Една година след трагедията в мина "Ораново", при която загинаха четирима миньори, разследването продължава да се води срещу неизвестен извършител и няма посочени виновници.
Две експертизи посочиха като виновник непроучен разлом и заключиха, че свлачището е било природно бедствие, което нямало как да бъде предвидено. Според заключението на експертите трагедията в рудника край Симитли, която стана на 16 юли миналата година, не е могла да бъде предотвратена.
В доклада се подчертава, че опасностите от пробив на кал и вода не са детайлно проучени, не е достатъчно изяснена връзката между отделните елементи на технологията за добив.
Миньорите Николай Михайлов, Иван Лазаров, Асен Стойнев и Христо Младенов загинаха от задушване след срутване на скали и кал в мината. В галерията, в която се намират миньорите, изтича кал с вода и едри скални късове. След пропадането остават двама заградени и двама затрупани миньори. Въпреки опита за подаване на чист въздух през водоотливна тръба и изгребване на натрупания материал, същият ден е констатирана смъртта на двама от миньорите – Христо Младенов и Асен Стойнев. 18 дни по късно, след продължителни спасителни и издирвателни акции, бяха открити телата на другите двама затрупани миньори – Иван Лазаров и Николай Михайлов.
След трагедията министърът на икономиката Драгомир Стойнев подчерта, че администрацията не е свършила работата си по отношение на контрола.
За период от шест години в рудник „Ораново“ загубиха живота си осем миньори – трима от село Полена, по двама от Симитли и Крупник и един от село Полето.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Джендо Джедев
Сайтът ''Афера'' пусна втори запис, в който се казва, че ''Радев с кеша ще разбие ГЕРБ''
Valioka
Байдън се разгневи на Международния наказателен съд: Касапите от Хамас трябва да бъдат победени
Джендо Джедев
Асфалтираха мястото на катастрофата, където кола на НСО с Кирил Петков уби човек
Nasimo
Атентатът в 'Света Неделя'. Лекция на проф. Вили Лилков, част III