Автор / Калин Терзийски

Приказка за един ток

28 февруари 2018 в 10:5686693
Преди много, много години имало една държава. В нея нищо не било като хората. Особено хората. Дърветата растели накриво, особено крушите,...

Неясни желания

14 февруари 2018 в 14:0040702
Един проблем ме измъчва от доста време. Когато успях да го формулирам в главата си – веднага ми хрумна и да напиша нещо за него. После си...

Държавата питала ли ме е дали искам да се родя в нея?

31 януари 2018 в 17:1071118
Ще ви призная, че не съм чел Хартата за правата на човека. Някой от вас чел ли я е? Ако я е чел – помни ли я и може ли да я цитира точка по точка?...

Полове

25 януари 2018 в 08:19859312
Не обичам систематизациите. Не обичам подредеността, не обичам лаконизма. Не обичам подредените писания, кратки, стегнати и целенасочени,...

Защо не е добре писателите да са бедни

18 януари 2018 в 07:2043515
Естествено това е едно крайно подвеждащо заглавие. Като всяко крайно твърдение, това в заглавието, че писателите не трябва да са бедни, може...

Първи реакции след клане

06 януари 2018 в 17:19170963
Тъй като харесвам Хусерл и неговата феноменология, която се основава на вярването, че единственото нещо, което можем да познаваме и...

Калин Терзийски: Непреходност

26 декември 2017 в 10:1132493
Човешкото е преходно, да, да, мили братчета и сестрици – ходя по света, размотавам се, тичам – целеустремен като влак за Вакарел, застоявам...

Калин Терзийски: Маймуните

16 декември 2017 в 08:3659422
Наскоро жена ми ми разказа за един експеримент. Не мога да възпроизведа съвсем точно разказа ѝ, но мисля, че схванах добре смисъла на...

Калин Терзийски: Консуматор и дивак са синоними

07 декември 2017 в 07:3563966
Днес прочетох в новините... Сещате ли се за тая гениална песен на Бийтълс – „A day in the life”? В която едната част – с много психеделично звучене...

Калин Терзийски: Понякога

02 декември 2017 в 07:3145543
Понякога ме търсят тъжни хора. Аз също съм тъжен човек, но от тия, които са извършили необходимите процедури по заличаване на тъгата. От...

За Мис България или добро, или...

22 ноември 2017 в 14:421334713
Защо ли се занимавам с това? Питам се и отговор не искам... Защо като писател не си пиша там за...? Хм, за какво СИ ПИШЕХА ТАМ писателите? Трябва...

Мутрите - красивото лице на България

15 ноември 2017 в 14:0575720
Когато ми е тъжно – гледам да го ударя на смях. Работил съм почти от дете като създател на смях. Знаете ли какво е това? Това е тежка работа –...

Калин Терзийски: За ужаса може да се говори само с ужас

02 ноември 2017 в 20:1245730
В памет на Марлон Брандо, изиграл полковник Кърц в Апокалипсис сега Ще навляза в една тема, която е твърде сложна и навлизайки рискувам да...

За "Силата на думите" от Иван Димитров

19 октомври 2017 в 17:5117160
Да се пишат разкази е трудно. Всеки, който е опитвал, знае това. Казване на много с малко думи. Искате ли да помислим върху въпроса кое е много...

Калин Терзийски: За ексхибиционизма

11 октомври 2017 в 12:3132490
Неведнъж са ме наричали ексхибиционист. Не директно в личен разговор, но всъщност – не съм сигурен, паметта ми има благородното качество да...

Калин Терзийски: Утопия

04 октомври 2017 в 12:5332460
Седя в мола. Аз съм писател, който пише по молове.  Писал съм и на други неписателски места. Всъщност това ми даде възможността да проумея, че...

Къса памет

30 септември 2017 в 08:2339140
Винаги съм писал с пълното и дълбоко съзнание, че пиша с крайна и непоколебима субективност. Всяка обективност ми е чужда! Хоп! Милион...

Калин Терзийски: Побойници

22 септември 2017 в 08:3581682
Една приятелка, журналистка, се ожени за убиец. Запознали се, докато бил в затвора. Той слушал предаванията ѝ по радиото. След това намерил...

Калин Терзийски: Летните вируси

13 септември 2017 в 12:1825820
Естествено, както обикновено се шегувам. Моите шеги са невесели и обикновено неразбираеми. Няма да говоря за ротавирусите, нито за...

За вредата от политическите коментатори

09 септември 2017 в 08:3529481
Имам слаби нерви. Ровя в интернет, отварям си пощата, влизам във фейсбук и попадам непрекъснато на коментари, които някой все едно нарочно...