На 25 октомври зам.-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев отива на инспекция в Уралвагонзавод (УВЗ) - една от водещите компании в руския отбранително-промишлен комплекс. Медведев проверява, по собствените му думи, производството на танкове. В канала си в Телеграм разказа за задачите, поставени по време на полевото съвещание: ускоряване на доставките на хардуер на войските, стриктно спазване на държавната отбранителна поръчка (ДОП) по всички нейни ключови параметри, предотвратяване на аварии в доставките на произведен хардуер.

Но основните изводи след посещението му в най-големия производител на бронирана техника в страната Медведев прави пред чуждестранните читатели на своя канал: "Четейки анализите на противника, неведнъж съм се сблъсквал с твърдения, че търсената в Русия военна техника и оръжия скоро ще свършат. Сякаш всичко е изчерпано. Не се надявайте. Производството на оръжия и специално оборудване се увеличава многократно във всички области: от танкове и оръдия до високоточни ракети и безпилотни самолети. Изчакайте го!".

Залогът е почти пет трилиона рубли от руския бюджет за отбрана за 2023 г.

Доколко реалистични са думите на бившия руски президент за "многократно увеличение" на производството на танкове и други военни машини на практика? Ето какво сочи разследване на "Новая газета Европа". За него са помогнали експерти по въоръженията и работници от руския военнопромишлен комплекс. Тъй като подобно сътрудничество ги заплашва най-малкото със съдебно преследване по членове за "фалшификати" и "дискредитиране", източниците са анонимни.

Не е имало подготовка за война

Хората, които стартираха системата за обществени поръчки в областта на отбраната, в продължение на много години методично проправяха пътя на руския военнопромишлен комплекс. С идването на Путин в отбранителната индустрия започна банално преразпределение на пазара. Старият директорски корпус беше изтласкан. Дойдоха нови "ефективни мениджъри". Предприятията, чиито военни продукти бяха предназначени за износ, останаха на повърхността. Това беше единственият начин отбранителната индустрия да оцелее. Предприятията, които по онова време не са имали експортен потенциал, са били унищожени, продадени и сега на тяхно място има руини или търговски центрове, заяви пред изданието източник от руския военнопромишлен комплекс.  

Според него маржът на държавните поръчки в областта на отбраната е минимален. Това е себестойността от съветския период, когато производствените разходи са се разглеждали като себестойност плюс определен марж на печалбата - да речем 5-15%. Ако един танк се продава за износ за 2,5-3 милиона долара, руското министерство на отбраната плаща най-много един милион долара. При тези условия за фирмите не беше много изгодно да работят с държавата. Източникът припомня, че няколко години подред Курганмашзавод не успява да изпълни държавната отбранителна поръчка, но в същото време надлежно доставя своите БМП-3 на ОАЕ и Малайзия.

Някои компании - особено тези, които произвеждат конкурентни продукти за износ - са взели заеми от западни банки, за да закупят оборудване. Но след въвеждането на пакета от кримски санкции те трябва спешно да преотстъпят парите си на руски банки, изпадайки в истинско робство. Много предприятия се оказват на ръба на фалита. Сега се поставя въпросът за преструктурирането на тези дългове за сметка на бюджета.

Според източника в Русия не се финансира и научноизследователска и развойна дейност (НИРД).

В САЩ има практика Министерството на отбраната да плаща на компаниите за изработката на прототипи, обяснява служител на руския военнопромишлен комплекс. Освен това поръчката може да е конкурентна и да се изпълнява от две фирми. Министерството на отбраната на САЩ плаща за прототип и на двете компании, тества ги и след това пуска един от тях в масово производство. Нашите хора казват: продължавайте, момчета, за своя сметка! А малцината щастливци, които получават финансиране за подобна работа, са заинтересовани да я проточат възможно най-дълго, за да продължат да получават пари. Ето защо за руските компании е изгодно да пускат на пазара стари, изпитани продукти, където има запаси от материали от съветската епоха и няма особени рискове при производството, допълва източникът.

Според друг специалист в момента в Русия не се произвежда нито един продукт, който да изисква знания, и никой няма намерение да го прави.

