Правителството одобри внесените от здравния министър Петър Москов промени в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, с която се регламентират условията и редът, при които здравноосигурените лица могат да ползват здравни услуги, заплащани от НЗОК.

Според промените в наредбата се ограничават услугите, за които болниците ще могат да искат допълнително заплащане от пациентите.

Изрично се забранява да се доплаща допълнително за престой на придружители а деца до 7-годишна възраст и деца до 18 г., които се нуждаят от допълнителни грижи, както и за придружители на пациенти с увреждания.

Въпросът за доплащането от страна на родители, които придружават децата си, когато са приети за лечение в болница, беше нееднократно обсъждан в здравната комисия в парламента и беше източник на недоволство.

Срещу заплащане пациентите ще могат да използват самостоятелна стая, само когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи. По свое желание пациентите могат да заплатят и за допълнителен помощен персонал, за меню за хранене по избор, за избор на лекар или екип от медицински специалисти.Регламентира се и услугата „самостоятелен сестрински пост”, която представлява допълнителни индивидуални грижи от медицинска сестра или акушерка извън осигурените необходими здравни грижи.

Изрично забранени ще са вече и даренията, които някои болници искат при операция на пациенти. Според промените в наредбата се забранява да се искат дарения от близки на пациенти, докато те са хоспитализирани, както и един месец преди и след това.

С документа се ограничава до два месеца времето, в което може да бъде отлаган приемът на пациент в болница.
До момента нямаше такова ограничение във времето. То беше включено в текстовете, с които здравните услуги бяха разделени в основен и допълнителен пакет, което пък в крайна сметка беше отменено от Конституционния съд.

Нормативният акт определя и реда за вписване на пациент за планов прием, като за това ще се изисква писменото му съгласие, изразено след като е получил информация за срока, в който ще бъде осъществена хоспитализацията, възможните рискове и алтернативи, включително и възможността да се обърне за прием към друго лечебно заведение. Планираният срок за прием може да бъде удължен само при липса на медицински риск и с изричното съгласие на пациента, по медицински показатели, в случай, че състоянието на пациента не позволява провеждане на планираните дейности, както и ако има подобрение и е отпаднала необходимостта от лечение. Въвежда се изрично условие, че лечението на пациенти срещу заплащане, извън това на НЗОК, не може да променя реда за лечение на здравноосигурените лица.

Лечебните заведения вече ще публикуват актуална информация за листата си за планов прием, включваща поредността на пациентите и определените дати за това, а НЗОК ще поддържа и публикува на интернет страницата си национална листа за планов прием на лечебните заведения, с които има договор.
Според наредбата лекарите в извънболничната помощ вече имат задължение не само да информират пациентите си за необходимостта от болнично лечение, но и да документират решението си, дори и когато пациентът отказва хоспитализация. Те ще предоставят и по-изчерпателна информация за адрес, телефон и други форми на контакт в работното им време, а извън графика им, нощно време и в почивни и празнични дни – на дежурен кабинет.
Всички лекари ще имат задължението да уведомяват пациентите за вида, действието, приложението, страничните реакции, реда и начина на приемане на лекарствата.

В първоначалния вариант на наредбата беше записано предложението лекарствата да се изписват по активно вещество, а не по търговско наименование. Предложението обаче отпадна за допълнително прецизиране, особено след като то беше посрещнато с неодобрение от съсловните организации.

В същото време стана ясно, че се въвежда служебно и пръстовият идентификатор за прием в болница и покупка на лекарства, заплащани от Здравната каса.

Това е включено като текст в наредбата, както и в служебния рамков договор, предложен от НЗОК за обществено обсъждане, след като Българският лекарски съюз отказа да подпише рамковия договор.

Като законово основание за въвеждането на пръстовия идентификатор в решението на касата се посочва текст от Закона за здравното осигуряване, който предвижда здравно осигурените да имат уникален идентификационен номер (УИН). В НРД обаче се разписват подробните механизми, по които това ще става. Номерът ще се генерира чрез сканиране на произволни точки от пръст на ръка. Това ще става като пациентът постави пръста си върху четец при посещението си в болница, лекарски кабинет и аптека.

Все още не е ясно дали пациентите ще имат право да отказват пръстовата идентификация и какво ще се случва в този случай – дали ще им бъде отказвана медицинска помощ.

Пръстовите идентификатори ще бъдат въведени от 1 юни, като софтуерът ще се заплати от здравното министерство, а самите четци - от лекарите, болниците и аптеките. 

Още по темата

15/03/2016

Здраве

Реформата на Москов става факт за първа пролет

10/03/2016

Здраве

Мотивите на съда, с които спря здравната реформа на Москов

09/03/2016

Здраве

Москов: Ще внесем наново поправките за разделянето на здравните пакети

08/03/2016

Политика

Конституционният съд отмени закона на Москов за здравните пакети