Конституционният съд допусна за разглеждане искането на общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд за тълкуване на чл. 6, ал. 2, който постановява равенство пред закона и не допуска ограничения по религия, раса, етническа принадлежност и пр., и чл. 46, ал. 1 от Конституцията - бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Решението е във връзка с отговор на въпроса как следва да се разбира понятието "пол", използвано в основния закон, и има ли то смисъл, различен от биологичен пол.

Като заинтересовани институции по делото са конституирани Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министрите на правосъдието, на здравеопазването и на вътрешните работи, Върховният административен съд, главният прокурор, Комисията за защита от дискриминация, Висшия адвокатски съвет и омбудсманът. КС им дава 30-дневен срок за становища.

За писмени становища са поканени БПЦ, Католическата църква в България, мюсюлманското изповедание, религиозната общност на евреите у нас, Арменската Апостолическа Православна Света Църква, Съюзът на юристите в България и още няколко институции, които трябва да се произнесат също до месец.

Мнението си трябва да кажат и специалисти по темата.

Конституционните съдии обаче отклоняват като недопустимо искането на общото събрание на Гражданската колегия на ВКС за тълкуване на членове от основния закон, които засягат върховенството на Конституцията, свободата на вероизповеданията, закрилата на децата, неприкосновеността на личния живот и платения отпуск на майките. Отказва да даде отговор и на два въпроса:

1. Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието "пол", възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?

2. Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., и чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз пред обяснението на понятието "пол", възприето от Конституцията на Република България?

Определението е подписано с особено мнение по допуснатото искане от съдиите Гроздан Илиев и Надежда Джелепова и особено мнение от Филип Димитров.