Мариуш Шчигел (1966) е един от най-превежданите писатели и най-известните репортери в Полша; носител на над двайсет награди, сред които Европейската награда за книги (2009) и „При Амфи“ (2008) за „Готланд“ (2009), на наградите „Анджей Войчеховски“ (2013) и Гранд Прес (2013), както и на голямата полска литературна награда НИКЕ и награда НИКЕ на читателите (2019) за настоящия том с кратки разкази „Няма“ (2019). От 1990 г. е репортер на в. „Газета виборча“. Днес Шчигел пише книги и чете лекции в собствения си Институт по репортаж във Варшава.

Превод от полски: Милена Милева

КОМПОТ ПРЕДИ КРАЯ НА СВЕТА

Светът ще свърши през 2012 година.

Тайни групи организират лагери за оцеляване. Фирми предлагат непотопяеми яхти и специални убежища. Правителствени агенции предупреждават, че има опасност от вълна от масови самоубийства. Хората изкупуват и най-малките парченца земя в терени, смятани за оазиси на безопасността. Стотици книги и хиляди сайтове подробно описват наближаващия апокалипсис.

Така изглежда масовата истерия, която е обхванала Запада във връзка с края на света. Пророците на наближаващия апокалипсис твърдят, че той ще настъпи на 21 декември 2012 година. Точно тогава, убеждават ни те, свършва календарът на маите, които, така поне се твърди, притежавали невероятно точни познания за законите властващи във Вселената. Много по-големи от съвременните астрономи. Положението е толкова сериозно, че дори НАСА публикува на интернет страницата си успокояващо съобщение по този въпрос. Не помогна особено.

„Нюзуик Полша“, 11 декември 2012

1. Мисълта за края на света започна да кокетира с него преди две години. (Или той с нея. Това му е особеното на кокетирането, че заразява другата страна.)

Достатъчно отдавна, така че днес – 4 декември 2012 година – той вече е ликвидирал всичко, което можеше да се ликвидира. Продал е апартамента си (да има пари преди края!) и се е отървал от всички ненужни вещи (да бъде свободен преди края!).

- Може ли да си сваля обувките и легна на канапето? – пита той. – Готов съм навсякъде да се чувствам добре, във всякакви условия. Впрочем, аз вече си нямам канапе.

Освен обувките сваля и сакото и разхлабва възела на вратовръзката.

Ликвидацията я започнал през лятото, мислел си: за един месец ще се оправя, до декември има още много време. Но когато вземал в ръка всяка книга, всяка снимка, всяко дреха, всяка чаша за чай, всяка картичка – мисленето за това какъв е този предмет, какви емоции буди, какво да го прави, дали да иде ли на боклука, да го даде на някого или да го запази в комплекта за оцеляване, това продължавало много дълго.

Първо за един предмет разсъждавал до десет минути. Бързо обаче осъзнал, че няма да успее преди края, и бил принуден да ускори мисленето. Затова обгръщал всеки предмет с мил спомен като с памук, но само за пет-десет секунди, след което откъсвал памука, дори ако трудно се отлепял, и решавал.
Наближавал срокът да предаде апартамента на новата му собственичка, много неща не бил успял да продаде, затова започнал да раздава. Тъй като около него никой нямал намерение да слага край на света, хората охотно взимали всичко.

Коженото палтона мама дал на съседката. Когато мама умряла, искал да си ушие от него зимен елек, по тялото, за да е по-близо до мама, но не го направил.

Хладилникът дал на сина на съседката.

Саксиите с цветята, няколко великолепни екземпляра, оставил на новата собственичка на апартамента.

- Помня следните стадии: спях нормално на дивана, после на дивана без чаршафи и завивки, после на пода, последната нощ – разказва той и си подлага на моето канапе още една възглавница. – Колко пъти съм спал на земята в този живот…

Все пак трябвало да вземе предвид и възможността, краят на света да не настъпи или да е частично неуспешен. Затова си приготвил комплект за оцеляване. Комплект от абсолютно необходими неща, които ще му позволят да продължи да бъде себе си. Подозира, че ако ги нямаше, би могъл да бъде всеки, в най-добрия случай би бил наполовина себе си. Скрил ги в мазето на колегата, от когото взел под наем една стая за този последен период.