Очевидно е, че в момента руската армия изпитва катастрофален недостиг на почти всички видове оборудване, обяснява служител на държавната корпорация "Ростех". По думите му това обяснява бързия поток от държавни поръчки, които се спускат към зяводите. Впечатлението е, че вече се дава приоритет изцяло на количествените, а не на качествените показатели. Казано по-просто, няма значение кои танкове ще отидат на фронта - най-новите Т-90М или демонтираните Т-62 от складовите бази.

Служителят на "Ростех" твърди, че "Уралвагонзавод" е получил поръчка за 400 танка малко след началото на конфликта с Украйна. Според пресслужбата на компанията производството трябва да работи по това производство до 2024 г. Но след като започна мащабните загуби на оборудване на фронта, срокът беше силно съкратен.

В сектора на производството на танкове обаче указанията дори на най-високо ниво не могат да бъдат изпълнени незабавно.

Никой не се подготвяше за война. Необходимо е време, за да се разгърне всяко производство. Като начало трябва да се свържат всички доставчици, комплекти и съпътстващи доставчици. За производството на един танк са необходими метал, оръдие, двигател, електроника, радио и множество други сложни механизми и устройства. Всичко това е закупено въз основа на действащи договори и не може да бъде получено възможно най-бързо. Не са правени запаси. Имаме икономично производство, обяснява човекът на "Ростех".

Танкове handmade

Източникът от държавната корпорация оценява сегашния капацитет на "Уралвагонзавод" на 200-250 танка годишно. Кадрите от репортажа за посещението на Медведев в завода показват, че вместо поточната линия, която по съветско време позволяваше да се произвеждат хиляди танкове годишно, днес новите машини се сглобяват на ръка, а старите се модернизират.

В неофициални разговори служителите на завода се шегуват, че танковете са "ръчна изработка".

За да се увеличи производството, е необходимо да се разшири площта. Десетките милиарди рубли, отпуснати за най-новата линия за сглобяване на металорежещи машини по проекта "Армата", вече са "похарчени". УВЗ съди изпълнителите, че не е построен нито един метър от помещенията. Закупеното оборудване и скъпите вносни машини гният в кашони от години. Поради това масово производство на "Армата" не се очаква в обозримо бъдеще. Но Александър Потапов, генералният директор на "Уралвагонзавод", не е наказан за провалянето на един от най-амбициозните проекти на руския военнопромишлен комплекс.

В резултат на това "Армата" се сглобява в същите цехове, в които се произвеждат и принципно по-тежките и по-големи танкове от Т-90 и Т-72, въпреки че нямат необходимото оборудване. Не е известно колко танка са в движение днес. Но може да се предположи, че за парадите на Червения площад са необходими около десетина образци, а няколко машини са доставени на военни части за обучение. Например, в Казанското висше танково училище.

В съществуващите цехове в "Уралвагонзавод" вече няма достатъчно квалифицирани работници, за да се пусне в действие монтажната линия. За да се увеличи значително обемът на готовата продукция, е необходимо и съответното увеличение на броя на служителите. Днес УВЗ, както и повечето предприятия от ВПК, работи на три смени без почивни и празнични дни.

Докато по-рано танковете се доставяха на партиди от десетки готови машини, днес не е необичайно да се доставят на войските по 5 до 10 танка. По-голямата част от работата в завода е по Т-72 B3M, но наскоро в интернет се появи партида от усъвършенствания Т-90М.

Такива вече са попаднали в ръцете на украинските военни. Невъзможно е да се измисли по-лош маркетинг от това най-новите руски танкове да бъдат изваждани от строя от стари гранатомети и ПТРК.

Според телевизионния канал "Воля" руското министерство на отбраната може да разполага с до 8000 стари танкове от различни модели - от Т-62 до Т-80. Според канала, който се е опитал да проучи въпроса, до 90% от всички реактивирани превозни средства подлежат на задължителна модернизация. Руската танкова промишленост днес е в състояние да произвежда до 250 нови танка и да реконструира до 600 стари годишно.

Терминатори в ремонт

В театъра на военните действия украинската страна придобива все по-голямо предимство в огневата мощ благодарение на артилерийските системи с голям обсег на действие, доставени от страните от НАТО, които могат да стрелят на разстояние 30-40 километра. Най-модерната самоходна САУ 2S19 "Мста-С" в руската армия може да изпрати снаряд на разстояние само 24 км. Толкова къс обсег по днешните стандарти е планиран при използването на стари патрони, които все още съществуват в огромни количества в складовете. В резултат на това възможността за увеличаване на дистанцията на стрелба е ограничена от балистичните характеристики на самия танк. Най-новата руска разработка ЗРК 2С35 "Коалиция-СВ", която може да стреля на разстояние до 70 км, се разработва от края на 90-те години. Тази артилерийска единица има автономен боен модул в кулата с повишена скорост на стрелба. Но Уралтрансмаш е направил само няколко бройки като част от експерименталната партида. 

