Когато Владимир Кара-Мурза заявява, че ще се върне в Русия тази пролет, съпругата му Евгения разбира риска, който поема, но не прави опит да го спре.

Русия нахлу в Украйна и забрани това да се нарича война под страх от наказателна отговорност. Хиляди протестиращи срещу войната са арестувани. Самият Владимир Кара-Мурза остава отявлен противник на президента Путин и яростен критик на жестокостите, извършени от руските военни в Украйна. Въпреки това опозиционният активист настоява, че той трябва да бъде в Русия. Историята му разказва Би Би Си.

В момента той е в следствения арест и е обвинен в държавна измяна, а на Евгения не ѝ е позволено да говори със съпруга си по телефона от април. В писма от СИЗО № 5 Кара-Мурза, който вече е жертва на две мистериозни отравяния, пише, че не съжалява за нищо, тъй като "цената на мълчанието е неприемлива".

Да се противопоставиш на президента Путин беше опасно още преди нахлуването в Украйна, но оттогава репресиите срещу дисидентите само се засилват. Почти всички видни критици на режима са арестувани или са избягали от Русия. Отношението към Кара-Мурза е изключително сурово. Всички обвинения срещу него са свързани с публичните му изказвания срещу войната и Путин, а според адвоката му опозиционният лидер може да получи 24 г. зад решетките.

"Всички разбираме рисковете, свързани с опозиционната дейност в Русия. Но не можех да мълча след всичко, което се случва, защото мълчанието е форма на съучастие", обяснява Кара-Мурза в писмо от затворническата си килия.

Не можеше да седи и в чужбина.

"Не мисля, че щях да имам правото да продължа да се занимавам с политика, да призовавам хората към действие, ако седях на сигурно място", пише той.

Понякога ми се иска да го убия!

Евгения научава за ареста на съпруга си от неговия адвокат, който винаги следи по телефона движението на клиента и приятеля си в града. На 11 април телефонът се "установява" в един от полицейските участъци в Москва.

В крайна сметка Кара-Мурза получава разрешение да се обади на съпругата си, която от съображения за сигурност живее с децата в САЩ. Имаше време само да каже "Не се притеснявай!"

Евгения се усмихва при мисълта за абсурдността на този съвет.

Евгения и Владимир са деца на Перестройката, израснали през 90-те години. Владимир учи история в Кеймбриджкия университет и едновременно с това започва да прави кариера в руската политика, като става съветник на младия реформатор Борис Немцов.

Двойката никога не се е разделяла толкова дълго след женитбата си на Свети Валентин през 2004 г. Сега най-тежкото за опозиционера е, че не може да види семейството си. "Мисля за тях всеки ден, всяка минута, и не мога да си представя през какво преминават", казва той.

"Едновременно обичам и мразя този човек заради невероятната му почтеност", признава Евгения.

"Трябваше да бъде там с тези хора, които излязоха на улицата и бяха арестувани", казва тя, имайки предвид многото руснаци, задържани заради протести срещу войната. - Той искаше да покаже, че не е нужно да бъдеш малодушен пред лицето на това зло, и аз дълбоко го уважавам и му се възхищавам за това. Но понякога ми се иска да го убия!"

Първоначално Владимир Кара-Мурза е задържан за неподчинение на полицейски служители, но след ареста му започват да се трупат сериозни обвинения. Първо е обвинен в "разпространяване на невярна информация" за руските военни и "висшето ръководство".

Независимият медиен проект за правата на човека OVD-Info (включен в регистъра на "чуждестранните агенти" в Русия) вече е установил над 100 наказателни дела от началото на войната в Украйна за т. нар. "разпространение на невярна информация за действията на въоръжените сили". През юли например общинският съветник Алексей Горинов беше осъден на седем години затвор, предстои процесът срещу активиста Иля Яшин, който открито говори за убийствата на цивилни (от руските военни) в Буча.

Делото срещу Кара-Мурза се основава на негова реч в Аризона, САЩ, в която той заявява, че Русия извършва военни престъпления в Украйна, като използва касетъчни боеприпаси в жилищни райони и "бомбардира родилни домове и училища".

Тези факти са документирани от независими източници, но руските следователи са сметнали твърденията му за неверни, тъй като, както твърди руското министерство на отбраната, "руските въоръжени сили не са използвали и нямат право да използват забранени средства и методи за водене на война по време на специалната военна операция". Министерството на отбраната настоява, че цивилното население на Украйна "не е било и не е обект на нападение от страна на руските въоръжени сили".

В същото време се пренебрегва това, което се случва на място.

Друго обвинение е свързано със събитие в защита на политическите затворници, на което активистът е описан от разследващите като говорещ за "предполагаемата репресивна политика на Русия".

През октомври опозиционният активист е обвинен в държавна измяна.

Ето как самият той реагира на това в едно скорошно писмо: "Кремъл иска да представи опонентите на Путин като предатели..., но истинските предатели са тези, които унищожават благосъстоянието, репутацията и бъдещето на страната ни в името на личната си власт, а не тези, които им се противопоставят."

Политическо преследване

Обвинението в държавна измяна се основава на три изказвания в чужбина, включително едно, в което Кара-Мурза заявява, че политическата опозиция в Русия е преследвана.

