Водачът на листата на НДСВ в Пазарджик Тодор Тодоров е роден в Карнобат през 1979 г. Средното си образование получава в Гимназията с преподаване на западни езици "Захари Стоянов" в Сливен. В периода 1998 г. – 2003 г. следва "Международни икономически отношения" в УНСС. Магистър по "Управление на международни проекти". Доктор по икономика. Притежава PMP® сертификат за управление на проекти от Институт за управление на проекти, САЩ. Специализирал управление на проекти и бизнес мениджмънт в САЩ и Франция. От 2003 г. професионално се занимава с управление на проекти, като през последните 20 г. разработва и управлява индустриални проекти, финансирани по линия на Европейските структурни фондове. От 2010 г. е преподавател в УНСС. Основател на Европейския институт за иновации и стратегически анализ, председател на УС на Фондация Екотех Иновации, член на международни организации в областта на управлението на проекти. 

Г-н Тодоров, вие сте кандидат-депутат за първи път. Какво ви накара да го направите и защо от НДСВ?

Да, кандидат за народен представител съм за първи път, досега не съм се занимавал с политика и трябва да призная, че не съм мислил, че ще се занимавам с оглед на пълната ми ангажираност като експерт и университетски преподавател. За съжаление, както всички виждаме, в последно време страната е поставена в политически вакуум и незавидна ситуация на липса на устойчиво управление. От познанията си по управление на проекти знам, че при липса на устойчивост не се постигат резултати и не се реализират цели и това, което се прави с временен характер, може да има пагубни последствия. Мотивацията ми да се включа в тези процеси е продиктувана именно, от една страна, от притеснението, че продължаваща несигурност в управлението на страната неминуемо ще доведе до повече проблеми в и без това сложната икономическа и геополитическа обстановка, в която се намираме, а, от друга страна, включването ми е продиктувано от факта, че през последните години за мен (а може би и за повечето мои сънародници) е все по-трудно да се прецени кой или коя политическа сила наистина може да постигне желаното от всички ни устойчиво развитие на страната. В тази връзка смятам, че всеки би трябвало да даде своя принос и всички трябва да заработим активно в посока излизане от кризите, осигуряване на стабилност и възход за страната и гарантиране на бъдеще за нашите деца.

Защо НДСВ? В интерес на истината буквосъчетанието или името на партията не би трябвало да има значение, когато е наложително да се борим за оцеляването, на първо място, и, на следващо, за осигуряването на реален възход за собствената си страна. Лично аз съм убеден, че можещи и адекватни хора има във всяка партия и се надявам всички, които искат реално да работят в полза на страната и бъдещото на децата ни, да спрат конфронтацията и да намерят формулата за взаимодействие. Конкретно за НДСВ, по мое мнение, което е споделено и от други, по време на управлението на НДСВ може да се твърди, че имало устойчивост, че са постигани положителни резултати (включително приемането на страната в ЕС и НАТО, осигуряване на адекватна данъчна и социална политика, намаляване на административната тежест, постигане на висок икономически растеж), както и бизнесът, и хората са се чувствали най-спокойни.

С кого смятате да си партнирате в парламента при успех на 2 април?

Както споделих и по-рано, лично аз, а и вярвам и колегите в партията, са убедени, че качествени хора и експерти има във всяка политическа партия. Пред работата и партнирането с такива експерти в полза на устойчивото управление не бихме поставяли ограничение. Ще припомня, че НДСВ е майката, а защо не и бащата на коалиционното управление в страната и следването на тази линия не би представлява трудност за нас, напротив бихме поощрили всякакви форми на премахване на конфронтацията и търсене на диалог. Естествено, всяко партньорство е адекватно да бъде разглеждано на база неговата полезност за страната, както и спазване на ангажиментите, поети в международните договори, по които България е страна.

Преди няколко дни председателят на НДСВ Станимир Илчев обяви, че ще трябва да се реши въпросът с дефицита, вместо да се спринтира към еврозоната. Как смятате да го направите?

