Броят на екстремно горещите дни с 50-градусови температури за календарна година почти се е удвоил от 80-те години досега, показва анализ на Би Би Си. Те се случват и в повече райони по света от преди и водят до безпрецедентни промени в човешкото здраве и начина на живот.

Между 1980 г. и 2009 г. средногодишно приблизително 14 дни са преминавали границата от 50°С. Между 2010 г. и 2019 г. те вече са 26. През същия период още две седмици от година термометрите са сочили 45°С и повече.

"Увеличението може 100% да бъде приписано на изгарянето на изкопаеми горива", казва д-р Фредерик Ото, зам.-директор на Института за промени в климата към Оксфордския университет.

Над 50-градусови жеги има основно в Близкия Изток и региони от Персийския залив. Но след поставения нов температурен рекорд в Италия от 48.8° и в Канада от 49.6° това лято учени предупреждават, че дни с над 50 градуса ще има и на други места, ако не намалим бързо емисиите от въглищата.

Анализът показва още, че през последното десетилетие максималните температури са се увеличили с 0,5 градуса в сравнение със средната им стойност през 1980-2009 г. Това увеличение не е равномерно по света. Източна Европа, южноафриканският регион и Бразилия преживяват повишение на максималните температури с повече от един градус, а в части от Арктика и Близкия Изток то е с над два градуса.

Въздействие на екстремните горещини

Дори под 50 градуса високите температури и влажността могат да породят сериозни рискове за здравето. 1,2 млрд. души по света може да преживеят топлинен шок до 2100 г., ако глобалното затопляне продължи със сегашните темпове, според проучване на Университета „Рътгърс“ в САЩ, публикувано миналата година. Това е четири пъти повече от сега.

Екстремните горещини увеличават риска от суша и горски пожари. Те постепенно превръщат зелени територии в пустини.