Разследващите твърдят, че той е говорил от името на забранената в Русия и базирана в САЩ фондация "Свободна Русия". А сега предоставянето на съвети или друга помощ на чуждестранна организация, за която се твърди, че представлява заплаха за националната сигурност на Русия, може да бъде квалифицирано като държавна измяна.

Не се изисква предоставяне на доказателства.

"Да обвиняваш някого в държавна измяна заради публични речи? Това е абсурдно. Това е просто преследване на свободата на словото. За мнение. Не за истинско престъпление", каза по телефона от Москва адвокатът на опозиционния лидер Вадим Прохоров. Според него Кара-Мурза не е имал нищо общо с фондация "Свободна Русия" по това време.

"Това е политически случай. Те се опитват да очернят абсолютно нормалната, цивилизована руска опозиция".

Както посочва Кара-Мурза, последният човек, обвинен в държавна измяна по политически причини, е писателят и носител на Нобелова награда Александър Солженицин през 1974 г.

"Мога да кажа само, че за мен е чест да бъда в такава компания."

Евгения не намира в себе си сили да бъде толкова сдържана. Това не е първият случай, в който й се налага да се тревожи сериозно за съпруга си. Преди това два пъти едва не умира в Москва, а причините за отравянето му остават неясни.

Когато през 2015 г. той за първи път изпада в кома, й казват, че шансовете му за оцеляване са само 5%. Но той се възползва от този шанс.

Евгения извежда съпруга си навън и го учи буквално на всичко от нулата, дори как да държи лъжица. А след това, веднага щом можеше, започва да работи на лаптоп на дивана, въпреки че повръща на всеки половин час.

"Веднага щом можеше да ходи отново, той си събра багажа и замина за Русия. Тази борба беше по-важна от страховете му", казва съпругата.

За Евгения това означава, че през следващите 7 г. ще спи, без да се разделя с телефона си. "Страхувах се от това обаждане от него или от някой друг, защото той вече нямаше да може да говори сам."

Отдавна беше престанала да убеждава съпруга си да не ходи в Москва. Единственото ѝ възражение беше, че категорично отказа да опакова куфарите му. Но преди последното му пътуване, когато войната вече е започнала, Евгения го придружава чак до Франция.

"Исках това да бъде едно красиво пътуване", спомня си тя, едва сдържайки сълзите си. Това бяха дълги разходки по улиците на Париж и безкрайни разговори. "Дълбоко в себе си знаех какво ще се случи."

Кръстопътят на Немцов

След ареста на Кара-Мурза Евгения поема неговата работа: разказва истината за войната в Украйна и политическите репресии в Русия, както и за каузата, на която се е посветил съпругът ѝ.

В понеделник тя открива Boris Nemtsov Place в Лондон. Мястото в британската столица е преименувано в резултат на продължителна обществена кампания, която Владимир Кара-Мурза води в памет на своя приятел и наставник. (Борис Немцов, виден опозиционен политик, беше застрелян близо до Кремъл през 2015 г. Извършителят така и не е заловен.)

Кръговото кръстовище, преименувано на името на Немцов, се намира в Хайгейт, близо до Руската търговска мисия.

"Идеята беше именно от всички коли, които се качват до голямата порта (на търговското представителство), да се вижда паметна плоча с името на Борис Немцов", обяснява Евгения. А съпругът ѝ се надява, че един ден друга Русия ще се гордее с това име.

В продължение на няколко години Немцов работи в тясно сътрудничество с Кара-Мурза, за да накара западните правителства да наложат санкции на високопоставени руски служители за нарушаване на човешките права. Успехът им разгневи руския политически елит, който обича да пътува в чужбина и да изнася активите си там.

Веднъж в Москва Кара-Мурза каза, че според него санкциите "Магнитски" са причината той и Немцов да бъдат преследвани.

На Евгения ѝ е трудно да носи бремето на съпруга си, но това я кара да продължава напред.

"Правя това, което трябва да се направи, за да го върна при децата му, за да се сложи край на тази ужасна война и този кървав режим да бъде изправен пред съда", казва тя.

А и самият Владимир не мълчи.

В дългите си, написани на ръка писма от затвора, той казва, че е убеден, че Русия не е обречена на автокрация и че не всички нейни граждани са заблудени привърженици на Путин.

Той посочва големия брой писма от негови поддръжници, в които те открито осъждат Кремъл и инвазията в Украйна. Той посочва и онези, които въпреки рисковете продължават да протестират публично. И призовава Запада да не изолира онази част от руското общество, която "иска различно бъдеще за нашата страна".

Той предупреждава, че войната в Украйна няма да приключи, докато Путин е на власт.

"За Путин компромисът е признак на слабост и покана за нова агресия", казва Кара-Мурза. - Ако му позволиш да се измъкне от тази война и запазиш лицето си, след година-две той ще започне нова."

Владимир казва, че упражненията и молитвите, книгите и писмата са му помогнали да издържи затвора. Като историк той се интересува особено от дисидентите от съветската епоха и чете много за тях, докато чака процеса.

"Любимият им тост в онези дни беше "За успеха на нашата безнадеждна кауза!" - той пише. - Но, както вече знаем, не е било толкова безнадеждно."