Българите не инвестират, масово не спестяват и не мислят дългосрочно за финансовото си спокойствие и подобряване на живот. Разчитат на живот от заплата до заплата и/или пенсия и не се грижат за повишаването на стандарта си.

Това са изводите от проучване на изследователския център "Тренд" по поръчка на Finance Academy.

"За да достигнем средноевропейския стандарт на живот е нужно да предприемем ефективни действия в посока повишаване на финансовата грамотност или ще продължим да бъдем в дъното на Европа по стандарт на живот. В развитите държави вече е известно, че създаването на финансово спокойствие и благополучие не е функция на заплатата, а на добри лични финансови знания, умения, както и изграждане и управление на финансови актив", коментира резултатите изпълнителният директор на Finance Academy.

Изследването показва, че България е на едно от последните места по хора, които инвестират. 90% от хората не инвестират, а само 7% инвестират при средно 24% за ЕС.

Близо три четвърти от българите не спестяват пари (73%) срещу само 22%, които спестяват. 84% от българите разчитат само на доходи от заплата и/или пенсия.

Само 7% вярват, че повишаване на данъците ще повиши качеството им на живот.

Близо една трета от българите оценяват личния си стандарт на живот като по-скоро нисък (29%), като малко над половината българи го определят за среден (52%)

Само 4% от българите вярват, че имат по-скоро висок стандарт на живот

Само 16% от българите биха използвали електронни пари вместо печатни.

Повече от половината българи не използват онлайн банкиране (55%), докато само 44% използват.

39% от българите очакват животът им да остане същия и през новата година, докато 32% са по-скоро оптимисти и очакват повишаване на стандарта си на живот.

Данните са от национално представително социологическо проучване на "Тренд" по поръчка на Finance Academy. Проучването е първото по рода си за страната ни и разкрива любопитни данни и тенденции относно стандарта на живот в България и начина, по който българските граждани управляват своите доходи. Интервюирани са 1008 лица на възраст 18+ с пряко полустандартизирано интервю “лице в лице”. Изследването е проведено в периода 1.XII – 7.XII.2023 г.