България подаде документите за получаването на втория транш по Националния план за възстановяване и устойчивост на 7 октомври, събота, съобщиха от пресцентъра на финансовото министерство. 

Това позволява да се навакса сериозното забавяне в изпълнението на НПВУ, тъй като срокът за тези мерки беше края на 2022 г., но те не бяха придвижени навреме. С подаването отново се отваря достъпът до средства в размер на около 9 млрд. лв. за националните инвестиции от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), пишат от ведомството.

Второто плащане е в размер на 1,4 млрд. лв. За получаването му се изискваха 66 реформи и приемането на 22 законодателни промени. Това е най-сложното и най-значително откъм изисквания плащане по НПВУ, уточняват от МФ.

От 66 етапа са отчетени като изпълнени 62, или 94%. От оставащи неизпълнени, един е свързан с цел за намаляване на обществени поръчки с един-единствен оферент за 2022 г. (етап 243), а друг – с отпадането на проект от НПВУ във връзка с липса на инвеститорски интерес в рамките на алокирания ресурс (Интермодален терминал Русе, етап 193). Другите два етапа са свързани със завършването на обществена поръчка за бордово оборудване на влакове (етап 188) и с приемането на т.нар. Закон за несъстоятелността на физическите лица (етап 252), като ще продължат разговорите за запазване на средствата при по-нататъшно изпълнение на двата етапа. Европейската комисия има право да намали частично изплатената сума.

Европейската комисия разполага с два месеца за оценка на подаденото искане съгласно чл. 24 от Регламент 2021/241 за Механизма за възстановяване и устойчивост, след което е необходимо да се проведат консултации и с Икономическия и финансов комитет преди да се извърши самото плащане. За да бъде завършена оценката също така е необходимо да бъдат приети подзаконови нормативни рамки свързани със Закона за медиацията, Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, да бъде обявена процедура за изграждане на ВЕИ инсталации със задължение за системи за съхранениеq и да бъдат подписани договорите по проекта за дигитализация на отсечката Русe – Каспичан.

За да се придвижи плащането, в последните седмици парламентът се активизира и в последния момент се приемаха закони и решения. За последно това се случи в петък вечерта, когато извънредно бе приета пътната карта за енергийна неутралност на България. Документът бе ключов за отпускането на парите по ПВУ. Законът за несъстоятелността на физическите лица пък залежава и няма разглеждане от приемането му на първо четене. Той е отбелязан като неизпълнен акт, заедно с останалите три мерки. Бързането с подаването на документите е важно и заради бюджета за 2023, в който бе заложено получаването на съответните суми. Ако това не се случи, план-сметката на финансовия министър Асен Василев ще е с по-голям дефицит от заложеното.