Източникът от "Ростех" твърди, че танкът "Армата" и близкият му САУ "Коалиция" имат един и същ проблем с качеството на цевите на оръдията: в Русия не се произвежда подходящ вид стомана за оръдия. Производството на заготовки за частите на барутната група е запазено в Русия само в две предприятия: Мотовилихинския завод в Перм и ФГУП ПО "Барикади" във Волгоград.

Металургията е разрушена. При обявяването на търга за заготовки всички предложени заготовки се оказаха дефектни, казва източникът. Спецификата на новите цеви е, че те трябва да издържат на по-високо налягане. Това изисква специални сплави и режими на топене. Имаме нужда от по-малки пещи. Но в Русия цялата металургия е ориентирана към големи обеми и масови марки стомана.

Някои от ръководителите на металургичните предприятия решават, че процесът на топене на открито е станал неефективен и всички открити пещи в страната са затворени. Затварят ги, без да се замислят, че това са единствените места, където се е правила висококачествена стомана, включително артилерийска, обяснява той.

Друг широко рекламиран продукт на "Уралвагонзавод" е бойната машина за поддръжка на танкове "Терминатор", която е доставена на Алжир в търговски количества. Четири екземпляра от БМПТ бяха демонстрирани в зоната за противовъздушна отбрана и получиха широко одобрение от патриотичната общественост. В следващия видеоклип около месец по-късно обаче "Терминатор"-ите вече са в ремонт.

"Искандер" хич не е смешен

Общоприето е мнението, че Русия разполага със стратегически запас от ракети "Искандер", "Калибър" и други модерни ракети.

Руското министерство на отбраната не предоставя данни за броя на произведеното оборудване, използвано на театъра на бойните действия или загубено там, обяснява Павел Аксьонов, кореспондент на Би Би Си, пред "Новая газета". - Например за това колко ракети произвежда Русия можем да съдим само по косвени показатели: по броя на изстрелванията и по това какви ракети се използват. По време на масирания обстрел на Украйна, последвал бомбардировката на Кримския мост, бяха изстреляни "Торнадо" S, S-300, X-101, X-55, "Калибър", "Искандер", безпилотни летателни апарати и т.н. В същото време все още няма информация за броя на ракетите от определен тип, които са били свалени или са поразили цели в Украйна.

Събеседник на "Новая газета Европа" от областта на разработването на ракети, обяснява, че много видове ракети, като например "Калибър", се изпращат директно от цеха към пусковите установки.

Според доклади на руското министерство на отбраната между 7 октомври 2015 г. и 3 ноември 2017 г. по цели в Сирия са били изстреляни общо 99 ракети.

Един типичен американски разрушител носи повече от 90 крилати ракети. А САЩ разполагат с десетки разрушители, казва източникът. - В Руската федерация няма нищо подобно. Руските ракети се изстрелват от корвети и фрегати, които имат само по 8 или 16 пускови установки. Ядреният крайцер "Адмирал Нахимов" (бивш "Калинин"), който е в бойна готовност от 1999 г., трябва да бъде върнат след една година. Той ще бъде преоборудван за изстрелване на съвременни ракети.

Друга причина да се съмняваме в достатъчността на руските високоточни ракети е използването на зенитни системи С-300 срещу наземни цели. Подобни ракети "земя-земя" се управляват трудно. Мощна осколъчна бойна глава обаче би причинила много жертви сред цивилното население, ако попадне в жилищен район.

Ракетната система "Кинжал", с която Путин плаши Запада, е същата като "Искандер", която беше окачена под изтребител-прехващач МИГ-31. Според източниците на изданието Русия не разполага с много такива ракети. И има само няколко МИГ-31, модифицирани да носят "Кинжал".

