Руската централна банка повиши рязко основния лихвен процент от 8,5 на 12% на извънредно заседание. Експресните мерки бяха предизвикани от главоломния спад на обменния курс на рублата, който вчера премина "психологическата граница" от 100 рубли за долар.

Еврото пък се изкачва над 111 рубли, което бележи най-ниските стойности за руската валута от 23 март 2022 г. досега.

Веднага след обявяването на заседанието на Съвета на директорите на банката рублата започна рязко да поскъпва и към края на сесията на Московската борса курсът на долара беше 97,15 рубли. Днес в първата минута на валутната търговия доларът се срина с повече от 5 рубли, но в 07:01 ч. курсът се възстанови до ниво, близко до това от понеделник, отбеляза РБК.

До вчера спадът на рублата, който продължава през цялото лято на фона на засилващите се икономически санкции и войната в Украйна, не предизвикваше забележимо безпокойство в Руската централна банка. 

На предишното заседание на 21 юли трезорът повиши основния лихвен процент със 100 базисни точки до 8,5% годишно. Преди това той не бе променян от 19 септември м.г., когато се закотви на 7,5%. В продължение на шест месеца той се понижаваше от рекордните 20%, до които стигна в края на февруари след избухването на войната - също на извънредно заседание на Централната банка.

В крайна сметка Кремъл се намеси, като съветникът на руския президент Максим Орешкин заяви в колонка, публикувана от ТАСС в понеделник, че властите все още са заинтересовани от силна рубла.

"Основният източник на отслабването на рублата и ускоряването на инфлацията е меката парична политика. Слабата рубла усложнява структурното преустройство на икономиката и се отразява негативно върху реалните доходи на населението. Силната рубла е в интерес на руската икономика", посочи Орешкин.

След тази критика Централната банка реши да проведе заседание за лихвения процент предсрочно - по план то се очакваше след месец, на 15 септември.

Със самото обявяване на заседанието регулаторът даде сигнал на участниците на пазара, които започнаха да залагат на отслабване на рублата и увеличаване на търсенето на валута, че тази стратегия ще донесе загуби, смята Сергей Конигин, старши икономист в инвестиционна банка Синара, цитиран от "Ведомости".

Рублата поевтиня през лятото в условията на ограничено предлагане на валута поради ръста на вноса и спада на приходите от износ; допълнително негативно влияние оказаха данните за бюджетния дефицит, както и коментарите на Централната банка за липсата на рискове за финансовата стабилност, твърдят експертите на Интерфакс-СЕА.

По данни на Министерството на финансите през първата половина на годината бюджетът на Русия е с дефицит от почти 2,5 трлн. рубли - при излишък от 2,8 трлн. рубли през същия период на първата година от войната. Приходите от петрол и газ са намалели с 47% през първата половина на годината, докато разходите са се увеличили със 17,5%. В същото време девалвацията на рублата позволи на Министерството на финансите да намали дефицита в държавния бюджет, което изглежда като важна задача в настоящата обстановка, заяви Владислав Силаев, старши трейдър в Алфа Кепитъл Мениджмънт, цитиран от Би Би Си.

Експертите обясняват срива на рублата с дисбаланса между търсенето на чуждестранна валута и нейното предлагане.

"Недостатъчният приток на валута към вътрешния пазар се дължи на намалените постъпления от износ", заяви Дмитрий Бабин, експерт по фондовите пазари в BKS Investment World. - В същото време вносът остава на сравнително високи нива, наблюдавани до пролетта на 2022 г." 

Вчера Централната банка обяви, че търсенето на вносни стоки нараства, свързвайки това с високите лихвени проценти по кредитите. Лихвите по кредитите са пряко свързани с основния лихвен процент, който сега бе повишен от Руската централна банка. При сегашната ситуация е необходимо да се охлади търсенето на вносни стоки, като се окаже натиск върху кредитирането, заяви преди ден Конигин.