Мнозинството пълнолетни български граждани определят себе си като партиоти - 77%, а делът на мъжете и жените е приблизително равен. 

Създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий и Освобождението от турско робство на 3 март 1878 г. предизвикват практически равен дял гордост сред българските граждани - с около 1% разлика в полза на славянската писменост. Най-голяма гордост предизвикват българската история и природа, а най-голям срам - политиците, ниските доходи и демокрацията.

Това сочат резултатите от проучване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ), проведено в периода 6-20 юни 2023 г. сред 1000 пълнолетни български граждани. Анкетите са проведени лице в лице, а респондентите са интервюирани по домовете им. НЦПИ работи с бюджета на Народното събрание и извършва изследвания и проучвания по заявка на парламента, парламентарна група или комисия, става ясно от справка в Портала за обществени консултации към Министерски съвет.

Като най-славен момент в българската история респондентите определят създаването на България (39,5%) и на славянската писменост (37,1%). Освобождението на България от османско владичество, станало факт с подписания на 3 март 1878 г. мирен договор между Русия и Османската империя, се определя като най-славен момент от българската история от 35,8% от респондентите. За сметка на това Априлското въстание е определено като най-славен момент от едва 5% от анкетираните.

Мнозинството от пълнолетните български граждани (86,5%) са на мнение, че националното съзнание може да бъде формирано в младите хора чрез възпитание. Подобна позиция изразяват най-често хора, определящи себе си като патриоти и емоционално привързани към България, както и високообразовани респонденти на възраст над 50 години.

Като основен проблем, застрашаващ запазването на българската идентичност, малко над половината анкетирани (53,3%) посочват емиграцията на младите хора в чужбина. Този фактор е изтъкван най-често от високообразовани респонденти, които смятат за важно запазването на българската култура и традиции, както и от живеещите в малките градове и селата, където младите хора най-често са принудени да напускат България в търсене на качествено образование, по-добра професионална реализация, по-добро заплащане на труда и по-добри социални условия, уточняват от НЦПИ.

Емиграцията на младите тревожи над половината от обществото (53,3%), а незадоволителните условия за живот в страната се посочват като заплаха за българската идентичност най-вече от представителите на уязвимите обществени прослойки – роми, необразовани и крайно бедни респонденти. Равни дялове от анкетираните посочват масовото навлизане на западната култура (30,4%) и отказа от българските традиции и обичаи (30,3%) като застрашаващ българската идентичност фактор. 

Най-голяма гордост носи българската история (33%) и българската природа (25%), а най-силно чувство за срам предизвикват българските политици (17,1%) и ниските доходи (13,5%). 14% от респондентите отговарят, че не се гордеят от факта, че са българи, докато 35,1% отговарят, че няма от какво да се срамуват като българи.

С българската култура и традиции се гордеят 82% от пълнолетните български граждани, като тази позиция е равномерно разпределена сред представителите на всички социално-демографски групи.

За 73% повод за гордост са българската литература и изкуство, а за 69% – спортните постижения на страната. Научните и технологични постижения на България предизвикват гордост сред почти половината от участвалите в изследването. На противоположния полюс са посочени няколко социално-икономически аспекти на страната, с които респондентите не се гордеят:

• социалната система (64% от анкетираните изобщо не се гордеят)
• икономиката (62% изобщо не се гордеят)
• политическото влияние в света (61% изобщо не се гордеят)
• демокрацията (47% изобщо не се гордеят)

Едва 10% се гордеят от демокрацията в България, а 47% изобщо не се гордеят. Най-малко гордост предизвикват социалната система (5%) и икономиката (3%) на България.

Резултатите от проучването показват, че за мнозинството от българските граждани (94%) e важно да бъдат запазени българската култура и традиции. Тези респонденти определят себе си като патриоти, изпитват гняв, когато някой критикува България и българите, и се чувстват емоционално привързани към страната ни. Техният социално-демографски профил включва високообразовани трудещи се, на възраст между 40 и 49 г. и над 59 г., жители на София и на малките градове
на страната, със стандарт на живот над средния.

Седем от всеки десет запитани са категорични, че се чувстват ядосани, когато някой критикува България и българите:

Сред респондентите няма и особено желание за излъчване на предимно български филми и музика по българските телевизии и радиостанции:

Въпреки високата обществена тревога от емиграция на младите от България, малко от респондентите заявяват, че имат намерение да напуснат страната:

Тези, които имат намерение да напуснат България посочват като основна причина за това ниския жизнен стандарт (79%). Други открояващи се фактори са липсата на перспективи за младите, липсата на законност и ред, невъзможност за професионална реализация или пък, защото близките живеят в чужбина. Ученето в чужбина е изненадващо недоминиращ фактор - едва 5% от готовите да емигрират го посочват като причина.