Оставил си учебника Основи на сестринското дело, написан от майка му.

Оставил три писма, които писал на баща си, когото не познава. Психотерапевтът съвсем неотдавна го убедил да напише тези писма. Тръгнал на терапия, защото искал да научи от специалист защо е все сам. Цял живот семейството подозирало, че бащата, член на Армия Крайова¹, е избягал, когато го карали от Павяк² и така бил убит, защото го нямало в списъка на нито един концлагер. Така че синът преживял въстанието с майка си, в мазето на улица „Шара“. Когато немците ги подкарали към Прушкув³, там спал в едно чекмедже. Сега се оказало, че трябва да стимулира лявото полукълбо на мозъка. Лявото потиска страховете на дясното. Затова психотерапевтът препоръчал, че, щом е десняк, трябва да разкаже на баща всичко за себе си с лявата ръка.

Оставил си тетрадката по полски на един от учениците си. Тогава за пръв път бил класен ръководител, на пети клас. Много го обичали, било взаимно. Неотдавна негова ученичка го поканила на вечеря, собственичка е на издателство и публикува Коелю.

Оставил брой на „Литературни вести“ , където бил секретар на редакцията – единствения, както казва, брой с негов текст на първа страница. Доказвал, че Националният театър и Театърът за опера и балет трябва да се слеят. Казва, че май не е бил прав.

Оставил двайсет и девет фотографски албума на гланцова хартия, които издавал след всяко едно от пътуванията си. Албумът със снимки от Венеция например е сто и четиресет страници, а снимките са около петстотин. Благодарение на продажбата на апартамента можал лятото да замине за Испания, издал албум за Салвадор Дали. За Петербург, който отразил в четири албума, понеже не можел да го събере в един. Отпечатани в професионална печатница, изглеждат като хубави издания в голяма книжарница. Издава ги в един екземпляр и само за един читател. И това е той самият. Понякога ги показва на познати, обаче се нервира, че ги разглеждат прекалено бързо.

Оставил сто страници недовършена книга, която започнал да пише преди двайсет и девет години. Понякога му два месеца се канел да седне да пише един час.

Оставил либрето на операта Крал Матиуш Първи по Корчак. Съблазнявал с него и Немен, и Пендерецки, и Ян А. П. Качмарек.

Оставил шестте тома на По следите на изгубеното време на Пруст – не можел да се раздели с тях, защото още не ги е прочел. Ако краят на света не успее, тогава вече със сигурност ще ги прочете.

Мисля, че комплектът за оцеляване ще му позволи да се увери, че е съществувал, съществува и че може да продължи да съществува по стария, проверен начин. Вярно, че вече няма да може да съществува чрез мисълта, че от коженото палто на мама ще си направи елек, който да е съвсем по тялото, но ще съществува, ако не в друго, поне в силното си желание да прочете Пруст. Първото му силно желание продължило двайсет и девет години, защото майката е умряла през 1984 година, а второто – четиресет и две години, защото целият Пруст е издаден в Полша през 1960 година. Вероятно ще продължи да го мързи и няма да прочете тези шест тома. А може пък точно в това да е смисълът? В упоритото несбъдване на собствените си очаквания, което също дава чувство за сигурност.

-------------------

1 Нелегална въоръжена организация на полската съпротива по време на Втората световна война, действала от 1942 до 1945 г. на окупираните полски територии. Организирала Варшавското въстание. – Б. пр.

2 Затвор във Варшава, днес музей. – Б. пр.

3 Град в Полша, в който се намирал транзитен концлагер, където събирали цивилното население на Варшава, изгонено след потушаване на Варшавското въстание. – Б. пр.