Три стъкленици с пръст от гроба на хан Кубрат донесе в Кърджали археологът Николай Овчаров, предаде БГНЕС.

Реликвите бяха връчени на представителите на три знакови институции в града.

Стъклениците ще се съхраняват в манастирския комплекс "Успение Богородично" при енорийския свещеник Боян Саръев, в Регионалния исторически музей и в най-голямото училище в града - СОУ "П.Р.Славейков".

Професор Овчаров донесе ценностите от Украйна, където посети гробницата на хана.

Гробът на Кубрат се намира край село Малая Перешчепина, на 80 километра от Полтава. Преди 10 години там бе изграден паметник, а Организацията на българите по света е дала идеята за строителството на мемориален комплекс на това място.

Проектът за построяването на комплекса е на стойност над 100 000 евро.

Предвижда се в центъра да остане паметникът, а около него да се изгради подобие на пръстена на хан Кубрат.

Започва и кампания за набиране на средства. За целта е учреден Международен благотворителен фонд "Хан Кубрат", чийто председател е лекарят проф. Георги Чирков.

Посещението на българската група бе по повод 100-годишнината от откриването на гробницата на българския владетел. 

В кърджалийската църква на отец Саръев се съхраняват и други ценности. Там се пазят частици от Светия кръст и мощи на светец, открити при разкопките на Перперикон. 

"Правя всичко възможно именно в църквата на отец Саръев да съберем повече мощи и реликви", заяви проф. Овчаров.

"Владетелят сам себе си е изключително интересен, известно е, че към 630 г. посещава Константинопол, където приема християнството и получава титлата Патриций", разказа археологът.

Той припомни историята за откриването гроба българския владетел.

През далечната 1912 г. в царски времена две овчарчета си играли на пясъците край селото, изведнъж едното от тях е пропаднало. Оказва се, че детето е паднало в сребърна делва. Местните хора започват да копаят и откриват несметни количества сребро и злато. Докато пристигнат властите и археолозите, доста от находките са били изнесени, но все пак събраното е 25 килограма злато и 50 килограма сребро.

"Това са повече от 800 предмета, това съкровище е най-голямото от 7 век, откривано в Европа и Азия", подчерта проф. Овчаров. 

Съкровищата се съхраняват в Ермитажа. Дълги години обаче не е бил идентифициран човекът от гробницата.

"Кубрат беше само една от хипотезите допреди 25 г., когато д-р Вернер Зайд от Виенския университет и германският професор Йоахим Вернер успяха да разчетат монограмите върху два пръстена, изписани на гръцки език. Това беше голямата сензация – на единия пише Кубрат, а на другия – Органа, който е чичото на Кубрат, предшественикът на престола на Велика България", разказа още археологът.

Той посочи, че при село Вознесенка в Запорожието се намира и гробът на хан Аспарух, създателя на Дунавска България.

"Там също ще се изгради паметник", допълни проф. Овчаров. 

Отец Боян Саръев от своя страна заяви, че с огромно удовлетворение приема стъкленицата с пръстта от гроба на хан Кубрат.

По думите му това е знак, че ние винаги ще търсим първоизточниците на българския род и на християнството и ще черпим сили от българската история, от нашите ханове и царе.