Кои са факторите, които повлияват изчистването на организма от вируса, проследява проучване на китайски учени, публикувано на платформата за научна информация Lit.Covid. 

Дали един възстановяващ се от COVID-19 пациент може да бъде заразен за околните, се определя от наличието на вируса в телесните му течности, секрети и екскрети (урина, изпражнения).

Изследвани са клиничните данни и резултатите от лабораторните изследвания на 66 възстановяващи се пациенти за 20-дневен период. След болнично лечение тези хора вече са без температура и респираторни симптоми и имат два последователни (с минимум 24 часа интервал между вземането на пробите) негативни RT-PCR от орофарингеални тампони.

Анализирани са 28 (42,4%) жени и 38 мъже (57,6%) със средна възраст от 44 (34,0-62,0) години.

1. Установено е, че първите негативни резултати от RT-PCR се получават средно 9,5 (6,0-11,0) дни след появата на симптомите.

2. При 55 пациенти фекалната проба се е негативирала средно за 11 (9-16) дни след появата на началните симптоми. При 43 от тези 55 пациенти тестовете за вирус в изпражненията са станали отрицателни средно 2 (1-4) дни по-късно след негативирането на орофарингиалните тестове. При останалите 11 пациенти (16,7%) фекалната проба е била все още положителна на 20-ия ден от началото на заболяването.

3. Само четири (6,9%) проби от урина са били положителни за вирусна нуклеинова киселина. Те са останали позитивни дори когато резултатите от тампоните на гърлото са се негативирали.

4. Вирусна РНК от орофарингеалните тампони и фекалните проби е била налична в групата на пациенти, лекувани с кортикостероиди, за по-дълго време в сравнение с групата, която не е лекувана с кортикостероиди (съответно 15 дни срещу 8 дни). Фекалните проби на първата група са останали положителни за по-дълъг период в сравнение с тези на втората група (съответно 20 дни срещу 11 дни).

Изводът на учените е, че вирусът остава в изпражненията по-дълго, отколкото в гърлото и носа. Затова е важно фекалният тест да не бъде игнориран в периода на възстановяване.