Върховният административен съд отмени решението, с което бяха отнети 4 лиценза за частна охранителна дейност на фирмата "Делта гард", изплувала покрай скандала "Осемте джуджета", съобщи "Лекс". Тогава Илия Златанов обяви, че бизнесът му е бил отнет от бившия следовател Петьо Петров-Петьо Еврото с помощта на МВР и на "Делта гард", тъй като служители на фирмата са ограничили достъпа му до една от фабриките му "Изамет".

Заповедта за отнемане на лиценза на охранителите бе издадена от Главна дирекция "Национална полиция" на 4 ноември 2021 г. Основанието - един от собствениците – Димитър Спасов-Каратиста, още през май 2019 г. е бил привлечен като обвиняем за безстопанственост и самоуправство във връзка с охраната на фотоволтаичен парк. Според Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) издаването на лиценз се отказва, когато собственик или съдружник в дружеството е привлечен като обвиняем, а издаденият лиценз се отнема, ако в 30-дневен срок от привличането като обвиняем, този съдружник или собственик не прекрати участието си в дружеството.

"Делта гард" обжалва заповедта, но в началото на 2022 г. Административния съд София-град отхвърли жалбата. Така казусът стигна до ВАС, който пък миналата година спря делото и се обърна към Конституционния съд.

Правният спор е заради това, че постановлението за привличането на Спасов като обвиняем му е предявено през ноември 2021 г. Няколко дни преди това той прехвърлил дяловете си в "Делта гард" на съдружника си. АССГ прие, че тъй като постановлението за привличане е съставено на 14 май 2019 г., оттогава е започнал да тече 30-дневният срок той да напусне фирмата, а Спасов го е направил повече от 2 г. по-късно. Затова първата инстанция потвърди заповедта за отнемане на лиценза.

Съставът на ВАС, пред който бе оспорено отнемането на лицензите на "Делта гард", сезира КС, тъй като според него това основание за отнемане на лиценз на охранителна фирма противоречи на гарантираните от основания закон свободна стопанска инициатива, неприкосновеност на частната собственост, презумпция за невиновност и право на труд.

В края на миналата година КС отхвърли искането, след като осем от конституционните съдии приеха, че то не противоречи на основния закон, а Соня Янкулова и Янаки Стоилов подписаха решението с особено мнение. Тогава КС изясни обаче, че 30-дневният срок, в който собственик или съдружник, привлечен като обвиняем, трябва да напусне фирмата за частна охрана, започва да тече от уведомяването му по предвидения в НПК ред, а не от датата на привличането му.

Този извод на практика предопредели и изхода на делото във ВАС, тъй като същата теза застъпваше и "Делта гард", според която АССГ не е изложил никакви мотиви за това как Спасов би могъл да изпълни задължението си да излезе от фирмата, ако не е знаел, че трябва да го направи, защото не е бил уведомен, че е привлечен като обвиняем. От прокуратурата също са заявили пред ВАС, че жалбата на фирмата е основателна.

В окончателното си решение, с което отменят решението на АССГ и заповедта за отнемането на лицензите на "Делта гард" върховните съдии се позовават изрично на конституционното решение от миналата година.