В програмата на СФФ тази година бяха включени много български игрални и документални филми. Въпреки недоволството на кинодейците от политиката на финансиране от страна на държавата, този бум от българско кино изглежда се дължи на намирането на различни проекти и варианти за финансиране.

Тази година рекордният брой от български филми е около 60. Дори на моменти човек има чувството, че е на някакво предварително, избързало издание на "Златната ракла", а не на СФФ. Много от филмите бяха минали през различни кинофестивали, пристигат с награди, а други имаха сега своята премиера.

В премиерните документални филми попада „Моряшки истории” на Стефан Командарев, режисьор със солиден бекграунд. Този път той изненада с лента за четири рибарски истории. Човек може да си помисли, че като дете е мечтаел да кръстосва морето или нещо подобно, но не, не това е в основата на повода за лентата. Командарев е софиянец и е завършил медицинска академия.

Решава да разкаже историите за премените, които неизбежнонастъпват в риболовния сектор. Единият от героите, да го наречем условно - Практичния, е находчив човек със завидни конструкторски умения. Всичко му се удава. 

Европейският съюз финансира проекти, по които старите кораби се превръщат в скрап. Това е добра инициатива, ще си помислите, премахват се тези стари изгнили съдини, с които се лови риба. Всъщност обаче мотивите на ЕС са все повече риба да се отглежда във ферми, така че да се предпази световният океан. Практичния унищожава един кораб и веднага се захваща с направата на нов - това е неговата моряшка страст.

Вторият герой можем да наречем Бунтаря. Неговата история е характерна за бракониерите - румънската гранична охрана засича кораба му на 20 метра от бреговете на страна и го арестуват - затварят го на кораба. Както казва героят - този затвор е по-лош и от карцер. Остава сам на плавателния съд за 45 дни без храна, без чиста вода, без ток. Всичко, което има като запаси, се разваля в хладилниците, които не работят. Това го амбицира и той печели 7 дела срещу Румъния, но губи последното - решителното. В този човек има много енергия и неподчинение.

Третият случай е на „Даскалите”. Мъж и жена учители по трудово, се захващат с лов на рапани, за да успеят да свържат двата края. Тя е капитанът, който управлява кораба, а той е водолазът. Това семейство има за спомен от свой приятел художник картина, която те много харесват. На картината е пресъздаден един лош, бурен ден, изживян от тях в открито море. Те много внимателно се вглежда във всеки детайл и разказват с гордост какво са преживяли и колко реалистична е тази картина.

Четвъртият случай нарекох Бохема. Той се оказа много симпатичен - весел, безгрижен човек. Има 45 години стаж в морския флот по времето, когато България е била на четвърто място в света по риболовен флот. Той е работел на големи траулери, на които уловът е бил преработван, пакетиран и продаван на момента. През 1987 г. си купува от "Кореком" VHS камера за 2200 долара и с нея заснема различни важни моменти от ежедневието на моряците на кораба. Във филма са използвани много от неговите записи. Същият си купува и Волга за 5000 долара – „Руска кола с американски пари”, както казва.

Звуков фон почти липсва във филма. Всичко е истинско и реалистично. Героите много убедително и естествено стоят пред камера. Но някак филмът е студен и равен. Няма излишни емоции, няма драми, всеки разказва отделен епизод от живота си или по-точно отделни моряшки истории, в които има надежда за доброто.

След филм като „Съдилището”, това завръщане на режисьора към документалното кино, това дистанцирано вглеждане в отделните истории - не трогва. Или просто имахме прекалено големи очаквания?

А филмът завърши с китарно изпълнение на „Ой ти черно море, защо тъй ревеш...” Звучи ли ви в главата? Сега предстои неговият екранен и телевизионен живот.

Още по темата

29/03/2016

Интервю

Традициите са богатство, което може да те разболее

28/03/2016

Култура

"Такси" - един нелегално сниман филм в Иран

26/03/2016

Култура

“Паулина”: Може ли демокрацията да бъде явление в нашата реалност?

25/03/2016

Култура

„Деца на тихата революция”: Какво се случи с мечтите им?