PISA 2015: Българските ученици искат, но много малко от тях могат да работят в екип

Продължава от стр. 1

Съществени вариации наблюдаваме и между резултатите на учениците в самите държави, посочва в анализа си на резултатите д-р Петрова. Стандартното отклонение обобщава разпределението на учениците в отделна държава/регион. Според тази мярка най-малка е разликата между учениците с най-високи и най-ниски постижения в Тунис (стандартно отклонение 59 точки). Най-голяма е разликата в САЩ (108 точки стандартно отклонение), Австралия (107 точки), Нова Зеландия (106), Израел (105) и др.

Значителни вариации се наблюдават както сред държави с иначе нисък среден резултат, така и сред държави с висок среден резултат. България е сред държавите с големи разлики между най-ниските и най-високите постижения на учениците – 98 точки. Изследванията на PISA показват, че в България се наблюдава освен съществена разлика между индивидуалните резултати на учениците и разлика между резултатите на учениците по видове училища.

Скала

Четвърто равнище (най-високото) - 640 т. или повече

Учениците успешно изпълняват сложни задачи за решаване на проблеми, които изискват високо ниво на сътрудничество. Решават проблеми при наличието на редица ограничения, като се съобразяват с конкретни условия. Отчитат процесите в групата и предприемат ефективни действия, за да гарантират, че членовете на екипа изпълняват предварително договорените роли и функции. Същевременно наблюдават прогреса в работата на екипа за достигане на решение и определят препятствията, разногласията и противоречията, които трябва да бъдат преодолени. Успяват да постигнат равновесие между необходимостта да се поддържа сътрудничество и разбирателство между участниците в екипа от една страна, и от друга, предприемането на конкретни ефективни действия за решаването на проблема и постигането на резултат.

Около 8% от учениците в държавите от ОИСР са постигнали резултат на четвърто равнище. Това означава, че те могат да решат всички задачи в теста – както най-лесните, така и най-трудните. Най-голям е делът на учениците на четвърто равнище в Сингапур – 21%. В Австралия, Канада и Нова Зеландия около 15%–16% имат резултат на четвърто равнище. Българските ученици са 2%.

Трето равнище - 540 - 639 т.

Задачите на трето равнище също са свързани с решаването на сложни проблеми или изискват постигането на високо ниво на сътрудничество между участниците в екипа. Учениците трябва да предприемат няколко последователни действия, да комбинират и осмислят различна информация. Те разпределят ролите между участниците в групата и определят каква информация е необходима на отделните участници, за да изпълнят задачите си. Следователно учениците могат да определят каква информация е необходима за решаването на проблема, да я изискат от конкретния виртуален агент и да определят дали тя е вярна. При възникване на противоречие, те допринасят за постигане на съгласие.

Учениците в държавите от ОИСР с резултат на трето равнище са 28% или общо учениците с резултат на трето и по-високо равнище са 36%. Българските ученици с постижения на трето равнище са 16% (общо на трето и четвърто равнище – 18%).

Второ равнище - 440 до 539 т.

Задачите на второ равнище са умерено трудни. Посредством общуване с останалите членове на групата учениците трябва да определят какви действия е необходимо да се предприемат за решаването на проблема. Необходимо е да осъзнаят, че не всички участници в екипа разполагат с една и съща информация и имат различни разбирания за проблема, които трябва да се отчитат в процеса на общуване. Учениците могат да допринесат за формиране на споделено разбиране за начина и действията, чрез които може да бъде решен проблемът. При необходимост те търсят допълнителна информация, допринасят за постигане на споразумение или изискват потвърждение от останалите за начина, по който трябва да се постъпи. Те поемат инициативата и предлагат нови подходи или дейности с цел решаване на проблема.

Около 36% от учениците в държавите в ОИСР имат среден резултат на второ равнище. Това означава, че за тях задачите на това равнище са най-трудните, които те могат да решат. Съответно учениците в ОИСР с постижения на второ и по-високо равнище са 72%. В Хонконг-Китай, Япония, Корея, Макао-Китай и Сингапур повече от 85% от учениците могат да се справят успешно със задачите на второ и по-високо равнище. Българските ученици с постижения на второ равнище са 33%, а тези, които могат да решат задачите на второ и по-високо равнище, са 51%.

