, което последва, ще го помним дълго.

Докато държавниците опитват да убедят публиката си, че в назначенията се водят от принципни съображения, лошият дъх от изявленията им остава заради впечатлението, че крайните им действия са за назначение на всяка цена.

Тук не става въпрос за професионалните възможности на Бакалов или Антонов. Нека дори приемем, че това са единствените двама души в държавата, които могат да заемат отредените им постове. Въпросът тук е по-скоро за впечатлението, че целият държавен апарат се задейства така че определени хора да бъдат пратени там, където някой иска. За това на трябва да се учудваме, че премиерът, който заяви, че лично той е посочил Бакалов за поста, поиска от президента вето на закона. И ще го получи.

В същото време властта мълчи за това защо отказа да наложи вето на закона за НСО, с който очевидно порочни практики бяха обявени за законни.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!