Чернодробна трансплантация №100 от началото на трансплантационната програма във Военномедицинска академия (ВМА) бе извършена на 20.04.2024 година.
Донорът и реципиентът са мъже, съответно на 59 и 49 години.

Ръководител на трансплантационния екип е проф. Никола Владов, както и през 2007 година, когато е осъществена първата такава интервенция в лечебното заведение. Рамо до рамо с него са и двама от най-изявените му ученици – проф. Ивелин Такоров и доц. Васил Михайлов. Първият бе и ръководител на екипа, който по-рано в съботния ден извършва експлантацията в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където е реализирана донорската ситуация.

Самата трансплантация продължи стандартно – около 6 часа, казва проф. Владов. И с усмивка си спомня, че в началото това време е било двойно повече.

На фона на световния опит – 100 трансплантации са малко. Но за стандартите на нашата страна смятам, че е голям успех. Защото го постигнахме сами – бяхме на редица обучения в чужбина, а когато настъпи моментът, се справихме сами – без чужда помощ. Първата трансплантация във ВМА я направихме със сегашния началник на болницата генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски и с д-р Сергей Сергеев, а ръководител на анестезиологичния екип беше проф. Евелина Одисеева. През годините ВМА инвестира в развитието на своите кадри и в момента имаме няколко трансплантационни екипа, които са взаимнозаменяеми и можем да се отзовем във всеки един момент. Много пъти донорските ситуации „ни заварват” извън София, както и в сегашния случай – голяма част от екипа се беше пръснал из страната, но за часове бяха вече в операционната зала, допълва проф. Никола Владов.

Той признава, че в момента за него и колегите му чернодробната трансплантация е рутинна дейност. Не крие обаче, че стотната животоспасяваща интервенция е била не по-малко емоционална от първата.

Често чуваме за чудото на трансплантациите. Чудото, според мен се крие в този огромен екип, който изградихме през тези години, с подкрепата на всички ръководства на ВМА. Ние като институция винаги сме подкрепяли всички инициативи на Министерство на здравеопазването за развитие на донорството и трансплантациите и ще продължим да го правим и занапред, защото сме се посветили на мисията „Да! За Живот“. Резултатите от спасените съдби са доста обнадеждаващи и видими, а чувството, което изпитах тази сутрин, когато бях в реанимация при последния ни трансплантиран пациент, е както при първия случай – чувство на изпълнен дълг. Той се намира в добро общо състояние, контактен и адекватен. Предстои след дни да бъде преместен е Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, където ще продължи възстановяването му, каза още проф. Никола Владов.