Къде отиват дрехите, които пускаме в контейнерите за текстил?

"За рециклиране."

"За дарения."

"На боклука."

"В магазините втора употреба." 

"Никой не ги прибира."

Това са най-честите отговори, които ще чуете, ако питате потребителите.

Оказва се, че макар контейнерите за текстил и обувки да стават все по-популярни в у нас, малко хора знаят какъв е пътят за дрехите след контейнера и на кого помагат, когато пуснат торбата с дрехи там.

Какво всъщност се случва.

Рециклиране

Стотиците контейнери в българските градове имат различни оператори. Това са фирми, които в общия случай поддържат контейнерите, събират дрехите и ги продават на сортиращи предприятия. 

В сортиращото предприятие дрехите се разпределят според качеството. Годните обичайно заминават за Третия свят, където се продават в магазините за втора употреба. Негодните за обличане се нарязват, шредират или разчепкват и така се добива материал, от който се изработват вата, нишки за килими, филц, тапицерии и др. В Турция, например, има предприятие за плетива, където те се разплитат и сортират по цветове. В България пък има завод, който произвежда кърпи за почистване от негодни за повторна употреба памучни облекла. Получената вата от стари дрехи може да се ползва за пълнеж на матраци, мебели, боксови круши и др.

Помощи и дарения

Около 400 от контейнерите за дрехи в страната са свързани с БЧК - като част от мащабна национална кампания за популяризиране на система за ефективно събиране и оползотворяване на дрехи и текстилни продукти. Инициативата започва през 2016 г., още с първите контейнери за текстил у нас. Техен оператор е компанията "Текслайф". Малка част от дрехите от тези специално обозначени контейнери отиват за бедствения резерв на БЧК, чийто склад се намира в Пловдив. Там се поддържат количества дрехи за четирите сезона, достатъчно да облекат 1000 мъже, 1000 жени и 1000 деца, поясниха от Червения кръст пред OFFNews. Периодично дрехите се подменят, за да не застояват в склада. Ползвани са например при пристигането на вълната бежанци от Украйна. Едновременно с това процент от печалбата отива директно като дарение на Фонда за подпомагане на пострадали при бедствия на БЧК. Така годишно се набират около 100 000 лева за фонда, разказа за OFFNews управителят на "Текслайф" Антон Гичев.

Антон Гичев от компанията оператор "Текслайф"

Дрехи за Третия свят

По-голямата част от годните дрехи заминават за Африка и Третия свят, обяснява Гичев. Идеята е там те са бъдат продавани в магазини за дрехи втора употреба на достъпни за местното население цени.

А защо не тук?

"В България идват дрехи втора употреба, но от Западна Европа. Те са и с малко по-високо качество. Нашият пазар е пренаситен с тях, затова българските се изнасят", пояснява представителят на фирмата за разделно събиране на текстил.

Защо не се подаряват?

И тук, както и в Третия свят, логиката е една - подаряването на това огромно количество дрехи би сринало местната икономика - малките магазини и производители не биха оцелели, ако пазарът бъде залят с безплатни дрехи, обяснява Гичев. Затова те се продават, макар и на символични цени.

Пред OFFNews служители на "Текслайф" отварят един от контейнерите в столицата - в кв. "Бъкстон". Вътре има десетина торби - прави впечатление, че всички са чисти, няма разпилени дрехи. Някои са завързани, което е най-добрият вариант, обяснява екипът. Гледката на контейнера отвътре няма нищо общо с мръсните цветни кофи за разделно събиране, от които в масовия случай извира и смесен боклук.

Чисти и опаковани, в малки торби

Как е най-добре да оставяме дрехите в контейнерите?

Ако искаме те да послужат на някого, трябва да са нови или изпрани, здрави, без петна и дефекти (например развален цип), чиято поправка би оскъпила дрехата и обезсмислила икономическата полза. Добре е дрехите да са в завързани торби като на снимката долу, за да не се разсипват. Самите торби да са с размери не по-големи от 60 x 30 x 30 см, за да не задръстват отворите на контейнерите.

Боклук

Дори бедните страни обаче не могат да оползотворят огромния тонаж стари дрехи, пристигащи там почти ежедневно. За това особено допринася "бързата мода" - евтините дрехи, които производителите изваждат на всеки месец-два. Такива дрехи често се изгарят - макар усилията да са този процес да бъде максимално ограничен.

Успешен модел

Операторите на контейнерите на текстил се издържат от пласирането на дрехите към сортиращите предприятия. Те пък плащат за това, че получават суровина, която след това продават за изработване на нови продукти. Европейска политика за преминаване от добивна към рециклираща икономика изисква текстилните отпадъци да се събират отделно и да се преработват, като се залагат цели бъдещото производство за дрехи да влага задължителен процент рециклирани материали. Политиката на ЕС е възможно най-висок процент от текстила да не отива в общите сметища или да се гори, а да се рециклира или да влезе в кръговата икономика. Тази цел засега е трудно постижима заради огромните обеми - у нас се падат средно по 6 кг текстилен отпадък на глава от населението годишно, докато на Запад това количество е двойно - 12 кг.

"Моделът тук е успешен заради една изконна българска черта - не обичаме да разхищаваме", казва Антон Гичев.

Ползите са в много посоки

Ползите са екологични, социални, хуманитарни и икономически", обобщава той. В производството на текстил се влагат много природни ресурси, които са изчерпаеми. Чрез рециклирането предотвратяваме използването на нови ресурси. За производство на памук например, са нужни 10-15 куб. м за добив на 1 кг, а посевите заемат обработваема земя, която може да се ползва за хранителни култури.