Институции продължават да прилагат възможно най-лошите практики при предоставянето на информация, като всъщност ограничават достъпа до нея. При поискана такава със заявление по Закона за достъп до обществена информация някои отговарят с PDF файл, съдържащ линк, водещ към въпросната информация, без линкът да е активен. Така човек трябва да преписва на ръка, констатира екипът на Програма "Достъп до информация" в тазгодишното си проучване за прозрачността на институциите, представено днес.

"Най-негативната практика продължава да бъде тази, в която институцията изпраща информацията, посочвайки линк, но го прави в PDF файл и линкът не е активен. Много често трябва да се преписва линкът, а понякой път той съдържа знаци, които човек дори не знае къде се намират на клавиатурата", посочи адв. Кирил Терзийски от правния екип на ПДИ.

Той представи резултатите от подадените от ПДИ заявления за достъп до обществена информация в рамките на проучването до всички 562 проверени институции.

От ПДИ поискали институциите да предоставят копия от актуализирания им списък за 2019 г. на категориите информация, която подлежи на публикуване в интернет за сферата на дейност на съответната институция. 428 от тях отговорили в 14-дневния срок през 2020 г. при 450 през 2019 г. Има увеличение при неотговорилите – 66 през 2020 г. при 44 миналата година.

През 2020 г. пълен достъп до информация осигуряват 448 институции при 510 миналата година.

Три институции са отказали да предоставят информация. "Отказите им по-скоро показват неразбиране и неизпълнение на задълженията им", коментира адв. Терзийски. Те са Държавната агенция за българите в чужбина и общините Банкя и Радомир.

Има 26 случая на частичен достъп. В този списък са институциите, „които доста арогантно ни уведомиха, че категориите информация, които публикуват, са тези, които са публикувани на страниците им“.

Масово институциите продължават да не връщат на заявителите за достъп до информация входящите номера от деловодствата си, чрез които може да се следят сроковете за предоставянето ѝ.

"По отношение на регистрацията на заявленията по ЗДОИ миналата година само 56 институции ни уведомиха за входящия номер, тази година те са 50. Повече от ясно е, че е негативна практика да не се казва какъв е входящият номер по заявлението, най-малкото защото създава проблем по следенето на сроковете в процедурата", каза още Терзийски.

На въпрос кои са най-"непрозрачните" институции от ПДИ отговориха, че е трудно да се даде такъв отговор, но че най-много дела за отказ от информация имат срещу КПКОНПИ и Столична община.

По отношение на бюджетната и финансовата прозрачност и декларациите за конфликт на интереси адв. Стефан Ангелов коментира, че "не наблюдаваме нещо изключително различно от предишни периоди".

Продължава тенденцията за плавно покачване в публикуването на данни за бюджета. Тази година около 24% от изследваните публикуват годишните си финансови отчети при 17% миналата година. "Това означава общо взето, че това са тези, които са успели да ги завършат до този момент на годината. Реално общо около 48% публикуват отчетите си, но по-нататък през годината", обясни адв. Ангелов.

Тези, които публикуват годишните си финансови отчети, са най-вече първостепенните разпоредители с бюджети, които са задължени, но се наблюдава и леко повишаване при второстепенните разпоредители, които показват желание за по-висока прозрачност.

"За първа година наблюдаваме някои категории информации, които като че ли не растат тази година, а отбелязват лека стагнация и дори намаляване - посочи адв. Ангелов. - Това са категории информации от общините, които са свързани с общественото участие във формирането или поне обсъждането на годишните бюджети на общините. Виждаме леко намаляване на публикуваните дати за обществени обсъждания на бюджетите, в това число и на проектите.

Не могат да се вадят кой знае какви заключения от това, но все пак е важно да се отбележи, че има лека стагнация и ще проследим дали това, което наблюдаваме, ще се развие през следващите години." 

Има лек спад на публикуване и на незадължителните бюджети накратко, тоест тези, които обясняват бюджета накратко и на достъпен език за гражданите. От 19% миналата година сега институциите, които публикуват такива, са 17%.

Продължава плавното изкачване в публикуването на задължителните договори за обществени поръчки – 80% при 78% м.г. Това може би означава практически изцяло публикуване, защото не е задължително всички проверявани институции да са провеждали обществени поръчки в годината.

Имаме леко подобряване в публикуването на новите декларации за имущество и интереси по новия закон за противодействие срещу корупцията, отчете още адв. Ангелов.