Момчето се беше удавило в открития басейн на спортния комплекс “Спартак” в един на обяд. Репортерът, водещ черната хроника на вестник “Експрес”, пристигна на мястото на събитието към три и нещо. Като вадеше тичешком бележника си, той се насочи към стаята на спасителите. На вратата се сблъска с едно дъхащо на алкохол и облечено в избелял анцунг старче с огромни като листа на папрат уши. От него успя да се осведоми, че удавеното момче още лежи на плочките до басейна, защото всеки момент очаквали пристигането на съдебния лекар.
– Как точно е станало удавянето? – попита репортерът.
Старчето доби тайнствен израз на лицето.
– Това никой не знае – каза то. – Момчето е умеело да плува отлично, а и според спасителите е било в чудесна физическа форма. Не е пляскало във водата, не е викало за помощ. Потънало е изведнъж като камък.
Репортерът надникна през отворената врата в стаичката. На масата вътре седяха двама млади мъже с дебели като козунаци ръце и с джапанки на краката и съсредоточено пишеха нещо върху карирани листове хартия.
– Това са спасителите – прошепна старчето. – Сега пишат показанията си пред следователя.
Изведнъж отнякъде изскочи нисък мъж с дебела златна верижка на шията. Беше небръснат поне от два дена и лицето му изглеждаше като намазано с графит.
– Кой сте вие? Журналист. Веднага изчезвайте. Да, аз съм следователят. Не даваме информация на журналисти.
Репортерът се дръпна встрани от вратата под козирката на сградата и запали цигара. Беше започнал да вали ситен дъжд, който оставяше малки точици върху плочите на пътеката, водеща към басейна. Момчето лежеше на двайсет метра по-нататък и единствено по неестественото положение на главата му, изметната силно назад, можеше да се разбере, че нещо не е наред.
От дъното на коридора, по който преди малко беше дошъл репортерът, се чу силен плач. Скоро на светлото се показа залитаща жена на средна възраст, придържана от мъж в бяла престилка. Двамата минаха край репортера и влязоха зад оградата на открития басейн. Почти веднага плачът на жената се превърна във вой. Репортерът хвърли изпушената цигара на дъжда и веднага запали нова. Не беше ял цял ден и в гърлото му горчеше.
След час наоколо не остана никой. Пръв си беше тръгнал следователят с черното като на въглищар лице, стиснал в една папка под мишница показанията на спасителите. Малко след това двама санитари изнесоха и удавеното момче – на носилка, покрито с бял чаршаф.
Репортерът също си тръгна. Вече извън оградата на спортния комплекс “Спартак” той се сблъска с едно обляно в сълзи момиченце, на не повече от четиринайсет години, което беше прегърнало стълба на уличната лампа и дъвчеше ръцете си, за да не запищи с глас. Репортерът в първия момент беше на косъм да попита момичето дали е познавало удавеното момче и затова ли плаче, но после се отказа. Беше си изпълнил задачата, а и никой нямаше да го потупа по рамото, че се е престарал. Като влезе в сградата, където се помещаваше редакцията, той си взе от барчето една кола в пластмасова чашка, помоли да му сипят вътре и сто грама коняк и се качи в огромната зала на вестник “Експрес”. Кимна на този и на онзи, седна зад бюрото си, придърпа пишещата машина, отпи от коняка и започна да пише. След десет минути дописката за произшествието беше готова. Тя гласеше: “Вчера към един часа на обяд в открития басейн на спортния комплекс “Спартак” се удави осмокласникът Г. Ц. М. Според очевидци момчето потънало без видима причина като камък. Следствието изяснява причините за смъртта. Най-вероятно се касае за нещастен случай.”
– Каква е тази глупост! – каза, след като хвърли един поглед върху листа шефът на репортерите и бялото на очите му се напълни с кръв. – Къде е драмата? Къде е сензацията? Как така здраво и право момче ще се удави на три метра дълбочина пред погледа на спасителите? Да се преработи, и то по-бързичко!
– Добре – каза репортерът. Той взе листа с дописката и пак седна зад бюрото. Прочете отново четирите си изречения, отпи от коняка, пъхна хартията във валяка на пишещата машина и продължи нататък: “...Съдебният лекар, пожелал да остане анонимен, съобщи пред репортера на вестник “Експрес”, че в горната част на шията на удавеното момче, точно под ушите, ясно се забелязвали две бледорозови цепнатини. Той не изключва версията това да са своеобразни зачатьци на хриле, а удавянето на момчето да се дължи на опитите му да диша под водата през тях.”
– Това е друго нещо – каза шефът на репортерите, когато видя новия текст. – Ами все някой трябва да ви седи на главата. На трета страница в колонката. Давай го за преписване.
Репортерът занесе текста на секретаря за макетиране, а после пак се добра до бюрото си, запали първата цигара от третата кутия за деня, допи на екс коняка с колата, хвърли един поглед на приведените над бюрата си колеги в залата, преглътна горчивата слюнка и някак тайно даже и от самия себе си изведнъж вдигна лявата си ръка и внимателно започна да опипва врата си.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
09.07 2013 в 10:41
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
4I4ATA
Исторически парк или държава в държавата, на която самата държава не обръща внимание
alfakentavur
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Бешката
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Mateevk
Гнусно! Училище връзва пионерски връзки на деца. Депутат от ГЕРБ гледа от първия ред (видео)
alcom4
Русия започна масирано настъпление в Харковска област