Европейският град, който обича да не прави нищо. Под това заглавие Би Би Си разказва за Пловдив в рубриката си BBC Travel. Авторът започва с препъни-камък думата "айляк", за която признава, че е прочти непреведима. Обяснява на читателите си, че тя е нещо като манифест на отказа на човек да бъде хванат в "капана" на безкрайните напразни усилия с цел достигането на някакви постижения, награди и престиж. Тя изразява също скептицизма към извънредния труд, обяснява Бил Бъкингам.
"Българският втори по големина град в България - Пловдив - е горд с репутацията си, че прави нещата по свой собствен начин. Щом слезете от автобуса, пристигнал от столицата София, може да почувствате промяната в ритъма на живот. Хората вървят по-бавно. Изглежда, че разполагат с повече време. Трафикът не е така напрегнат. Докато вървите към градския център през парка, където възрастни хора се събират да играят шах, други се излежават и си приказват под сянката на стари дървета, усещате, че Пловдив е различен. Има някакво безгрижие, нещо, което едновременно веднага става очевидно, но и трудно може да се разбере.
В централния квартал Капана кафенетата и баровете по пешеходните улици преливат от хора. Под ярко нарисувани стенописи по стените групи млади хора се мотаят, флиртуват и проверяват телефоните си. В кафене до Джумая джамия в градския център хората си седят с часове, отпивайки от чаши с турско кафе. Дори котките по калдъръмените улици на стария град изглеждат по-лениви от другаде. Протягат се и мъркат, след това се прибират да спят. Ако попитате хората тук защо градът е толкова спокоен, хората ще ви кажат: Пловдив, както се казва, е айляк", пише впечатления автор.
Оттук нататък той се опитва са обясни що за дума е "айляк". Разяснява, че не е много популярна извън града, въпреки че може да се намери в български речници от 19-и век. Допълва, че идва от турска дума, която може да се преведе като "безделие" и "скитничество".
Авторът толкова се заинтересувал от значението, че се свързал с директора на Къща за литература и превод в София Яна Генова, според която оригиналното значение на "айляк" сочи към някой, който се хваща на работа месец за месец. Оттук Бъкингам стига и до думата "бича", която също се опитва да обясни на британския читател. В крайна сметка - резюмира той - "ако искате да практикувате айляк, трябва да отделите време за себе си. Трябва да поемете инициативата да се откъснете от ежедневните си грижи".
"Но какъвто и да е произходът на думата, в съвременния Пловдив "айляк" е придобила свой собствен смисъл и важност - пише авторът - нещо, което не може толкова да се преведе, колкото да се изживее. Когато помолите хора да ви обяснят какво означава, те в повечето случаи ще се пошегуват ето така: "Испанец пита пловдивчанин какво е "айляк". Българинът се замисля за момент и казва: "Нещо като "маняна, маняна", но без целия този стрес."
Бил Бъкингам е любопитен какво мислят софиянци за "айляк" и открива, че те са по-скоро скептични, отговарят, че това не е нищо друго, освен брандиране на столицата на културата Пловдив. Неубеденият в това автор хваща автобуса за Пловдив, където се среща с д-р Светослава Манчева, антрополог и директор на Асоциация за култура, етнология и антропология „Медиатор“. Родом от Кърджали, Светослава живее в Пловдив от 10 години и няма намерение да го напуска. "Много хора идват да живеят тук точно защото е айляк", казва тя. Разказва и за историята му, връщайки я към времето на Османската империя. От всички градове в империята Пловдив е вторият след Истанбул и е бил дом на евреи, гърци, българи, арменци, роми, които препълвали улиците и кафенетата. В отговор на предизвикателството да живееш сред толкова много непознати се появява айлякът - смята тя и обяснява: "Става въпрос за това да намериш своето собствено място в града". За нея основата на значението на тази дума е общуването. "Няма нужда да се харесвате. Това, което има значение, е желанието да говорите, да се разберете".
Историческите сведения за кафенетата на Пловдив от 19-и век ги описват като места, където се смесват занаятчии и търговци, където времето тече бавно. Поетът Христо Данов с неодобрение пише как хората прекарват по цял ден в кафенетата. Отиват там, за да пишат, да пушат, да пият кафе и "нетърпеливо очакват слънцето да залезе, за да могат да преминат на сливова ракия".
Айляк е да откриеш място за себе си. Да откриеш момент в забързания ден, за да пиеш кафе. Става въпрос за това да намериш кътче в града - алеи, паркове, пейки - където можеш да се разхождаш с приятели, да слушаш музика, да пиеш бира и да си приказвате. Да осигуриш място, свобода на другите да общувате - продължава авторът.
"След няколко дни в Пловдив изгубих скептицизма си и се научих как да "бича айляк" - пише с гордост той на финала. - Разхождах се по улиците. Карах я по-спокойно. И, странно, открих, че не съм свършил по-малко работа, просто съм я свършил с по-малко стрес."
В последния си следобед в Пловдив той вече седи в кафене пред Джумая джамия, поръчал турско кафе и десерт, без часовник, без уговорки и без да проверява телефона си, убеден, че разполага с цялото време на света.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
8932
3
12.11 2020 в 06:06
8932
2
11.11 2020 в 21:23
Последни коментари
alfakentavur
Путин отстрани Сергей Шойгу като министър на отбраната
Constanza
Синът на Явор Божанков простреля друго дете (допълнена)
Constanza
Путин отстрани Сергей Шойгу като министър на отбраната
БотоксПутю
Арестуван в Австралия бивш US пилот от военноморския флот работил с китайски хакер
Пустиняк
Исторически парк или държава в държавата, на която самата държава не обръща внимание
БотоксПутю
Путин отстрани Сергей Шойгу като министър на отбраната
демотиватор
Путин отстрани Сергей Шойгу като министър на отбраната