Една от неразкритите и до днес загадки на Втората световна война е полетът на заместника на Адолф Хитлер Рудолф Хес до Англия в навечерието на германската инвазия срещу СССР. Напълно логично звучи версията, че целта на полета е сключването на сепаративен мир между Германия и Обединеното кралство.

Великобритания засекретява материалите по случая за рекордния срок от 100 г. – до 10 май 2041 г. Хес официално е обявен за луд в Третия райх, а загадъчната му смърт в затвора „Шпандау“ в Берлин на 17 август 1987 г. настъпва малко преди договореното му освобождаване и след изявлението му, че ще разкрие подробности относно своята мисия.

По професия Волф Рюдигер Хес е архитект, но посвещава голяма част от времето и усилията си в публикуването на материали относно многогодишния престой на баща му в затвора „Шпандау“, както и в разследване и разгласяване на обстоятелствата около смъртта му.

Документално-приключенският детективски роман „Рудолф Хес: тайният план на Чърчил“ е написан на базата на реални факти. Александър Сосновски ги събира в продължение на много години, като се среща не само със сина на Хес; познава и общува отблизо и с други прототипи на главните герои на книгата като личния санитар на Рудолф Хес Абдула и бившия сътрудник на ЦРУ, директора на затвора, където Хес излежава своята присъда.

184 с., мека корица, 19 лв.

Откъс

25 април 1941 г.
Хитлер разрешава операция „Хес“

Личният кабинет на Хитлер беше малка стая встрани до официалната зала, в която фюрерът се занимаваше с обичайната си работа – провеждането на срещи и прегледа на документи. В кабинета липсваха очевидните атрибути на властта, с изключение на знамето със свастиката, опънато почти под самия таван. Прозорците на стаята бяха затъмнени, по стените имаше сиво-зелени тапети, а писалището от тъмно дърво и двата дървени фотьойла пред него изчерпваха мебелировката. На стената висеше голяма карта на света, по която с флагчета бяха отбелязани няколко географски точки, понятни само на Хитлер. Отстрани, между масата и прозореца, стоеше малък секретер, върху който беше разположен телефонът. По него можеше да се свързва само с личния секретар на Хитлер, Шмит. Свита на пода лежеше немската овчарка Блонди и от време на време поглеждаше към стопанина си. Хитлер обаче не обръщаше внимание на кучето.

В далечния ъгъл на стаята мълчаливо стоеше старинен часовник от черно инкрустирано дърво. Върху горните ъгли на корпуса на часовника имаше изкусно издълбани орли, държащи в ноктите си подобие на земно кълбо. Но махалото не помръдваше. Часовникът беше спрял, защото Хитлер не понасяше звука му. Работещият часовник предизвикаше у него истеричен изблик на ярост. Затова секретарят винаги спираше махалото преди пристигането на фюрера и го включваше, когато той напускаше кабинета.

Днес Хитлер беше облечен в зелен кител със закопчана яка. Той седеше на масата, скрил ръце в широките ръкави, и гледаше картата.

Раздаде се сигнал от високоговорителя, Хитлер премести креслото до конзолата и включи приемника.

– Аз съм Хес. Имам нужда да те видя. Само ние двамата... Много е важно.

Хитлер слушаше мълчаливо, кимайки леко с глава.

– Винаги можеш да дойдеш при мен. Нов план?

– Да. От моите хора в Англия.

Хитлер взе в лявата си ръка молив с червен кант по края.

– Омръзна ми всичко това. Молотов подписа, а Сталин няма да воюва.

– Мой фюрер, аз имам други...

– Замълчи! – Хитлер прекъсна Хес. – Само вторият фронт. Само вторият фронт! Чуваш ли ме? Притеснявам се за втория фронт!

Хитлер изключи връзката с Хес, стана и бавно закрачи из кабинета, спря се за кратко пред картата и отново обиколи стаята, върна се до масата и седна. Скри ръце в ръкавите на сакото си, облегна се назад и затвори очи. След малко се наведе към масата и натисна бутона на комуникатора.