По време на обстрела на Украйна е използвана и противокорабна ракета Kh-22 с глава за насочване, обяснява ракетният инженер. Казано по-просто, парче метал във формата на самолетоносач на фона на равно море го прави забележим. И вече не е възможно ракетата да избере една сграда от многото в града. И след това лети според зададената навигация и пристига някъде по посока на целта само приблизително. Възможното отклонение в най-добрия случай е стотици метри.

Освен това Русия няма производствен капацитет, който да замени старите ракети. През 2018 г. в Дубненския машиностроителен завод персоналът протестира срещу методите на управление на компанията Sistema, която е собственик на предприятието. В началото на 2000-те години там е преместено оборудване от Днепропетровск и е създадено производството на ракети от серията X. Според източника "Алмаз-Антей", която произвежда "Калибър", С-300 и С-400, вече е започнала да има проблеми с вносното оборудване, което е спряно заради санкциите.

Електрониката куца

Още от съветско време руските авиационни конструкторски бюра са наследили фундаментални изследвания в областта на аеродинамиката. Най-новите самолети, например SU-57, имат красив планер. Но руската електроника е по-ненадеждна и с по-големи размери, което увеличава теглото на самолета. Характеристиките на радиолокационните станции, както и на комуникационните системи, са значително по-ниски от тези на западните им аналози. Руските радари имат по-малък обхват на откриване, могат да проследяват по-малко цели, имат по-лошо качество на откриване на целите и т.н. Двигателите също така отстъпват по своите технически характеристики. Източници на "Новая газета" във военно-промишления комплекс твърдят, че годишно могат да се сглобяват много малко от най-новите изтребители SU-57.

Положението с хеликоптерите не е по-добро. Съвременните американски хеликоптери са един път и половина по-малки и много по-ефективни по отношение на полезния товар и въоръжението. Те са оставили Русия далеч назад по отношение на масовите размери и оперативните характеристики. Руските хеликоптери изразходват повече гориво, да не говорим, че двигателите за повечето модели са произведени в Украйна. Показателно е, че ръководителят и съсобственик на Motor Sich Вячеслав Богуслаев е арестуван по обвинение в доставка на двигатели и резервни части за руски бойни хеликоптери. Това е област, която Русия не успя да замени, и е вероятно в обозримо бъдеще бойните хеликоптери просто да спрат да се произвеждат в Русия.

Източниците наричат производството на безпилотни самолети една от новите "попски теми" в руския военнопромишлен комплекс.

Командването има много слаби познания в тази област, казва експерт от "Ростех". - Целият опит в ефективното използване на БЛА доскоро идваше изключително отдолу. Квадрокоптер, закупен с пари на спонсори или в доброволчески тренировъчни лагери, ще се появи в частите и военните ще се научат да го "управляват", да овладеят стратегията, тактиката, техниките за бойно летене и методите за ефективно използване. В МО нямаше единно звено, което да събира, систематизира и анализира този опит. Когато възникнеше нужда, първата мисъл не беше да се осигури бойна ефективност, а да се извърши тривиално разхищение и изпиране на пари.

Експертът допълва, че преди няколко години са се появили няколко малки фирми, за които се твърди, че се занимават с разработването на безпилотни летателни апарати. Много често разработката е разбирана като тривиално сглобяване на "летяща машина", базирана на китайски дрон, за която след това се е лобирало като за най-новата вътрешна разработка чрез хора от командването на армията. В Русия не се произвеждат двигатели за самолети с малка мощност. Нито бутални, нито реактивни двигатели, изобщо нищо! Такива двигатели имат една особеност: те се нуждаят от определено съотношение между собственото си тегло и полезната си мощност. Освен това не произвеждаме електрически двигатели като тези, които китайците поставят на своите хеликоптери. Но шефовете бяха измамени и в резултат на това се наложи да купуваме дронове от Иран, а за най-обещаващите ни собствени модели трябваше да внасяме големи възли и части от Китай, допълва той.

Всички събеседници на изданието са се съгласили, че Русия е влязла във война с индустрия, която не е имала време да се модернизира. Парите, похарчени за тази модернизация, са изразходвани неефективно. Наложените от Запада санкции напълно прекратиха възможността Русия да има нови собствени проекти.

От друга страна, Т-62 е прост танк и е много по-лесно да научиш мобилизиран да го управлява, отколкото съвременните машини", казва експертът от "Ростех". - А ако и те свършат, можем да свалим Т-34 от пиедестала им. В Русия все още има доста от тях.