"Ако някой преди години ми беше казал какво е да се сблъскаш с COVID-19, сигурно щях да избера друга професия." Това е разказът на Ексения Русенова, анестезиологична сестра в "Пирогов".
„На работа винаги се натъжавам. Ние сме свързващото звено между отделението и реанимацията с болни от COVID-19. Интубираме пациентите с тежка дихателна недостатъчност, които по спешност трябва да бъдат преведени в реанимацията. За първи път съжалявам, че това е моята професия. Говорихме си с колеги, че тези, които не вярват колко опасен е вирусът, трябва да подпишат декларация, че ако се разболеят от COVID-19, няма да искат да бъдат приети в болница."
Това ни разказва Ексения Русенова, която е анестезиологична сестра в "Пирогов". Откакто при тях се лекуват пациенти с COVID-19, болницата е разделена на няколко звена: триажна зона, КОВИД-отделение, където са настанени пациенти, при които болестта протича тежко, и т.нар. изолатор с интубираните болни. Анестезиолозите и анестезиологичните сестри работят в екипи, които дежурят при нужда от спешни интубации, тъй като няма достатъчно медици, които да са постоянно в отделението.
Делникът на Ексения
„Всичко се случва толкова бързо, че като ни се обадят, вече се научихме да обличаме скафандрите за минути. Хукваме към другата сграда с пълно предпазно облекло, като с нас носим кислородна бутилка и две огромни чанти с медикаментите и инструментите за интубацията. Понякога стресът е толкова голям, че сме пред припадане, но щом стигнем при пациента, забравяме всичко това. Слава Богу, винаги се справяме с интубацията - въпреки че в защитното облекло сме подгизнали от пот, движенията ни са много ограничени, а очилата ни са изпотени.
Щом интубираме пациента, веднага го предаваме на реаниматорите в изолатора, а те, милите, са толкова изморени вече, че понякога дори не чуват какво докладваме за болния. Въвеждат го в реанимацията, закачат го на респиратора и започва друг етап от лечението му. А ние трябва да се върнем в другата сграда - в стаята, където сме изолирани и чакаме новото повикване. Всеки път имам чувството, че сме в някакъв филм. Аз и лекарят носим обратно кислородната бутилка, двете чанти и болничната количка, с която сме транспортирали пациента до изолатора. Облечени сме още със скафандрите, в които вече текат реки от пот. А по целия път така нареченият „дезинфектор" ни облива с дезинфектант, след което вече целите сме мокри. Преобличаме се по строга процедура. Но след малко телефонът пак звънва и ние хукваме отново", разказва Ексения. И добавя, че за всички умората е не само физическа, но и психическа.
„Безкрайно ме натоварва мисълта, че постоянно трябва да пазя себе си, колегите си и хората извън болницата. Изтощава ме този денонощен контакт с нещо, което не познавам. Стигна се дотам, че когато се прибера след дежурство вкъщи, децата ми не смеят да ме прегърнат, докато не се изкъпя. Но колкото и да се къпя, пак се чувствам мръсна. Децата ми седяха затворени вкъщи цели 3 месеца. Сега дъщеря ми отказва да се храни и ходим на психолог. Никога няма да забравя как по време на изолацията ме попита: Мамо, защо вече не се усмихваш?", разказва Ексения и обяснява, че истински сигурна се чувства само вкъщи.
"Ако някой ме беше предупредил"
„Навън не се чувствам сигурна, защото масово не се спазват правилата за дистанция и за носене на маски. Не знам как ще се научим да живеем с този вирус. Разбирам, че не е нормално вечно да сме затворени, но не знам и къде е балансът между това да се опитаме да живеем като преди и да пазим себе си и другите. Защото картината на тежко болните е драматична и, повярвайте ми, никой не би искал това да се случи на него или на негов близък", предупреждава Ексения. В заключение анестезиологичната сестра казва:
"Винаги съм обичала професията си и ако някой някога ми беше казал, че сутрин няма да искам да отида на работа, щях да му се изсмея. Но и ако някой преди години ме беше предупредил какво е да се сблъскаш с COVID-19, сигурно щях да избера друга професия."
Б. ред. - Статията е от Дойче веле.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
6181
1
27.06 2020 в 18:33
Последни коментари
4I4ATA
Исторически парк или държава в държавата, на която самата държава не обръща внимание
alfakentavur
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Бешката
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Mateevk
Гнусно! Училище връзва пионерски връзки на деца. Депутат от ГЕРБ гледа от първия ред (видео)
alcom4
Русия започна масирано настъпление в Харковска област