- Другарки и другари, дами и господа, добре дошли на нашето скромно тържество – пошегува се Главния по микрофона пред насядалите около кръглите маси около 200 представители на съвременния български, така да го кажем, елит. Главния обичаше да се шегува. Основното му изразно средство беше иронията, а понякога ползваше и хиперболи. Цинизмът също не му беше чужд и дооформяше неговото чувство за хумор. Понеже Главния не е познат на широката публика и е лице в сянка, представете си го за нуждите на повествованието като събирателен образ от Петков от Пуевен, Амет от Дръндар, Ф. Боков и други знайни герои на нашата епоха. Шегата му се състоеше в думата „скромно“, а не в обръщението.

    - Имам удоволствието – продължи той – днес да ви посрещна въодушевен от добре свършената работа.

    Другите му литературни страни са бедни и затова изреченията му не винаги звучат смислено.

    - Но нека първо се представя на нашите новопостъпили членове. Аз, уважаеми, съм вашият шеф. Към момента съм ръководител на Централата, но бъдете сигурни, че не съм на най-високото място в йерархията. Над мен също има Някой и нямам предвид Господ, макар че той е не по-малко могъщ. Обяснявам, за да сте наясно със структурата ни, още сте млади и има да се учите. Никой никога от вашето ниво на ръководители на проекти и мероприятия не се среща с Върховете. Аз като Главен имам тази чест.

    Дудуков гледаше с възторг от първия ред, него го приеха преди три години, но още благоговееше пред началника си.

   - Дами и господа – започна нова мисъл Главния – днес сме се събрали да се повеселим. Затова няма да правим подробен разбор на последните си успехи. Искам да поздравя всеки от вас за положения труд, знам, че ви беше тежко през последните месеци. Но целите ни дотук са постигнати и дори преизпълнени. Правителството и парламентът ни продължават да се гаврят все така красиво с маймуните от площадите вече повече от 6 месеца. Аплодисменти за техните представители. Благодаря. Аплодисменти също и за господин Дудуков и новопоявилата се, така да го наречем, опозиция. Осъзнавате ли този грандиозен успех – ние сме от всички страни на барикадите. Ние сме на всеки километър. Не е имало по-плодотворен период за нас в цялата история. Да не забравим да аплодираме и новите ни националисти! Господин Сайдеров, те няма да ви заместят, подготвили сме по-различна ниша за тях, да приветстваме с ръкопляскания и господин Сайдеров, който дава всичко от себе си на терена. Но да не пропуснем и нашия будист и каратист, чиито скромни качества няма да припомням, аплодисменти. Дами и господа, вие всички до един заслужавате моя респект. Благодаря ви! Изброих имената само на последните, които през изминалата година допринасят за делото ни. Не ревнувайте, другарю Костов. Вашите заслуги са неизмерими, пословични и култови. Вие сте една легенда, драги.

    Всички в залата се разсмяха, а лицето, към което Главния се обърна, направи свенлива гримаса и погледна надолу с монализина усмивка.

    - Да продължим по своя импровизиран сценарий! Преди да стигнем до изненадите, искам без изненади да раздам тазгодишните награди за особени заслуги към Централата. Трета награда за трудолюбие и демагогски прояви се връчва на господин Дудуков. Ще ни изпълните ли нещо на дудука тук на сцената, Дудуков? Да, като почне веселата част, разбира се. Наградата ще връчи миналогодишният носител Яне. Заповядайте и двамата отпред. Такааа. Втора награда за гьонсуратлък и душевна тъпота, така необходима за подигравка с маймунките, получава не един, а цели двама наши изтъкнати дейци. Моля, при мен да се явят по служба другарката Манолова и господин Миков, елате пиленца при батко, дето пее един приятел, да, той също ще ни весели после... Грамотите ще им връчи последният лауреат, хер Флик, също познат на електората и като Дянков.

    - Ето, че интригата се заплита – Главния се забавляваше искрено на подиума. Във въздуха се носеха букети от скъпи аромати, смесени с миризма на пури и закачлива луксозна глъчка. - Стигнахме и до този момент. Вълнувам се изключително. Това, което нашият днешен победител постигна, е феноменално. Да не отварям дума за финансовата страна на въпроса и приходите, които инкасира през десетилетията в Централата героят ни. Не, другарю Гоцев, няма да се шегувам с фразата „герой на социалистическия труд“ - на това място от задните редове Гоцев сенилно помаха със спаружената си ръка – но той е истински герой. И достижението му е морално, пак ще подчертая. В сърцето на европейския съюз един заместник-председател на парламент и заместник-председател на своята партия, така да наречем този тръст, успя да бие с действията си по един звучен шамар на всяко едно насекомо поотделно. Хлебарки, мравки, бълхи, електорат – всички те са душевно унищожени след този акт. Откровеността ни няма граници и така трябва да бъде, дами и господа. Каня тук при мен да излезе ефенди Бисеров, а защо съм оглушал, нещо не дочувам да го аплодирате!

    Залата изгърмя в бурни овации.

    - Господин ефенди Бисеров, вие се справихте просто чудесно с импровизацията на следствени и съдебни действия срещу вашата особа, малцина са така хладнокръвни и последователни. Ние ви избираме внимателно, тестваме ви с последните бихейвиористични техники и искам да споделя пред всички, че твоите резултати са на световно ниво. Дами и господа, да поздравим и екипа еничари, който стои зад ефенди Бисеров, без къртовската работа и самоотвержеността на тия продажни души на него щеше да му е много по-трудно! Наздраве!

    Чашите зазвънтяха, музиката засвири леко. Главния се огледа крадешком и отново се приближи към микрофона:

    - И ето, че дойде времето да се повеселим. Ненаградените наши секретни сътрудници и оперативни работници знаят, че тяхната награда е другаде. А и бъдещето е пред нас...

    В този момент с гръм и трясък през парадния вход на залата нахлуха двайсет маскирани и въоръжени с автомати мъже. Действаха бързо, наредиха се срещу масите, единият от тях бутна Главния от сцената към останалите, шокът още не беше осъзнат, когато мъжете откриха огън. Автоматите трещяха. Като свършиха първия пълнител, маскираните презаредиха с втори. Стреляха, а телата пред тях вибрираха. Някои тела. Само на изплашените. Други вече се бяха окопитили и се смееха с глас. Неколцина не помръднаха и на милиметър от нахлуването на стрелците и само ироничната им полуусмивка показваше, че разбират за какво става дума. След прекратяването на стрелбата зад масите бяха залегнали не повече от петима празнуващи. По лицата на малцина се прочете неодобрение. Халосните патрони в пълнителите свършиха. Стрелците изчакаха да настъпи тишина. Поклониха се и излязоха.

    Главния застана на подиума и с ехиден тих глас заговори:

    - Нямаме камери в залата, това не е тест, другари и другарки. Това е просто нашата безвкусна новогодишна шега. Моля да ни простите лирическото отклонение и нека веселбата да започне...

Още по темата

06/11/2013

Нашите автори

Дудуков, Нешка и Главния - разкази от Централата

31/10/2013

Нашите автори

Кючекът „Илиада“

17/10/2013

Нашите автори

Отдел „Програмиране на повредите“

08/10/2013

Нашите автори

Код суросинкяв на цепленки