Първо равнище - 340 до 439 т.

Задачите на първо равнище са лесни. Акцентът е върху индивидуалната роля на ученика за решаване на проблема, но като част от екип и с подкрепата на останалите участници в него. Например изисква се учениците да предоставят информация и да предприемат конкретни действия за изпълнението на предварително разработен план. Ученикът допринася за решаването на конкретен несложен проблем със съдействието на членовете на екипа.

Учениците в България, които могат да решат само задачите на първо и под първо равнище, са 49%. Сред държавите от ОИСР 94% от учениците достигат това базисно равнище на умения за решаване на проблеми в сътрудничество (85% в България). Това означава, че учениците в ОИСР, които не могат да решат дори и задачите на първо равнище, са 6%, а в България – 15%.

Сравнение с данните от PISA 2012 г. показва много ясна връзка между личните умения за решаване на проблеми и готовността за работа в екип.

Във всички държави момичетата се представят по-добре от момчетата при решаването на проблеми в сътрудничество. Средно в ОИСР момичетата имат 29 т. повече от момчетата (съответно 515 точки и 486 точки). В България разликата между резултатите им е 32 точки, като момичетата имат среден резултат от 461 точки, а момчетата – 429 точки.

Момичетата преобладават на по-високите равнища (второ и по-високи равнища), докато момчетата са повече на по-ниските. Най-голяма е разликата при учениците с резултати под първо равнище – около 8%.

По-високият икономически, социален и културен статус с 1 единица води до по-високи резултати с 30 точки в ОИСР (в България – 37 точки). Учениците са обединени в четири групи според големината на техния индекс. В държавите от ОИСР разликата между резултатите на учениците с висок и нисък индекс е 68 точки. В България тази разлика е значително по-голяма – 97 точки.

Данните на PISA ясно показват, че учениците, като цяло, имат положително отношение към сътрудничеството. Това се наблюдава във всички държави и региони, които участват в изследването. Момичетата, както и учениците с по-висок социално-икономически статус, обаче са склонни да ценят по-високо отношенията си с роднини, връстници и приятели, отколкото момчетата и учениците с по-нисък социално-икономически статус. Изобщо учениците, които ценят отношенията си с останалите, се представят по-добре на модула „Решаване на проблеми в сътрудничество“.

Изводи

• Учениците, които по-често се занимават със спорт или участват по-често в различни спортни инициативи, имат по-ясно изразено положително отношение към сътрудничеството.

• Учениците, които играят видео игри извън училище, имат среден резултат с около 4 точки по-нисък от учениците, които не играят видео игри. Но учениците, които използват интернет, чат или социални мрежи извън училище, имат среден резултат с 6 точки по-висок от останалите.

• Учениците, които помагат в домакинството или се грижат за членове на семейството си, както и тези, които по-често общуват с приятели например,  оценяват по-високо екипната работа и отношенията си с другите, отколкото останалите ученици.

• Учениците, които бягат от час или закъсняват за час, ценят екипната работа и сътрудничеството по-малко от останалите.

• Учениците, които са посещавали детска градина, показват по-голяма готовност за сътрудничество, отколкото учениците, които не са посещавали детска градина.

Как да подобрим резултатите си?

Данните са категорични, че проектно базираното обучение дава отлични резултати - примерът за това безспорно е Сингапур. Обучението в умения за решаване на реални проблемни ситуации в екип трябва да бъде цел на всички учители, не само по даден предмет, смятат експертите. Средата в училището е от огромно значение, показват още данните - например децата, които не са били заплашвани и тормозени в училище показват с 18 т. средно повече от останалите. Също по-високи са резултатите на учениците, които смятат, че учителите им ги оценяват справедливо. Климатът на добронамереност и сътрудничество би подпомогнал много изграждането на умения за работа в екип у децата, категорични са те.

Още по темата

06/12/2016

Общество

PISA 2015: 37.9% от 15-годишните под критичния минимум по природни науки

03/12/2013

Общество

PISA 2012: 43,8% от 15-годишните нямат и елементарни знания по математика