Видео: Историкът проф. Бетани Хюз разказва за съкровищата на България, ще снима розите

Проф. Бетани Хюз е историк и тв продуцент, а на зрителите по цял свят е позната като водещ на исторически поредици по Viasat History, Би Би Си, и др.

През 2023 година проф. Хюз обиколи България, за да заснеме историческите и природните съкровища на страната за новия сезон на поредицата си Treasures ("Съкровища"). 

В епизода за България британската историчка показва най-старото златно съкровище, което се пази в Археологическия музей във Варна, тракийската гробница в Казанлък, монументът на Бузлуджа, Епископската базилика в Пловдив, Хераклея Синтика, Рилския манастир и др.

Премиерата на епизода, посветен на нашата страна, е по Viasat History на 24 май от 22:00 часа, с повторение на 26 май от 09:55 часа. Пред OFFNews проф. Хюз разказва впечатленията си от снимките у нас.

- Проф. Хюз, ще започна с благодарности, че разказвате на света за съкровищата на България. Как се спряхте на страната ни за поредицата си?

- България има невероятно богата, разнообразна и дълга история. А международната публика невинаги е запозната с изключителните съкровища тук. Например с най-старото обработено злато в света или с Античния град Хераклея Синтика и откритията там. Сигурна съм, че България има да разкаже много на света за своето участие в историята на цивилизацията.

От години исках да снимам тук и после възможността сама се появи, отчасти благодарение на фондация "Америка за България", която помогна за този конкретен епизод. Наистина много се вълнувам и вече планирам да се върна отново са още снимки.

Снимка: Viasat History

- Ще снимате още от съкровищата на България?

- Да, планираме го. Ще снимаме Фестивала на розата през май. Следващата година ще бъде излъчен и вторият епизод за България.

- Промени ли се визията Ви за този регион след престоя Ви тук?

- И преди съм идвала в България, но само в столицата. Сега посетихме няколко села и бяхме посрещнати изключително топло. Гледахме и нестинари и говорих с човека, който върви по жаравата. Беше наистина приятна изненада за мен, че чувствахме невероятно добре посрещнати в тези отдалечени села.

- Кое Ви очарова най-много от всичко, което видяхте тук? 

- Може би разкопките в Хераклея Синтика, защото е голяма привилегия за присъстваш на текущи разкопки. Както и гледката на невероятната занаятчийска изработка на златото във Варна, на красивите златни огърлици, които вероятно са били изпуснати от бягаща от земетресение жена.

- Показвате и паметника на Бузлуджа, запазен от епохата на комунизма. В България тече дебат дали паметниците от онова време трябва да бъдат премахнати или запазени. Как мислите?

- Мисля, че е много, много важно да помним историята и никога да не се преструваме, че не се е случила. Може да бъде по-опасно миналото да се скрие зад завеса, защото ако има лоши уроци, които да бъдат извлечени от него, много е важно да сме наясно с тях. Паметникът на Бузлуджа присъства в пейзажа. Наистина е важно никога да не живеем с миналото, но сме глупаци, ако не признаем, че живеем с него. За нас като екип беше много важно да посочим, че го е имало този много болезнен епизод в историята на България. Не да го величаем, а просто да го признаем, че го има, за да ни накара да се замислим за това как реагираме, как можем да се променим в бъдеще и как предотвратяваме идеологии и чужди сили да завладяват държави. Надявам се, че сме успели да използваме като отправна точка за дебати, но по много уважителен начин. Наясно сме, че толкова много хора са страдали ужасно по време на комунизма. Опитахме да го направим с огромно уважение, послушахме много съвети, проведохме много разговори с хора. И ни беше казано, че е подходящо да го направим по този начин. 

- Обичайно показвате по-нови разкопки и открития. Кое, според Вас, бе най-важното за изминалите години?

- Толкова много са. За мен е изключително важно хората да разберат, че историята не е мъртва, тя винаги е жива. Тя е динамична. Самата картина на историята винаги се променя. Ето защо винаги се опитваме да получим достъп до съвсем нови археологически разкопки. В момента след COVID се извършват много вълнуващи археологически разкопки. Всички са се върнали да копаят. Мисля си за места като България и Хераклея Синтика и ролята, която хора като Александър Велики са играли в тази страна. Вероятно знаете, че документалната поредица "Александър Велики" е много популярна по Netflix сега. Винаги се опитваме да разкрием истината зад тези митове и легенди. Честно казано, за мен Хераклея Синтика беше невероятно вълнуващо място. Да влезеш в канализацията, да пропълзиш през нея и да си представиш града в разцвета му, е преживяване, което никога няма да забравя.

- Да превъртим лентата бързо напред до съвремието - гледайки войната в Украйна, мислите ли, че светът е научил уроците си от Втората световна война?

- Да си историк е нещо невероятно, защото виждаш тези ужасни злоупотреби с власт, тези модели на хора, които превземат територии, които не би трябвало да превземат. Но моето отношение към историята е на надежда, защото виждам и хора, които се изправят за това, което е правилно, хора, които успяват да удържат, хора, които си сътрудничат, за да се справят със свръхпотисничеството. Ако намирах в историята само негативни примери, щеше ми е много трудно да продължа, защото ще е твърде депресиращо. Виждам, че като вид ние си създаваме ужасни проблеми, но също така сме много добри в решаването им. Това е най-важното. Ето защо трябва да погледнем към историята, за да си припомним какво се случва, когато действаме и лошо, и добре. Надявам се, че едно от нещата, които тази поредица прави, е да докаже ценността на страните, които са независими, които почитат собствената си култура, а не чуждата. В тази поредица сме в България, също така в Естония, Албания, Азербайджан, Грузия. Така че разглеждаме по-скоро присъщия характер на тези места, отколкото нещо, което е част от по-голяма империя или идеология.