Когато в условията на пандемия решенията се вземат от политици, резултатите са шампионска смъртност и неефективна употреба на медикаменти, въпреки безпрецедентната реакция на науката, казва проф. Георги Момеков, председател на Българско научно дружество по фармация, ръководител на катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ към Фармацевтичен факултет на МУ – София. Какви са перспективите за лечение на инфекцията в бъдеще вижте в интервюто. 

Проф. Момеков, какви са изводите от пандемията, ефективни ли бяха мерките за ограничаването ѝ? 

Най-важният извод е, че в условия на пандемия всички политики следва да са съобразени на първо място с експертното мнение на епидемиолозите. Въвеждането на мерки въз основа на политическа конюнктура позволява да се постигат шампионски резултати по отношение на смъртност в глобален план.

Адекватна ли беше диагностиката на заболяването по време на пандемичната криза?

В Австрия бяха направени 188 212 233 теста, което прави около 20 млн. теста на милион население. В България бяха направени 10 033 297 теста, което съответства на 1 465 218 за всеки милион население. В няколко популационни проучвания е установено, че броят на направените тестове е в обратнопропорционална зависимост от направените тестове, стандартизирани на основата на населението.

Какви са наблюденията Ви относно схемите на лечение на COVID-19 и по-специално масовата употреба на лекарства от българите?

Напредъкът по отношение познанието ни за това заболяване несъмнено е демонстрация на възможностите на съвременната наука и човешкия гений. Безкрайно краткият латентен период между съобщаването на първите случаи на вирусна пневмония в Ухан и идентифицирането на патогена SARS-CoV-2, секвенирането на генома му и създаването на надежден диагностичен протокол са безпрецедентни.

Поначало откриването на ефективни директно действащи лекарства отнема много години. В светлината на тези данни не е учудващо, че човечеството не можа да открие високоефективно етиологично средство за лечение на COVID-19 в рамките на 2020 г., но днес ситуацията вече е коренно различна.

Пандемията от COVID-19 породи необходимостта от търсене на директно действащи противовирусни лекарства и на високоефективни болест-модифициращи лекарства за овладяване на възпалителните и имунологични отговори, отключени от инфекцията.

Безпрецедентната ситуация в началото на пандемията налагаше „байпас“ на принципите на медицината на доказателствата, като ранните ръководства за терапевтично поведение бяха формулирани на основата на противоречиви данни от проучвания с неадекватен дизайн; обсервационни студии; данни, представени в блогове; непубликувани и нерецензирани ръкописи, достъпни в сървъри-репозиториуми и мнения на експерти.

При огромен медиен и обществен натиск, в някои държави бе извършена недопустима намеса на политиците във взимането на решения, които би следвало да са експертни, което създаде условия за мащабна употреба на недоказано ефективни или доказано неефективни медикаменти, което по инерция продължава и досега и крие риск от нежелани ефекти, предозиране, развитие на бактериална резистентност и не на последно място дефицит на някои лекарства.

Натрупването на данни от рандомизирани изпитвания и метаанализи позволиха да се отхвърлят някои от ранните терапевтични протоколи, да се преосмисли ролята на различните терапевтични интервенции и респективно лечението да се постави на научна основа. В момента в ЕС има осем лекарствени продукта с условно разрешение за употреба при COVID-19 и два с подадени регистрационни досиета.

Абстрахирайки се от псевдонауката и безумните ранни протоколи с по 20-30 лекарства, хранителни добавки и магически подходи, днес на хоризонта се задават няколко малки молекули, за перорален прием, които показват перспективи за ранно ефективно лечение при амбулаторните пациенти – най-важната непосрещната нужда при коронавирусната инфекция.

Бактериалните суперинфекции са много редки и рутинното приемане на антибиотици е признак за неграмотност и погазване на принципите на добрата клинична практика. Под егидата на Оксфордския университет бяха проведени мащабни плацебо-контролирани проучвания, които недвусмислено показаха, че azithromycin и doxycyclin нямат никаква роля в терапията на коронавирусната инфекция, което, разбира се, не е учудващо, защото близо столетният ни опит с антибактериалните лекарства показва, че те не лекуват вирусни инфекции.

Излишните антибиотични курсове несъмнено крият риск от задълбочаване на проблемите с лекарствена резистентност, както и възможността антибиотиците да се превърнат в ограничен ресурс.

Кортикостероидите и мощните имуносупресори имат роля само при хоспитализирани пациенти, нуждаещи се от лечение с кислород. Прилагането на кортикостероиди при амбулаторните пациенти е в разрез с препоръките на СЗО и на всички експертни панели, в т.ч. Националния протокол за лечение на болестта, и крие много рискове при лечение в домашни условия.

Като фармаколог, кое за вас е най-доброто лечение и респективно - най-добрата профилактика на COVID-19?

Вече има национален протокол, одобрен от МЗ. Коронавирусната инфекции протича в три фази – на активна вирусна репликация, пулмонална и свръхвъзпалителна. В ранните фази има наличие на активна вирусна репликация, а в крайната хиперинфламаторна фаза е по-важно отделянето на цитокини и свързаните с тях възпалителни и съдови ефекти.

Един от пороците на повечето програми за оценка на потенциални лекарства, които бяха проведени, беше, че особено при ранните проучвания изследваните лекарства, с очаквана противовирусна активност, бяха прилагани на тежко болни пациенти и то често след 10-14 дни от възникването на първоначалната симптоматика. Обратно, ранното прилагане на имуносупресори (напр. телефонните прескрипции на dexamethasone у нас) крие риск от вторични инфекции и по-продължително отделяне на вирусни частици.

Клиницистите у нас натрупаха огромен опит и несъмнено вече има възможности за прилагане на базирано на доказателствата лечение. На този етап ваксинацията остава ключовия елемент по отношение на ефективната превенция особено на тежко протичане, хоспитализация и смърт.

Вече има антивирусни препарати за COVID за перорална употреба. Налични ли са у нас и ще имат ли пациентите достъп до тях?

На този етап са налице две лекарства с доказани ефекти при амбулаторните пациенти, които са обект на регистрационна процедура или имат разрешение за употреба. Достъпът до тях глобално ще е ограничен, тъй като и най-големите компании не могат да осигурят милиарди дози с мълниеносна скорост. В различните страни се обмислят алгоритми за достигане на тези лекарства до най-рисковите групи, при които и ползата от подобни лекарства ще е най-голяма. Понастоящем не са налични у нас, но и в глобален план реалното им приложение е много ограничено. Предстои да се установи дали данните от клиничните проучвания ще се потвърдят при мащабно клинично приложение в реалния живот.

Георги Момеков придобива магистърска степен по фармация през 1998 г., а от 2003 г. е и специалист по клинична фармация към ФФ, МУ-София. През 2007 г. защитава дисертационен труд за придобиване на научна степен "доктор" по научна специалност "Фармакология“, а от 2014 г. е професор.
Проф. Момеков преподава фармакология и фармакотерапия, както и специализираните дисциплини „Проблемни случаи във фармакотерапията”, „Клетъчна и молекулярна фармакология” и „Химиотерапия”. Проучванията му са в областта на онкофармакологията, експерименталната химиотерапия, фито и етно-фармакологията и лекарствените взаимодействия.
Носител е на наградата „Signum Laudis as Scientiae Maritis” на Съвета по медицинска наука при МУ – София.