– Ел Бабира – каза той кратко.

– Jawoll, mein fuhrer! – чу се ясният отговор на секретаря и след няколко мига Хитлер беше свързан с Ел Бабира.

Ел Бабира беше един от малкото съветници в обкръжението на фюрера. Той беше египтянин. Астролог и ясновидец, представен на Хитлер от Хес преди много години. Фюрерът се вслушваше в неговите предсказания, търсеше съветите му.

Хитлер попита вяло:

– Можете ли да ми кажете нещо за днес?

Ел Бабира:

– Мой фюрер, вие сте във възход, не се страхувайте от брат си!

– Брат ми? Какъв брат?

– Не всеки брат е този, който е в дома ти – чу се натрапчивият глас на египтянина.

В стаята влезе адютант Шмит. Блонди повдигна глава, изправи се и бавно тръгна към него.

Шмит:

– Райхсминистър Хес.

Хитлер, без да отговори на Ел Бабира, натисна бутона, прекъсвайки разговора.

Хес влезе приведен. Опитвайки се да запази военната си стойка, той повдигна брадичката си.

Хитлер, без да става от стола си:

– Да пием чай.

Хес, още преди да стигне до масата, изрече:

– Адолф, мисля, че нямаме друг избор. Една война на два фронта ще унищожи Райха. Трябва да постигнем споразумение с Лондон. Аз летя, там ме чакат.

Хитлер, без да променя изражението на лицето си, вдигна същия молив с червен кант, скривайки треперенето на пръстите си.

Хес:

– Руснаците никога няма първи да нарушат нашия пакт, но с Англия в тила? Твърде голяма опасност е. Сигурен съм, че Чърчил ще се съгласи с нашия план. Тогава няма да има втори фронт.

Хитлер, леко раздразнен:

– Чувал съм това и преди. Засега това са само приказки. Трябва да се вярва на моите разчети, на моите, не на твоята информация.

Той върна молива на мястото му, стана от масата и бавно тръгна към другия край на кабинета.

Кабинетът на Хитлер беше много по-малък от очакваното. В него фюрерът приемаше най-близките си, включително Хес и Химлер. За разговорите на четири очи Хитлер винаги избираше „стаята на мисълта“, както той наричаше това помещение.

– През последните дни просто не ми казвате нищо друго. Изглежда, че всички използвате един и същ източник.
Хес:

– Не знам какво ти имаш, но гарантирам за моята информация.

Хес беше един от малкото, които можеха да се обърнат към Хитлер на „ти“.

Хитлер:

– При мен беше Рибентроп. Той каза, че се опитва да установи контакти с британското ръководство чрез своите хора в Египет.

Хитлер повиши тон:

– Не възлагам големи надежди на Рибентроп. Химлер ми каза същото. Той какво – да не би да заобича Чърчил, Хес?

Хитлер не вярваше на никого. Но на Хес вярваше – бяха приятели от пуча в Мюнхен.

– Добре. Щура идея, но опитай. Просто нито дума на Химлер. Трябва да знам точно с кого и за какво ще говориш. Но бързай, бързай – няма време. Когато получим съгласието на Чърчил да не воюва срещу нас, ще спрем да ги бомбардираме. Добър план! Добре. Браво, Руди! Мислиш ли, че те са готови за това?

Хес кимна.

– Хамилтън вече ме чака. Приключваме с плана и летя за Англия. Чърчил ще се съгласи. Той няма къде да ходи. И най-важното е, че е алчен. Ако бъде с нас, ще получи тлъсто парче. Ако ли не, ще превърнем Лондон в пепелище.

Хитлер бавно тръгна към креслото си, без да обръща внимание на Хес. Хес мълчаливо вдигна ръка и си тръгна. През малкия процеп между тежката завеса и прозореца проби слънчев лъч и падна върху масивния дъбов глобус. Хитлер го забеляза и заоглежда осветеното място. После дръпна силно завесата и слънчевият лъч изчезна.

Книгата „Рудолф Хес: тайният план на Чърчил“, от Александър Сосновски, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток – Запад.