Бюджетният дефицит се наблюдава, когато разходите на държавата превишат приходите. За да се установи как може да се ограничи подобен дисбаланс, трябва да сме наясно, че двата основни елемента, които влияят тук, са, от една страна, разходите, които държавата прави, а, от друга, както е ясно, са приходите, които държавата получава основно под формата на данъци. В тази връзка са и инструментите за справяне с фискалния дефицит – от една страна, трябва или да се намалят държавните разходи, включително свързаните със социални, здравни, образователни, инфраструктурни политики, а, от друга, да се осигурят по-големи данъчни приходи. Комбинация от двата инструмента също е възможна. И двата инструмента, ако не бъдат приложени достатъчно премерено, освен положителния си ефект за намаляване на дефицита, могат да имат и негативни последици. При прилагане на коя да е политика в това отношение НДСВ ще вземе под внимание всички аспекти, които биха повлияли негативно на гражданите или бизнеса с оглед да ги намали, като гарантира намаляване на разходи, които доказано са ненужни или са в бреме за държавата, като например част от административните разходи и задължително премахване на изкуствено завишените разходи, особено по линия на инфраструктурни обекти с държавно значение. За другия пък инструмент, свързан с приходите от данъци, ще се търси не толкова пряко увеличение на данъчната тежест, а по-скоро начини за оптимизиране и поощряване на събираемостта чрез адекватни мерки. В допълнение дори ще се търсят начини за намаляване на регулациите, подобряване на доверието на бизнеса, стимулиране на икономическия растеж за увеличаване на облагаемата база и с това отново осигуряване увеличаване на приходите от данъци и съответно намаляване на дефицита.

Кои са червените линии, от които няма да отстъпите по пътя към еврозоната?

Ако разглеждаме така наречените червени линии, като линии на конфронтацията, то ние не бихме поставяли червени линии. Разделение по отношение на поети ангажименти по международни договори, по които България е страна, не би трябвало да има, както и препоръки за самоотлъчване от семейство, в което си уважаван член, би трябвало сериозно да бъдат премислени и ограничени, лично според мен. Моето лично разбиране е, че България по-скоро печели от побратимяването и свободното взаимодействие с останалите европейски страни и задълбочаване на сътрудничеството, включително чрез въвеждане на единна валута, може да доведе до множество положителни резултати. Предупрежденията от някой колеги, че с влизане в еврозоната българският лев ще загуби своята ценност са меко казано неточни, тъй като и към момента левът е фиксиран към еврото, и както виждаме, не сме ограничени от влиянието на световните икономически тенденции по отношение на инфлационните процеси.

Как може следващото правителство да се пребори с инфлацията?

За справяне с инфлацията трябва на първо място да се разбере, че колкото и да е неприятна тя, следва естествен процес, породен от познати фактори. Важно е също така да се установи на какво се дължи покачването на цените и дали то е породено от повишено търсене или по-скоро от други фактори, принуждаващи производители и търговски да повишат цените. За да се каже, че едно правителство управлява добре инфлационните процеси, обикновено се очаква инфлацията да се поддържа в оптимален диапазон, който насърчава растежа, без драматично да намалява покупателната способност. Класическите инструменти за справяне с инфлацията са контрол на цените (в посока намаляване) и контрол на възнагражденията (в посока нарастване). И двата инструмента, когато са наложени контролно и недобре обмислено от държавата, могат да не доведат до желания ефект. Напротив, могат да породят допълнителни негативни ефекти. В тази връзка правителствата търсят и други начини за справяне с инфлацията, като например ограничаване на парите в обръщение, чрез повишаване на лихвените проценти. Отново тук е важно да се разбере, че инфлацията принципно е отражение на естествени процеси, които се случват в икономиката. По-важно е не толкова нейното ограничаване, отколкото предотвратяването инфлацията да се превърне в самоподдържащ се цикъл. Например: по-високите цени карат работниците да изискват по-високи заплати, за да бъдат в крак с новия пазар. По-високите заплати означават по-високи разходи за предприятията, които налагат по-високи цени, за да компенсират. По-високите цени привличат повече пари от работниците, които в отговор се нуждаят от по-високи заплати. Този цикъл може да се самоподдържа сам по себе си и след като започне, може да бъде много трудно спрян.

Възможно ли е инфлацията да се превърне в рецесия?

