Интересно заседание имаше този четвъртък Висшият съдебен съвет (ВСС). Засегнат от коментара на правосъдния министър Христо Иванов, че обсъждането на съдебната реформа с пловдивски съдии в края на предишната седмица е преминало като "партийно събрание в Северна Корея", главният прокурор Сотир Цацаров цитира Великия кормчия Мао Дзе Дун, който преди началото на т. нар. „Велика пролетарска културна революция“ в Китай издигна лозунга „Нека греят сто слънца, нека цъфтят сто цветя“. Културната революция бе насочена срещу партийни служители и интелектуалци, които Мао и неговите последователи обвиниха в предателство на революционните идеали и в опит да възстановят капиталистическия строй. Чрез нея Мао се опита да си върне властта в партията и държавата, която загуби след т.нар „Голям скок напред“ между 1958 и 1961 г. , довел до Великия китайски глад, в резултат на който умряха 40-50 милиона китайци. Може би защото не можеха да ядат стоманата, която Мао ги накара да произвеждат в селски пещи за хляб. От продължилата десет години Културна революция пък бяха засегнати 200 милиона души. Само през 1967 г. жертвите й бяха 500 000.
На фона на тези исторически факти е доста по-уместно не правосъдният министър да се извинява за севернокорейския си коментар, както го призова ВСС, а главният прокурор да се извини за китайския. Което няма да промени факта, че българската правосъдна система наистина се намира между Пхенян и Москва.
Разкраченото й състояние обаче не се дължи проектозакона за съдебната власт, който разделя ВСС на две колегии: съдийска и прокурорска. Това в най-добрия случай ще доведе до „умерен прогрес в рамките на закона“ по едноименната партия на Ярослав Хашек. Впрочем все едно, че български политици са писали неговия партиен манифест (защото се съмнявам, че са го чели): „Обещаваме да обещаваме. Нашите обещания са най-добрите обещания. Ако не обещаем нещо, то е защото сме забравили да го обещаем“.
До голяма степен дебатът за реформа на съдебната власт е дебат за състоянието на българската прокуратуртия, но е все така хаотичен и конюнктурен. Най-забележимо тече на ниво политика, но само в две посоки - какво да е мястото на прокуратурата в системата от държавни органи, и използват ли прокурорите правомощията си за политически цели. В сянката на тези без съмнение важни проблеми остават неефективността и дори провалът в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Все още никой политик не смее да даде най-логичното обяснение за това – че вероятно редица прокурори са корумпирани, а някои - дори свързани с организираната престъпност. Нищо чудно, че именно парламентарта комисия за борба с корупция преди няколко месеца не прие стратегията за съдебна реформа...Но пък доживяхме правосъден министър, макар и предпазливо, да критикува абсолютната безконтролност на прокуратурата, резултат от нейната централизирана полувоенна структура, липсата на ефикасен съдебен контрол върху всички нейни актове, трудно защитимия от правна гледна точка имунитет, с които прокурорите се ползват. Именно тези критики смразиха Сотир Цацаров и Христо Иванов. Но... дума дупка не прави. Още по-малко – съдебна реформа.
Разбира се, не само в прокуратурата е проблемът. Фундаменталният проблем е в българското разбиране за закона като „врата у поле“. Точно това разбиране е крайно време да се промени, за да стане България правова държава. Което означава: държава, управлявана по всеобщо приложими закони, а не чрез произволните решения на политици и чиновници.
Сега България не е правова държава, защото законодателството й се състои от заповеди, които определят как хората да действат, за да постигнат определен резултат. Тези заповеди се издават от „законодатели”, придобили - по-точно присвоили си! – правото да приемат всякакви струващи им се необходими декрети, и да узаконяват всяко действие на администрацията. Администрацията пък си е присвоила правото да издава всякакви подзаконови нормативни актове, които променят или блокират смисъла на всеки неудобен на политиците и техните сенчести спонсори закон, ако случайно такъв бъде приет.
Това не е Закон. Законът е онзи сбор от общоприети правила, които защитават правата на отделния човек и го оставят свободно да следва своите собствени цели. Законът е форма на защита на личността, свободата и собствеността на отделния човек. Законът е съвкупност от общи норми на справедливо поведение. Законът заменя силите на отделните хора с колективна сила, за да отстоява правото на всеки и за да възцари Справедливост за всички.
Докато в България законът не е такъв, няма да има и съдебна реформа. Просто защото няма да има какво да се реформира.
Чуйте анализа на журналиста и председател на Института за свободен капитализъм "Атлас" - Калин Манолов, в предаването "Конструкция" по БНР.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
29.06 2015 в 10:38
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
28.06 2015 в 17:18
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
28.06 2015 в 12:07
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
28.06 2015 в 12:00
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
28.06 2015 в 09:15
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
28.06 2015 в 09:05
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
28.06 2015 в 02:40
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
28.06 2015 в 01:31
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
27.06 2015 в 23:38
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
27.06 2015 в 23:19
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
alcom4
Русия обяви Зеленски за международно издирване
alcom4
Русия обяви Зеленски за международно издирване
autogentile
Русия обяви Зеленски за международно издирване
Анализи
Русия обяви Зеленски за международно издирване
Gunter
Полицията издирва избягал затворник в София