Инфлацията и рецесията се превърнаха в двете ключови думи за икономиката през 2022 г. През изминалата година всички големи икономики претърпяха някои от най-високите нива на инфлация от десетилетия. Това безспорно предизвика продължаващи опасения сред икономистите за възможността да се стигне до рецесия през текущата година. За да си отговорим на въпроса възможно ли е да се достигне до рецесия, трябва да си обясним същността на тези понятия. Инфлацията към момента безспорно е факт с наблюдение на драстично покачване на цените. Рецесията, от своя страна, обикновено се определя като цялостно забавяне на икономическата активност, като по време на рецесия бизнесът няма достатъчно клиенти и работниците не могат да намерят достатъчно работа, което забавя купуването и харченето навсякъде. Забавянето на икономическата активност не винаги води до рецесия, но ако това забавяне се превърне в самоподдържащ се цикъл, може да се получи ситуация на рецесия. Инфлацията не предизвиква рецесия на всяка цена, но е задължително по време на инфлация правителството да се опита да я укроти, като забави всички тези разходи. Отделните потребители също могат да допринесат, като също ограничат разходите си. Навремето имаше колега, който призова: "За бога, братя, не купувайте!". Подобен призив в неговата пълнота може да не е необходим днес, но е добре всички ние да преценим адекватно ситуацията и да наложим наше собствено ограничение на разходите си, особено в случаи когато осъзнаваме, че високата цена е по-скоро обект на спекула.

Какво мислите за налагането на таван на цените?

Налагането на "таван на цените" не е непознато в икономическата практика и история. С нарастващото ниво на инфлация в цял свят страните по света прибягват до този своеобразен инструмент за ценови контрол. Както знаем, заради растящата цена на електроенергията Испания, например, предложи въвеждането на таван на цените в целия Европейския съюз. По-рано през тази година Румъния удължи ограничаването на цените на електроенергията и природния газ до края на този месец. Други страни, включително Русия, също наложиха подобен контрол за цените на някои стоки и услуги. За мен като икономист обаче налагането на подобен контрол, дори и за някой да звучи правилно, ще доведе до нарушаване на един от изконните икономически закони на определяне на цената на база на търсенето и предлагането, което погледнато в дълбочина, не би довело до желаната полезност дори и за крайния потребител. Защото, когато се ограничи или попречи на формирането на цената на база на търсеното количество и възможността за предлагане, всъщност ще се попречи на конкуренцията, на навлизането на нови производители, на предприемачеството и дори в крайна сметка може да доведе до влошаване благосъстоянието за отделния потребител. Администрирането на допълнителните ограничения също така би било свързано със създаването на нови организационни структури за контрол и разхода на още по-голям публичен ресурс за тяхното обслужване. Въпреки че обичайно потребителите може би биха приветствали налагането на ценови тавани, и за невъоръженото око може да изглежда, че по този начин на контрол се предпазват купувачите, в действителност е точно обратното – както индивидите, така и бизнесите плащат прескъпо цената на подобна мярка. Тя води до изкривявания, които не се ограничават единствено с дефицитите и влошаването на качеството, но могат да породят и силно негативни ефекти за самите потребители.

Смятате ли, че трябва да се "пипат" сегашните данъци?

Според мен сегашното данъчно облагане е доста добре построено. Винаги при данъчното облагане голяма и важна част е по-скоро осигуряване на ефективното и своевременно събиране на данъците. Също може да се помисли за някакъв вид децентрализация по отношение както на данъчното събиране, така и разходването, като например се определят средства от данъците, събирани в централния бюджет, локално за общините за прилагане на политики от национално значение.

Според вас кога България ще е готова за влизане в еврозоната?

Присъединяването към еврозоната е задължение на всяка страна, в това число и България, според Договора за функциониране на Европейския съюз. Няма точно обозначен момент кога една държава следва да стане член на паричния съюз, тъй като това е свързано с изпълнението на определени критерии, така наречените Маастрихстки критерии и правила за конвергенция (ниска инфлация, стабилни лихви, ниска задлъжнялост и бюджетен дефицит, както и стабилен валутен курс). В момента България отговаря на три от четирите икономически критерии, като основен критичен момент е нестабилното състояние на равнището на цените, което всъщност в момента е проблем за всички европейски страни. В момента самите ние, като страна, с акт на министъра на финансите сме се ограничили от влизане през 2024 г. и сме отложили до 2025 г. За влизане в зоната е нужна бюджетна дисциплина, която може да осигури едно стабилно правителство, към което надявам се всички се стремим и ще постигнем.

Купуването и продаването на гласове е престъпление

Парламентарни избори 2023 

Платена публикация